Ами, да... открих, че имам достатъчно свободно или по-скоро време, когато съм отегчена, за да започна отново да пиша глупости в така наречения ми блог. И преглеждайки го, така де.. блога, виждам, че последно съм писала в началото на април. Горе-долу преди 2 месеца *без 1 ден xD*. Та да наваксам малко. Най-важното нещо, което се случи беше ходенето да Италия. С две думи беше страхотно! Не знам колко подробно мога да го разкажа, защото беше преди месец и половина.. а нали знаете, че съм мнооого стара и завеяна.
От Пловдив тръгнахме посред нощ. Не съм сигурна колко точно беше.. може би към 3? В общи линии беше си бая тъмно и по принцип би трябвало да спим, но всички бяхме много развълнувани и до към 8-9 сутринта си говорихме. После автобуса нещо взе да се отнася и замлъкнахме като цяло. Подробностите ми се губят, но пристигнахме в Игуменица някъде към 2 часа и след като купиха билетите за ферибота ни заведоха в един ъъ супермаркет да си вземем храна за вечерта. Ние си взехме заедно с Дами и Петя като си мислехме, че ще сме в една стая, но стана друго. За това след малко. След супера ни пуснаха за 2 часа да се разхождаме. Използвахме времето да си направим снимки.
В общи линии станаха и някои хубави снимки ии някои не чак толкова. Главно мои.. изглеждах ужасно! Окей стига толкова за стимките. Качихме се на ферибота, при което мен ме хвана здраво шубето. Само като си помисля колко е голям кораба и това дето го движи и колко много вода има иии направо лошо ми ставаше.. а пък люшкането ме довършваше xD Стояхме на палубата докато тръгна ферибота и беше много готино, но после ни изгониха и трябваше да висим вътре, което първо беше тъпо и второ много излишно.
Нощта беше ужасна или поне за мен. Мноого здраво люшкаше и не можах да спя както трябва. И на всичкото отгоре ни събудиха в 6. Казаха ни, че трябвало да се изнасяме от стаите. Дори не бяхме пристигнали! Но пък навън беше страхотна слънчева сутрин, което не беше толкова лошо. Слязохме от ферибота чак в 10 и половина, а преди това чакането беше отвратително. Закусвахме на пода! xD
И така слязохме в Бари. Първото нещо, което ми направи впечетление беше архитектурата. Просто беше невероятна! Най-обикновени блокове, а изглеждаха толкова романтично и един вид старинно, но не в някакъв лош, а по най-хубавия начин. И освен това на почти всички тераси имаше мноого цветя! Нали знете, че в България обикновено по стените пишат глупости относно футболни отбори и т.н. ? Ами в Италия ако случайно има нещо надраскано със спрей по някоя стена винаги пише "Обичам те" или "Ти си моето съкровище" и разни такива мили думички.
Към 7 часа някъде вече бяхме в Катания и семействата ни бяха взели. Отсядането беше най-големия проблем на всички. Какви ще са хората? Как ще ни хранят? Как ще ни водят? Как ще се събираме? Един куп въпроси имаше. Доволна съм да кажа, че моето семейство се оказа изключително готино. Те бяха майка, две дъщери и понякога се появяваше и гаджето на по-голямата. Та на практика моята италианка беше Клаудия. Тя е на 17 и е много миличка, ама много малко говореше френски. Разбирахме се с един онлайн преводач. От престоя си в Италия разбрахме, че една голяма част от италианците имат много големи къщи. И моята също беше много готина и голяма. Във всички къщи има по две бани - една с душ и една с вана, но и двете имат бидета. Доста старинно ни се стори :D Първата вечер ми трябваха 15 мин, за да им обясня, че искам да се изкъпя и още половин час след това, за да обясня, че ми трябват нови дрехи, които са в куфара, който е на долния етаж. Но това беше само първия ден по-нататък стана по-лесно комуникирането. Пък и аз започнах да улавям някои италиански думи. Можех да си взема разговорник, ама защото съм глупава и забравих xD По мое желание, винаги ме питаха какво искам да ям, ядохме пица първата вечер, която беше много хубава. И имаше и едно друго. По-късно се оказа, че това бил някакъв сицилиански специалитет чието име така и не запомних. Беше едно такова.. ами приличаше на панирана граната xD И вътре беше с кашкавал и гъби и някакво месо. Много хубаво беше. И въпреки че бях изключително гладна така се натъпках, че не успях да си изям всичко.
