Късно вечерта е в зимна делнична вечер. Я, каква изненада просто :D Прииска ми се да напиша нещо в този забравен блог. Май е по-добре дори да го наричам "дневник". Не че имам нещо кой знае какво да кажа или споделя. Харесва ми обаче, че тази страничка пази много мои впечатления от преди няколко години и ми става едно такова приятно и може би само леко неудобно като си чета старите писания.
От първия ми пост тук измина доста време. Забавното е, че винаги се сещах да пиша през лятото поради липса на нещо по-добро за правене. Сега обаче е зима, училището започна и чувствам нуждата някак си да запечатам поне една малка част от тази последна и излючително важна за живота ми година. Може би е редно да се представя отново. Все пак... не съм същото хлапе, което реши да създаде този блог (или поне в някои отношения).
Казвам се Ив. Само Ив... не е Ива, Ивелина или каквото там производно си харесате. Като бях малка говорех, че ще си сменя името, защото е мъжко. Сега си го нося с гордост и съм щастлива от това, че съм различна... поне що се отнася до имена. На 18 години съм... най-сетне! :D Интересувам се от изкуство, фотография и правене на клипове (не че имам кой знае колко много). Това е последната ми година във Френската в Пловдив и... поради една причина не ми се завършва, иначе умирам да затворя тази страница от живота си. Говоря френски и английски на прилично ниво в общи линии. И сега все едно си пиша биографията ще поговоря и за по-нататъшното ми обучение. Наскоро си подадох документите за кандидатстване в Англия. Харесах си няколко университета и специалността ми е в общи линии Media Production. Надявам се, че ще ме приемат, но това е в бъдещето вече. Какво друго мога да кажа за себе си? Славя се като вечния песимист и мрънльо. Ако някой желае да си мрънкаме заедно да се обади, винаги съм готова да намеря нещо негативно във всичко. Не, че трябва да се гордея с подобна черта, но донякъде вярвам, че това ми позволява да виждам нещата от различни ъгли. О, и все още нямам книжка! Ако всичко върви добре, догодина може и да си карам количката... да се надяваме? :D
По-късно когато преразглеждам този пост сигурно ще се сетя за още поне десетина неща, които съм можела да кажа, но в момента идеите ми свършиха. Ако някой реши, че иска да чете следващите ми публикации (а защо не и старите?) се чувствам длъжна да предупредя, че съм склонна на краен песимизъм и простотия, особено в писмен вариант. Нямам си идея дали и кога ще пиша още, но да се надяваме, че ще бъде скоро. Сега ако имаше хора, които ми четат нещата бих ги питала за какво би им се искало да поговоря, но... след като няма ще си замълча. Мисля, че вече писах твърде много, затова слагам точката и смятам да си лягам.
Лека нощ и прекрасен ден утре! ^^
От първия ми пост тук измина доста време. Забавното е, че винаги се сещах да пиша през лятото поради липса на нещо по-добро за правене. Сега обаче е зима, училището започна и чувствам нуждата някак си да запечатам поне една малка част от тази последна и излючително важна за живота ми година. Може би е редно да се представя отново. Все пак... не съм същото хлапе, което реши да създаде този блог (или поне в някои отношения).
Казвам се Ив. Само Ив... не е Ива, Ивелина или каквото там производно си харесате. Като бях малка говорех, че ще си сменя името, защото е мъжко. Сега си го нося с гордост и съм щастлива от това, че съм различна... поне що се отнася до имена. На 18 години съм... най-сетне! :D Интересувам се от изкуство, фотография и правене на клипове (не че имам кой знае колко много). Това е последната ми година във Френската в Пловдив и... поради една причина не ми се завършва, иначе умирам да затворя тази страница от живота си. Говоря френски и английски на прилично ниво в общи линии. И сега все едно си пиша биографията ще поговоря и за по-нататъшното ми обучение. Наскоро си подадох документите за кандидатстване в Англия. Харесах си няколко университета и специалността ми е в общи линии Media Production. Надявам се, че ще ме приемат, но това е в бъдещето вече. Какво друго мога да кажа за себе си? Славя се като вечния песимист и мрънльо. Ако някой желае да си мрънкаме заедно да се обади, винаги съм готова да намеря нещо негативно във всичко. Не, че трябва да се гордея с подобна черта, но донякъде вярвам, че това ми позволява да виждам нещата от различни ъгли. О, и все още нямам книжка! Ако всичко върви добре, догодина може и да си карам количката... да се надяваме? :D
По-късно когато преразглеждам този пост сигурно ще се сетя за още поне десетина неща, които съм можела да кажа, но в момента идеите ми свършиха. Ако някой реши, че иска да чете следващите ми публикации (а защо не и старите?) се чувствам длъжна да предупредя, че съм склонна на краен песимизъм и простотия, особено в писмен вариант. Нямам си идея дали и кога ще пиша още, но да се надяваме, че ще бъде скоро. Сега ако имаше хора, които ми четат нещата бих ги питала за какво би им се искало да поговоря, но... след като няма ще си замълча. Мисля, че вече писах твърде много, затова слагам точката и смятам да си лягам.
Лека нощ и прекрасен ден утре! ^^
20 декември 2012 г. в 0:21
Хей,следя те от известно време и наистина се зарадвах,когато видях,че си писала отново. И аз се интересувам от горе-долу същите неща като теб,живях в Пловдив като малка,но се преместихме в София.. пиши ми ако искаш,все пак се връщам и в Пловдив,може дори лично да се запознаем. Е,разбира се,ако искаш :) Пиши по-често!
21 декември 2012 г. в 23:49
Здрасти =) Радвам се, че ми четеш нещата, макар че не съм писала от векове и честно казано писаното досега вече ми е много забавно... имам чувството, че съм помъдряла поне мъъъничко. Та както и да е аз все си казвам, че ще разгледам блога ти и все не успявам да го направя като хората, но мисля, че вече след като сме във ваканция мога да го направя както трябва пък и да взема и да напиша нещо тук :D Не е като да нямам какво да кажа напоследък. Ще се радвам да се запознаем =))