Щрак!

Реших, че бих могла да напомня за съществуването си. Поне в този блог де. И какъв по-добър начин от това да стоваря тук поредното си творение? :D Е, творение е твърде силно казано, но е нещо, което написах наскоро. =) Дано да хареса на двамата души, които четат това :D



Бип!
-          ... Рязък скок на цените на кислородните апарати се наблюдава през последните три месеца. Специалисти предвиждат, че популацията в едни от най-гъстонаселените куполи ще намалее драстично поради липса на средства за закупуването на нужните приспособления за филтриране на въздуха.
Бип!
-          ...Златистите флорални елементи при невронните интерфейси правят завръщане тази пролет...
Бип!
-          ...ще бъдат лишени от всички импланти по тялото си и оставени на мутантите и киселинните бури извън куполите. Кой ще оцелее? Не пропускайте новото...
Бип!
-          ... Бети Лоуд, известната певица и акртиса, днес завърши седмото си Прехвърляне. След  броени часове тя ще направи публично изявление, чрез което ще покаже на феновете новата си външност, освен това тя...
Бип!
-          ... нови киселинни бури се очакват над куполите на Азиатската Федерация и остов Индия, затова се препоръчва персоналът по поддръжката да действа бързо и ефективно за отстраняване на предвижданите повреди...

Бип... и холоекранът изгасна. Защо ли ми трябваше изобщо да го включвам? Маги и без това каза, че вече не можем да си го позволим. Откакто направиха съкращенията в завода за стомана, където работех, имаме затруднения. И защо? Защото някой си надут богат пуяк си е наумил, че не желае вече да плаща компенсации за работа от Клас 3. В такъв свят живея аз. Богатите имат всичко, за което човек би могъл да си мечтае – чист въздух, соларни заместители, всякакви видове огментационни импланти и най-важното - неограничена продължителност на живота, защото могат да си позволят лукса на Прехвърлянето. Когато достигнат физическа възраст, която вече не отговаря на претенциите и гротескните им представи за красота, те прехвърлят съзнанието си в ново тяло – младо и силно, отговарящо на изискванията им. Винаги се намира някой нещастник в достатъчно безизходна ситуация, който да продаде тялото си. Разбира се, трябва да е здрав и с добро телосложение, но човек би се учудил колко лесно се намират такива хора в днешно време. През последните 20 години търговията с тела се превърна в изключително доходен бизнес. Наричат ги Гейтове, защото били „портата” към новия живот. Глупости, ако питате мен. Никой не съобщава какво точно се случва с прехвърлените Гейтове. Те остават заключени в старо, изхабено и чуждо тяло, обречени да не могат да познаят собственото си отражение в огледалото. Обикновено не живеят дълго, което е разбираемо, все пак новите им тела са в напреднала възраст. Но затова пък, нали са щастливи? Получили са голяма сума от продажбата на телата си. Но дали си заслужава?

-          Нати най-сетне заспа. Имаше проблеми с кислородния апарат и не можеше да си поеме въздух. Наистина трябва да направим нещо, Том. Вече трети път тази седмица проклетото нещо отказва да работи – чух глас зад гърба си.
-          Знам, скъпа, но знаеш, че не можем да си го позволим.

Маги ме изтръгна от унеса. В почивката между смените в холоцентъра, тя беше дошла, за да каже „Лека нощ” на тригодишната ни дъщеря – Натали. Обичам я толкова много и бих дал всичко, за да ѝ осигуря нормален живот. За нещастие, това в днешно време е много трудно. Откакто загубих работата си Маги работи по 16 часа на ден, за да свързваме двата края и въпреки това е трудно. От месеци се опитвам да намеря човек, готов да ме наеме, но свободните места са твърде малко, а безработните – твърде много. Започнах да се обезнадеждавам.

Знаех, че скоро ще се наложи да подменим кислородния апарат на Нати, но не очаквах да е толкова скоро. Мислех, че ще имаме повече време да стъпим на краката си. Със сегашните цени ще бъде почти невъзможно да дадем на дъщеря си това, от което наистина се нуждае. Всъщност, нашите собствени апарати, също трябва да се подменят, но все още успяват донякъде да филтрират въздуха. Все още можем да дишаме. Но Нати... тя е все още малка и не е привикнала към него. Не знам колко още ще може да издържи.

-          Маги, какво мислиш за Гейтовете? – попитах внимателно, знаейки отговора.
-          Скъпи, вече говорихме за това. Това са хора, които нямат друг изход. Ние имаме. Ще поема още една смяна в холоцентъра, ще продадем някои неща и ще съберем парите. Сигурна съм. А и ти скоро ще си намериш работа и всичко ще се подреди – каза тя, но в тона ѝ пролича, че дори тя самата не е напълно убедена в думите си.
-          А какво ще стане следващият път когато Нати има нужда от нещо? Отново ще продаваме? Какво?! Почти нищо не ни остана, а ти не можеш вечно да работиш – ядосано отвърнах.
-          И затова ще станеш Гейт?!
-          С парите ще можем да осигурим на Нати всичко необходимо. Може би дори ще успеем да ѝ купим виртуален учител.

Очите на Маги се напълниха със сълзи. Тя знаеше, че няма друг изход. Въпреки това се надяваше нещо да се случи, нещо да се промени. Притиснах я силно към себе си. През сълзи тя прошепна:

-          Обещай ми, че няма да го направиш.
-          Скъпа...
-          Обещай ми!
-          Обещавам - казах, но и двамата знаехме, че това беше лъжа.- Какво ще кажеш днес да не поемаш и другата смяна? Ще им кажем, че си болна и няма как да отидеш. Само днес. Ще се наспиш добре, поне веднъж.

За моя изненада не получих съпротива от нейна страна. Занесох я до спалнята и нежно я сложих върху леглото. Завих я и седнах до нея, прегръщайки я. След това изчаках да заспи в обятията ми и си тръгнах. Маги намаше да ме види отново. Не и по същия начин, по който ме виждаше през последните 15 години. Щях да изглеждам различно, щях да живея по-кратко... дали тя все още щеше ме обича? С тези мисли тежащи като олово в съзнанието ми тръгнах по коридора, над който зловещо грееше надпис „ Набиране на Гейтове”.

Продължеие евентуално ще има, но кога... нямам си идея! :D