Следващия ден беше неделя, почивен ден. Спах до към 11-12, защото бях изключително уморена от пътуването. О и имах собствена стая. Тя беше на Клаудия де, но ми я бяха освободили. Беше много хубава, а в леглото се спеше супер xD ... особено като си страшно изморен!
Та на следващия ден изписах поне 30 есемеса. Мнооого с Искра, няколко с Дами и с Петя. Тук май е времето да кажа няколко думи за групичката ни. Много готина група бяхме. Дами, Дончо и Вероника бяха в едно семейство. С тях по-рядко се виждахме, защото семейството им не познаваше нашите. Първите дни се бяха шашнали от техните италианци, ама после всичко се подреди. Олга и Криси също бяха в едно семейство. Искра и Петя (другата Петя) така и не ги разбрах къде точно бяха. Те бяха в някакъв друг квартал или град... не разбрах! Но Искра веднъж беше с нас, а Петя май нито един път. Симеон, Теньо и Георги бяха почти винаги с нас, като Симо беше редовен xD И италианеца му беше готин, Кръстихме го Алфонсо. Той се казваше Антонио, но Криси и Олга го кръстиха Алфонсо. Аз, нашата Петя и Ели живеехме много близо и ни забираха и трите. О, и Мимито също понякога беше с нас.
Та първия цял ден си стоях в къщи почти целия ден. Следобеда започнах да мрънкам и да се опитвам да обясня, че искам да се видя с другите. За няма и един ден се бях затъжила много за тях, пък и исках да поговоря малко на български. Като ме разбраха ми обясниха, че ще ни срещнат така или иначе. И след няколко часа се озовах в някакъв мол и когато видях Криси и Олга ми идваше да им скоча. После се събрахме с Петя, Ели, Мими и изобщо вечерта мина страхотно. Ходихме в някакво заведение тип айриш пъб с много Хайнекен работи xD
Как се поръчва храна в друга държава? Ами отваряш менюто и на първата страница взимаш първото. Е, поне ние направихме така. По принцип шанса да улучиш нещо хубаво е 50:50, обаче явно имахме късмет защото "панини" на италиански се оказа сандвичи. Всички си поръчахме едно "панини" (което на практика е грашно казано, защото това е формата за множествено число), което се водеше блек (Black). В общи линии сандвич с риба тон, моцарела, домати и маруля. Оказа се много приятен.
Малко снимки от първия ден:
Интересен факт беше, че преди да отидем в ,да го наречем, пъба ни оставиха на този площад да чакаме. А какво чакахме така и не разбрах xD Но по едно време заваля дъжд. Италианците се изпокриха по колите, а ние бяхме под едно дръвче, в което между другото се забих цели 2 пъти! xD Когато се сетиха да ни дадат един чадър, след като си го поискахме, дъжда спря xD
Спомням си, че онази вечер си легнах в 12. И мисля, че ми се наложи да стана някъде към 6:00. Кофти беше xD Та това ставане се дължеше на влака, който трябваше да хващаме. Всеки ден към 6 - 6 и половина ставах и отивахме на гарата някъде към 7:30 или 8 без нещо и изтървавахме първия влак. И всеки ден *почти* имаше някой, който да ни води до там.
Първия ден в театъра беше откриването. Като цяло нищо интересно. Някаква церемонийка с флаговете на всички държави. И ако мога да отбележа, нашия беше най-виснал! xD
И на всички имаше програми, баджове за влизане и излизане и тениски. На тениските цвета беше странен. Едни такива черни или тъмно сини с червени надписи - фестивал ала-бала и страните, които участват. С баджовете нещата бяха по-смешни. Оказа се, че на хората от нашата група, които се отказаха имената си стояха, а пък за тези, които бяха един вид нови нямаше баджове. Дончо например се носеше с бадж Патриция xD И разбира се моя беше сбъркан. По всякакви странни начини са ми бъркали името, но досега не ми бяха пипали словореда. Ето, че и това видях! xD
След откриването започнаха представленията, които пък се оказаха и много хубави, а ние се сдухахме здраво. Нищо ново. Върнахме си се с влака в нашето предградие/градче/кварталче. Тук нещо спомените ми се губят какво точно правихме, но според снимките съм била с Ели и Петя. xD
На следващия ден беше нашия ред. Бяхме доста сериозно стресирани, защото не бяхме репетирали достатъчно и т.н. Но деня започна с доста хумористичен песимизъм ако мога да кажа нещо такова. На гарата направихме доста снимки. Още не подозирах колко дълъг ще е деня xD
Важно е да се отбележи, че очилата-сърца са на Петя! А ние само се првехме на интересни с тях xD И колкото и да не личи, шапката Е част от ъъ костюма ми. xD За представянето ни не мисля да говоря... много. Всички си знаем как мина. Хората станаха на крака и много ни се радваха. Раздадохме се! xD
Като се прибрахме както обикновено италианците почти 1 час се чудиха какво да ни правят. накрая тръгнахме пеша из града/квартала. В интерес на истината беше много готино. И тъй като съм голямото хлапе с Теньо и Иван стачахме на батут. xD Ооо и салто направих! Няколко пъти! xD
После ходихме към пристанището. Беше много красиво, защото слънцето тъкмо залязваше зад Етна. А малко по-късно когато стана и по-тъмно беше още по-красиво заради нощните лампи. Единственото лошо нещо беше, че започна да става хладно. И аз както бях с този потник.. :X За щастие си мъкнех якето с мен.
Минаваме на следващия ден. Той се води последния официален ден на фестивала. Сутринта във влака имаше един интересен тип. Такъв доста стар италианец, не говореше никакви езици. И му липсваха няколко пръста. Момчетата се скъсаха да се смеят, когато въпросния италианец тръгна да ни снима с телефона си. Малко трудно му беше, защото ръцете му доста трепереха. Но и ние се смяхме доста. BTW имаше страшен маникюр човека!
През деня гледахме на другите пиесите. Е тук мога да напиша и няколко реда за другите пиеси. По-голямата част бяха интересни, въпреки че италианците очевидно не отделят много време на произношението, защото трудно им разбирахме. Най-хубавата постановка беше на едните канадци. Съвремена пиеса. Ставаше дума за едно момче, което научава, че е болно от рак (май?) и как преминава през всичко това. И личността на това момче е представена като 5 отделни героя. Изобшо пиесата наистина си я биваше, а за самите канадци да не говоря. Особено единия, чието име разбрахме, че е Кейлън. Половината момичета въздишаха по Кейлън, а другата половина по ъъ Фредерик май се казваше от другите канадци xD Снимката с Кейлън xD :
А тази снимка е с още трима от същите канадци xD Незнайно защо се е получила изключително тъмна =[
Друга пиеса, която ми направи впечетление беше на една от италианските трупи. Ставаше дума за един фантом, който живее в къщата на две старици. Когато те решават да продадат къщата, заради многото странни неща, които се случват в нея (по вина на фантомчето) идват няколко различни купувачи, които фантома успява да прогони по много комичен начин. Накрая разбираме, че това е духа на починалата сестра на стариците. Леле това прозвуча като част от някаква сапунка. Но пиесата беше хубаво направена.
На края на този ден имаше и церемония за закриване на фестивала, която пропуснахме, защото бързахме да хванем влака. Вечерта се събрахме на друг площад с друга *голяма* църква. Пак чакахме нещо, но и аз не знам какво беше то. И докато чакахме като малките деца играхме на настъпваничка и после на гоненица.. със замръзяване. След това отидохме в някакъв ресторант и ядохме пица. Миналия път се бяхме попрецакали с плащането, защото италианците деляха цялата сума на всички, което не беше честно, защото ние ядохме за към 4-5 евро, а платихме 8. Този път настояхме всеки да си плаща отделно.
И стигаме до на практика последния ден. От фестивала беше планирана екскурзия до Етна и след това до Таормина. Единствения ден, в който си позволих да спя малко повече. Станах в 6 и половина xD И след обичайната закуска от голяма чаша мляко с какао и бисквити ме заведоха пред жилищния комплекс от където ме забраха Петя и Ели с нейните италианци. Колата беше много сладурска оранжево пежо 107. Закарахме на Ели италианката на училище. Като стана дума за училище. Нейното изглеждаше като музей! Изобщо не приличаше на училище. Докато чакахме направихме и малко снимки, разбира се!
Оставиха ни на магистралата да чакаме да дойде автобуса. Оказа се, че ни бяха сложили да пътуваме с едни италианци и турците. Тези турци бяха страшно надути. Изнервиха ни много здраво. Впечетленията ми от Етна... ами едни голи ронливи чукари xD Беше много каменисто и ветровито. Тук вече се обади вътрешното ми желание за купуване на боклуци и изхарчих към 30 евро за разни сувенирчета. Не че ме е яд, магнитчето с "шефката" на мафията с голямото деколте и сега стои на хладилника.
Виж в Таормина беше много по-хубаво! Любимото ми нещо от Италия са малките живописни и тясни улички, които в този град изобилстваха. Пуснаха ни по някаква главна, която от двете страни беше застроена с едни страхотни къщички! Обичам я тази архитектура! Из града обикаляхме някъде към 2 часа май. От там си купих гривнички от един негър, който ги продаваше по 1 евро за 6. Ооо и играта с картите си купих. UNO-то.
Иха, снимките станаха доста. xD Като се върнахме ни превозваха наляво и нядясно както обикновено. Най-яката част беше, когато ни набутаха 8 човека в пежото xD
Като за последна вечер ни угодиха и ни заведоха пак в онзи айриш пъб, където ядохме панинито xD (леле тази форма е тоооолкова грешна!) Беше готино, като изключим, че 15 минути се оправяхме със сметката, защото изглежда, че една италианка не знаеше да брои xD И тъй като това беше последната вечер трябваше да си стягам и багажа. Прибрахме се в 12 без нещо. Бях страшно изморена, но нямаше как. Не мога да си тръгна без багажа ми xD Оставих няколко шоколада от България и разни такива неща. На идване за подарък носех на италианското семейство една бутилка вино и 2 много симпатични малки картини от стария град. Без тях в куфара ми се отвори допълнително място, което запълних с нещата, които си купих през деня. Имах някаква треска за шопинг и си купих една камара работи. Един панталон, яке, 2 блузи и освен това си взех едни пантофки на конверс от някакъв аутлет. Много си ги харесвам! Сини с цветя са xD А после в Бари си допазарувах xD
Успях някак си да се натъпча в куфара, но лошото беше, че се оправях до към 1, а после трябваше да ставам някъде към 6 часа. След като се сбогувахме с майката ние двете с Клаудия излязохме и дойдоха да ни вземат Ели и Петя. Закараха ни на магистралата и там си казахме чао. Разбира се, направихме и снимки.
И така потеглихме за Бари. Доста изморително беше като цяло. Цял ден пътувахме и пристигнахме вечерта. Имаше малко проблеми с хотела, но после всичко се нареди. Вечерта си взехме душ и ядохме. То оставаше и да не ядем xD И въпреки забраната да се събираме и да стоим до късно (WTF?!) ние пак си се събрахме в нашата стая. И тук се намеси играта ми с карти. Ние още в буса я играхме като идвахме към Бари. И както бяхме доста хора ставаше голям купон. Много готино беше когато госпожата дойде и всички се изпокриха и тя ги намери всичките, зад пердето, в банята, в гардероба и т.н. Ама беше печена и ни остави да си играем.
На следващия ден се мотахме из Бари. Този град е пълен с тези малки улички, които толкова много обичам! Към 4-5 часа се качихме на ферибота. Този в сравнение в първия беше страшно луксозен! Имаше и ескалатори даже. И каютите бяха много хубави. Всичко беше на 6 докато не се стъмни и не дойдоха от някъде някакви отвратителни вълни. Всичко се разклати много яко! Толкова много клатеше, че не можехме да ходим в права линия. И аз на клатене, разбира се, не мога да спя. Накъде към 2-3 часа аз, Искра, Теньо и Дончо май играехме карти в лобито. Към 3 и половина си легнах и съм спала малко. Някъде до към 6 сигурно, а може и по-рано, защото си спомням, че когато пристигнахме в Игуменица слънцето не беше изгряло.
После след цял ден пътуване някъде в 6 часа бяхме в Пловдив. По пътя не се случи нищо кой знае колко интересно. В общи линии разходката до Италия беше страхотна! Искам отново да се върна там и да се разхождам из тясните задни улички!
О! Намерих и снимка от преди и след пиесата ни! Аз приличах на Азис, а другите си бяха много добре! Само шапката си харесвам! Ооо и чадъра.. жалко, че го забравих някъде там xD
В общи линии това е за април и Италия. Още снимки има във Фейсбук ;] И тук е момента да поздравя хората, които са имали нервите да прочетат целия пост. Сега отивам да си допреговоря по химия и френски и заспивам! Пак ще ставам в 6 ;[
P.S. Очаквайте скоро втора част - май! xD
От Пловдив тръгнахме посред нощ. Не съм сигурна колко точно беше.. може би към 3? В общи линии беше си бая тъмно и по принцип би трябвало да спим, но всички бяхме много развълнувани и до към 8-9 сутринта си говорихме. После автобуса нещо взе да се отнася и замлъкнахме като цяло. Подробностите ми се губят, но пристигнахме в Игуменица някъде към 2 часа и след като купиха билетите за ферибота ни заведоха в един ъъ супермаркет да си вземем храна за вечерта. Ние си взехме заедно с Дами и Петя като си мислехме, че ще сме в една стая, но стана друго. За това след малко. След супера ни пуснаха за 2 часа да се разхождаме. Използвахме времето да си направим снимки.
В общи линии станаха и някои хубави снимки ии някои не чак толкова. Главно мои.. изглеждах ужасно! Окей стига толкова за стимките. Качихме се на ферибота, при което мен ме хвана здраво шубето. Само като си помисля колко е голям кораба и това дето го движи и колко много вода има иии направо лошо ми ставаше.. а пък люшкането ме довършваше xD Стояхме на палубата докато тръгна ферибота и беше много готино, но после ни изгониха и трябваше да висим вътре, което първо беше тъпо и второ много излишно.
Нощта беше ужасна или поне за мен. Мноого здраво люшкаше и не можах да спя както трябва. И на всичкото отгоре ни събудиха в 6. Казаха ни, че трябвало да се изнасяме от стаите. Дори не бяхме пристигнали! Но пък навън беше страхотна слънчева сутрин, което не беше толкова лошо. Слязохме от ферибота чак в 10 и половина, а преди това чакането беше отвратително. Закусвахме на пода! xD
И така слязохме в Бари. Първото нещо, което ми направи впечетление беше архитектурата. Просто беше невероятна! Най-обикновени блокове, а изглеждаха толкова романтично и един вид старинно, но не в някакъв лош, а по най-хубавия начин. И освен това на почти всички тераси имаше мноого цветя! Нали знете, че в България обикновено по стените пишат глупости относно футболни отбори и т.н. ? Ами в Италия ако случайно има нещо надраскано със спрей по някоя стена винаги пише "Обичам те" или "Ти си моето съкровище" и разни такива мили думички.
Към 7 часа някъде вече бяхме в Катания и семействата ни бяха взели. Отсядането беше най-големия проблем на всички. Какви ще са хората? Как ще ни хранят? Как ще ни водят? Как ще се събираме? Един куп въпроси имаше. Доволна съм да кажа, че моето семейство се оказа изключително готино. Те бяха майка, две дъщери и понякога се появяваше и гаджето на по-голямата. Та на практика моята италианка беше Клаудия. Тя е на 17 и е много миличка, ама много малко говореше френски. Разбирахме се с един онлайн преводач. От престоя си в Италия разбрахме, че една голяма част от италианците имат много големи къщи. И моята също беше много готина и голяма. Във всички къщи има по две бани - една с душ и една с вана, но и двете имат бидета. Доста старинно ни се стори :D Първата вечер ми трябваха 15 мин, за да им обясня, че искам да се изкъпя и още половин час след това, за да обясня, че ми трябват нови дрехи, които са в куфара, който е на долния етаж. Но това беше само първия ден по-нататък стана по-лесно комуникирането. Пък и аз започнах да улавям някои италиански думи. Можех да си взема разговорник, ама защото съм глупава и забравих xD По мое желание, винаги ме питаха какво искам да ям, ядохме пица първата вечер, която беше много хубава. И имаше и едно друго. По-късно се оказа, че това бил някакъв сицилиански специалитет чието име така и не запомних. Беше едно такова.. ами приличаше на панирана граната xD И вътре беше с кашкавал и гъби и някакво месо. Много хубаво беше. И въпреки че бях изключително гладна така се натъпках, че не успях да си изям всичко.
Следващия ден беше неделя, почивен ден. Спах до към 11-12, защото бях изключително уморена от пътуването. О и имах собствена стая. Тя беше на Клаудия де, но ми я бяха освободили. Беше много хубава, а в леглото се спеше супер xD ... особено като си страшно изморен!
Та на следващия ден изписах поне 30 есемеса. Мнооого с Искра, няколко с Дами и с Петя. Тук май е времето да кажа няколко думи за групичката ни. Много готина група бяхме. Дами, Дончо и Вероника бяха в едно семейство. С тях по-рядко се виждахме, защото семейството им не познаваше нашите. Първите дни се бяха шашнали от техните италианци, ама после всичко се подреди. Олга и Криси също бяха в едно семейство. Искра и Петя (другата Петя) така и не ги разбрах къде точно бяха. Те бяха в някакъв друг квартал или град... не разбрах! Но Искра веднъж беше с нас, а Петя май нито един път. Симеон, Теньо и Георги бяха почти винаги с нас, като Симо беше редовен xD И италианеца му беше готин, Кръстихме го Алфонсо. Той се казваше Антонио, но Криси и Олга го кръстиха Алфонсо. Аз, нашата Петя и Ели живеехме много близо и ни забираха и трите. О, и Мимито също понякога беше с нас.
Та първия цял ден си стоях в къщи почти целия ден. Следобеда започнах да мрънкам и да се опитвам да обясня, че искам да се видя с другите. За няма и един ден се бях затъжила много за тях, пък и исках да поговоря малко на български. Като ме разбраха ми обясниха, че ще ни срещнат така или иначе. И след няколко часа се озовах в някакъв мол и когато видях Криси и Олга ми идваше да им скоча. После се събрахме с Петя, Ели, Мими и изобщо вечерта мина страхотно. Ходихме в някакво заведение тип айриш пъб с много Хайнекен работи xD
Как се поръчва храна в друга държава? Ами отваряш менюто и на първата страница взимаш първото. Е, поне ние направихме така. По принцип шанса да улучиш нещо хубаво е 50:50, обаче явно имахме късмет защото "панини" на италиански се оказа сандвичи. Всички си поръчахме едно "панини" (което на практика е грашно казано, защото това е формата за множествено число), което се водеше блек (Black). В общи линии сандвич с риба тон, моцарела, домати и маруля. Оказа се много приятен.
Малко снимки от първия ден:
Интересен факт беше, че преди да отидем в ,да го наречем, пъба ни оставиха на този площад да чакаме. А какво чакахме така и не разбрах xD Но по едно време заваля дъжд. Италианците се изпокриха по колите, а ние бяхме под едно дръвче, в което между другото се забих цели 2 пъти! xD Когато се сетиха да ни дадат един чадър, след като си го поискахме, дъжда спря xD
Спомням си, че онази вечер си легнах в 12. И мисля, че ми се наложи да стана някъде към 6:00. Кофти беше xD Та това ставане се дължеше на влака, който трябваше да хващаме. Всеки ден към 6 - 6 и половина ставах и отивахме на гарата някъде към 7:30 или 8 без нещо и изтървавахме първия влак. И всеки ден *почти* имаше някой, който да ни води до там.
Първия ден в театъра беше откриването. Като цяло нищо интересно. Някаква церемонийка с флаговете на всички държави. И ако мога да отбележа, нашия беше най-виснал! xD
И на всички имаше програми, баджове за влизане и излизане и тениски. На тениските цвета беше странен. Едни такива черни или тъмно сини с червени надписи - фестивал ала-бала и страните, които участват. С баджовете нещата бяха по-смешни. Оказа се, че на хората от нашата група, които се отказаха имената си стояха, а пък за тези, които бяха един вид нови нямаше баджове. Дончо например се носеше с бадж Патриция xD И разбира се моя беше сбъркан. По всякакви странни начини са ми бъркали името, но досега не ми бяха пипали словореда. Ето, че и това видях! xD
След откриването започнаха представленията, които пък се оказаха и много хубави, а ние се сдухахме здраво. Нищо ново. Върнахме си се с влака в нашето предградие/градче/кварталче. Тук нещо спомените ми се губят какво точно правихме, но според снимките съм била с Ели и Петя. xD
На следващия ден беше нашия ред. Бяхме доста сериозно стресирани, защото не бяхме репетирали достатъчно и т.н. Но деня започна с доста хумористичен песимизъм ако мога да кажа нещо такова. На гарата направихме доста снимки. Още не подозирах колко дълъг ще е деня xD
Важно е да се отбележи, че очилата-сърца са на Петя! А ние само се првехме на интересни с тях xD И колкото и да не личи, шапката Е част от ъъ костюма ми. xD За представянето ни не мисля да говоря... много. Всички си знаем как мина. Хората станаха на крака и много ни се радваха. Раздадохме се! xD
Като се прибрахме както обикновено италианците почти 1 час се чудиха какво да ни правят. накрая тръгнахме пеша из града/квартала. В интерес на истината беше много готино. И тъй като съм голямото хлапе с Теньо и Иван стачахме на батут. xD Ооо и салто направих! Няколко пъти! xD
После ходихме към пристанището. Беше много красиво, защото слънцето тъкмо залязваше зад Етна. А малко по-късно когато стана и по-тъмно беше още по-красиво заради нощните лампи. Единственото лошо нещо беше, че започна да става хладно. И аз както бях с този потник.. :X За щастие си мъкнех якето с мен.
Минаваме на следващия ден. Той се води последния официален ден на фестивала. Сутринта във влака имаше един интересен тип. Такъв доста стар италианец, не говореше никакви езици. И му липсваха няколко пръста. Момчетата се скъсаха да се смеят, когато въпросния италианец тръгна да ни снима с телефона си. Малко трудно му беше, защото ръцете му доста трепереха. Но и ние се смяхме доста. BTW имаше страшен маникюр човека!
През деня гледахме на другите пиесите. Е тук мога да напиша и няколко реда за другите пиеси. По-голямата част бяха интересни, въпреки че италианците очевидно не отделят много време на произношението, защото трудно им разбирахме. Най-хубавата постановка беше на едните канадци. Съвремена пиеса. Ставаше дума за едно момче, което научава, че е болно от рак (май?) и как преминава през всичко това. И личността на това момче е представена като 5 отделни героя. Изобшо пиесата наистина си я биваше, а за самите канадци да не говоря. Особено единия, чието име разбрахме, че е Кейлън. Половината момичета въздишаха по Кейлън, а другата половина по ъъ Фредерик май се казваше от другите канадци xD Снимката с Кейлън xD :
А тази снимка е с още трима от същите канадци xD Незнайно защо се е получила изключително тъмна =[
Друга пиеса, която ми направи впечетление беше на една от италианските трупи. Ставаше дума за един фантом, който живее в къщата на две старици. Когато те решават да продадат къщата, заради многото странни неща, които се случват в нея (по вина на фантомчето) идват няколко различни купувачи, които фантома успява да прогони по много комичен начин. Накрая разбираме, че това е духа на починалата сестра на стариците. Леле това прозвуча като част от някаква сапунка. Но пиесата беше хубаво направена.
На края на този ден имаше и церемония за закриване на фестивала, която пропуснахме, защото бързахме да хванем влака. Вечерта се събрахме на друг площад с друга *голяма* църква. Пак чакахме нещо, но и аз не знам какво беше то. И докато чакахме като малките деца играхме на настъпваничка и после на гоненица.. със замръзяване. След това отидохме в някакъв ресторант и ядохме пица. Миналия път се бяхме попрецакали с плащането, защото италианците деляха цялата сума на всички, което не беше честно, защото ние ядохме за към 4-5 евро, а платихме 8. Този път настояхме всеки да си плаща отделно.
И стигаме до на практика последния ден. От фестивала беше планирана екскурзия до Етна и след това до Таормина. Единствения ден, в който си позволих да спя малко повече. Станах в 6 и половина xD И след обичайната закуска от голяма чаша мляко с какао и бисквити ме заведоха пред жилищния комплекс от където ме забраха Петя и Ели с нейните италианци. Колата беше много сладурска оранжево пежо 107. Закарахме на Ели италианката на училище. Като стана дума за училище. Нейното изглеждаше като музей! Изобщо не приличаше на училище. Докато чакахме направихме и малко снимки, разбира се!
Оставиха ни на магистралата да чакаме да дойде автобуса. Оказа се, че ни бяха сложили да пътуваме с едни италианци и турците. Тези турци бяха страшно надути. Изнервиха ни много здраво. Впечетленията ми от Етна... ами едни голи ронливи чукари xD Беше много каменисто и ветровито. Тук вече се обади вътрешното ми желание за купуване на боклуци и изхарчих към 30 евро за разни сувенирчета. Не че ме е яд, магнитчето с "шефката" на мафията с голямото деколте и сега стои на хладилника.
Виж в Таормина беше много по-хубаво! Любимото ми нещо от Италия са малките живописни и тясни улички, които в този град изобилстваха. Пуснаха ни по някаква главна, която от двете страни беше застроена с едни страхотни къщички! Обичам я тази архитектура! Из града обикаляхме някъде към 2 часа май. От там си купих гривнички от един негър, който ги продаваше по 1 евро за 6. Ооо и играта с картите си купих. UNO-то.
Иха, снимките станаха доста. xD Като се върнахме ни превозваха наляво и нядясно както обикновено. Най-яката част беше, когато ни набутаха 8 човека в пежото xD
Като за последна вечер ни угодиха и ни заведоха пак в онзи айриш пъб, където ядохме панинито xD (леле тази форма е тоооолкова грешна!) Беше готино, като изключим, че 15 минути се оправяхме със сметката, защото изглежда, че една италианка не знаеше да брои xD И тъй като това беше последната вечер трябваше да си стягам и багажа. Прибрахме се в 12 без нещо. Бях страшно изморена, но нямаше как. Не мога да си тръгна без багажа ми xD Оставих няколко шоколада от България и разни такива неща. На идване за подарък носех на италианското семейство една бутилка вино и 2 много симпатични малки картини от стария град. Без тях в куфара ми се отвори допълнително място, което запълних с нещата, които си купих през деня. Имах някаква треска за шопинг и си купих една камара работи. Един панталон, яке, 2 блузи и освен това си взех едни пантофки на конверс от някакъв аутлет. Много си ги харесвам! Сини с цветя са xD А после в Бари си допазарувах xD
Успях някак си да се натъпча в куфара, но лошото беше, че се оправях до към 1, а после трябваше да ставам някъде към 6 часа. След като се сбогувахме с майката ние двете с Клаудия излязохме и дойдоха да ни вземат Ели и Петя. Закараха ни на магистралата и там си казахме чао. Разбира се, направихме и снимки.
И така потеглихме за Бари. Доста изморително беше като цяло. Цял ден пътувахме и пристигнахме вечерта. Имаше малко проблеми с хотела, но после всичко се нареди. Вечерта си взехме душ и ядохме. То оставаше и да не ядем xD И въпреки забраната да се събираме и да стоим до късно (WTF?!) ние пак си се събрахме в нашата стая. И тук се намеси играта ми с карти. Ние още в буса я играхме като идвахме към Бари. И както бяхме доста хора ставаше голям купон. Много готино беше когато госпожата дойде и всички се изпокриха и тя ги намери всичките, зад пердето, в банята, в гардероба и т.н. Ама беше печена и ни остави да си играем.
На следващия ден се мотахме из Бари. Този град е пълен с тези малки улички, които толкова много обичам! Към 4-5 часа се качихме на ферибота. Този в сравнение в първия беше страшно луксозен! Имаше и ескалатори даже. И каютите бяха много хубави. Всичко беше на 6 докато не се стъмни и не дойдоха от някъде някакви отвратителни вълни. Всичко се разклати много яко! Толкова много клатеше, че не можехме да ходим в права линия. И аз на клатене, разбира се, не мога да спя. Накъде към 2-3 часа аз, Искра, Теньо и Дончо май играехме карти в лобито. Към 3 и половина си легнах и съм спала малко. Някъде до към 6 сигурно, а може и по-рано, защото си спомням, че когато пристигнахме в Игуменица слънцето не беше изгряло.
После след цял ден пътуване някъде в 6 часа бяхме в Пловдив. По пътя не се случи нищо кой знае колко интересно. В общи линии разходката до Италия беше страхотна! Искам отново да се върна там и да се разхождам из тясните задни улички!
О! Намерих и снимка от преди и след пиесата ни! Аз приличах на Азис, а другите си бяха много добре! Само шапката си харесвам! Ооо и чадъра.. жалко, че го забравих някъде там xD
В общи линии това е за април и Италия. Още снимки има във Фейсбук ;] И тук е момента да поздравя хората, които са имали нервите да прочетат целия пост. Сега отивам да си допреговоря по химия и френски и заспивам! Пак ще ставам в 6 ;[
P.S. Очаквайте скоро втора част - май! xD
