AnnaTeo DayDreaming

Може би съм твърде драматична. Може би това чувство заседнало в гърлото ми, надигащо се с всяка мисъл за бъдещето, е само фигмент от въображението ми. Може би премислям твърде много нещата. И преди ми се е случвало. 

А може и да не е така. Може страхът ми да е напълно основателен. 

С това се изчерпват възможностите ми да пиша потайно, но в интерес на истината никога не съм се и опитвала твърде много. Обичам нещата да са ясни. Обичам да бъда разбирана когато говоря нещо без заобиколки. От друга страна обаче говорейки ясно се губи някаква част от магията (уж) и става някак безинтересно и не достатъчно мелодраматично. Е, оставяйки всичките тези размисли на заден план имам да кажа нещо. Даже доста неща.

Колкото и невероятно да ми се струва (пък и невъзможно) след една-две седмици завършвам гимназия. Спомням си когато бях в пети клас и говорехме за "големите" от седми клас, които ни се струваха гиганти - млади и самостоятелни хора, чиито майки не им казваха как да се обличат и кога да се прибират. Имаше някакво скрито страхопочитание в тези ни разговори. Беше абсолютно немислимо да си представяме как ще изглеждаме в дванадесети клас.

От "върха" на своите 18 години мога да кажа, че сме грешали жестоко за много неща. На първо място - не, на колкото и да станеш вашите винаги ще ти мрънкат за начина, по който се обичаш и времето, по което се прибираш. Но както са ми казвали - това си е напълно в реда на нещата. И на 30 да станем родителите пак ще се притесняват.

Другото нещо, за което сме грешали е самостоятелността. За себе си мога да кажа, че никога не съм се стремяла към някаква голяма самостоятелност. Аз не се и чувствам кой знае колко голяма. Едва преди няколко месеца когато започнах да карам и да помагам на майка ми с различни неща се почувствах малко по-пораснала. Това, което бих искала да кажа е - дечица, не бързайте да пораствате. Нещата, които изглеждат добре когато сте малки в действителност не са, а отговорностите стават все повече. Насладете се колкото можете повече на времето когато не ви се налага да се занимавате с глупости и нещата са простички. (И най-вече не обръщайте внимание на факта, че сигурно звуча като бабите ви!)

Със завършването на гимназията, колкото и клиширано да звучи, завършва една доста голяма глава от живота ми. За бога, аз там на практика живеех :D Правила съм неща, които никога не съм си представяла, че ще правя в училище, губила съм, побеждавала съм, имала съм хубави и лоши преживявания. Не, това определено няма да се превърне в хвалба на това колко обогатяващ и нужен е бил престоят ми в прекрасната гимназия, защото това е ужасно далеч от истината. Не беше никак приятно - в това училище се случваха такива парадокси, толкoва нерви съм загубила опитвайки се да се противопоставя на системата или поне да говоря против нея :D Това скоро обаче ще остане в миналото. Онова, което се надявам да остане са хората, с които ме срещна гимназията.

На първо място - запознах се с едно кецоносещо същество отговарящо на имена като Флъфи и Трикупис. То ми беше основен съюзник срещу системата и макар, че успяхме да променим твърде малко неща, най-големият ни успeх беше, че се намерихме и за добро или лошо ще си досаждаме взаимно и в бъдеще. Нали знаеш - отивай някъде на топло, за да ти идвам на гости! :D

Пак благодарение на училището се запознах с едно друго къдраво същество, от което научих, че колкото и да те прецаква животът винаги има какво да направиш и ако се бориш и не се отказваш в крайна сметка ще достигнеш мечтите си, за което му благодаря. Пък и не знае колко неща съм запомнила и послушала, защото така и никога няма да си призная (:

Заради френския опознах един Айляк (както и една Феичка), чието приятелство ценя ужасно много и, макар, че тя може би не знае, въпреки, че се виждаме рядко и имам уникалния навик да ѝ досаждам с всякакви работи (мерси, че не ме отсвирваш веднага =D), държа на нея ужасно много. Ползването два пъти на "ужасно много" трябва да е показателно xD

Имам удоволствието да познавам една група Контражурчета - малки, сладки и досадни, разбира се. С тях съм имала толкова забавни преживявания, които се надявам, ще успея да запазя в съзнанието си още дълго време. Бих им казала да бъдат по-търпеливи, по-толерантни, да мислят малко повечко когато се налага и да не се променят (е, може би мъничко - поработете над частта "досадни" =P ). Надявам се в следващите две години да не бутнете гимназията като няма кой да ви пази =P

И като за капак едно друго скорпионско същество, което много обичам, както и всички останали в символичния ми списък =D Та, въпросното без да си дава сметка успя да ми промени живота. Все пак - не бях виждала злобарщина и желание за заяждане, които съперничат на моите, но може би затова станахме такава добра скорпионска комбинация. Всичките глупости, с които се занимавахме и глупостите, които приказвахме заедно и всичките моменти на изпушване ще ми липсват ужасно много. Важното е да кажа колко много значи това приятелство за мен и колко много държа на това... скорпионище? =D

Има още толкова много хора, които се радвам, че познавам благодарение на училище (и тук е редно да спомена и една учудващо добре заяждаща се госпожица), които наистина ще ми липсват. Да, знам, че никой не умира, но някъде бях чела, че трябва да се наслаждаваме на момента, защото никога няма да бъде същото. Което е някак тъжно. Особено когато осъзнавам, че отминалите мигове никога няма да се върнат, а бъдещите никога няма да бъдат като предишните. Каквото е било е било - от тук нататък всичко е различно. И точно това е и плашещото.

Да, може и да съм твърде драматична. Може и излишно да се притеснявам, но това съм аз и друг начин сигурно няма. (:

Тази идея ми се върти в главата от няколко дни честно казано. Искам да се занимавам с film and video production и така нататък и е изключително важно за това ми желание да имам богата филмова култура. Лошото обаче е, че както всеки средностаристически български филмов консуматор аз гледам само филми за забавление. Предпочитан жанр ми е научната фантастика (въпреки, че има изключително смислени заглавия и в тази сфера) и понякога се увличам по чикфликчета. Въпросът е, че тези филми или поне повечето са направени с единствената цел да направят купища пари от хора, които си търсят начин да изгубят час и половина - два, гледайки нещо. Липсва онзи, дълбокият смисъл, който превръща киното в изкуство.

В Пловдив имаме нещо много яко наречено Модерна Академия по Изкуствата "Синдикат". Това  е проект по идея на Александър Секулов, пловдивски автор, който миналата година с  подкрепата на общината успя да я реализира. Академията предлага обучение по шест направления - Визуални изкуства на ХХ век, Модерни методи на мислене, История и теория на киното, Идеи на ХХ век, Литература на ХХ век и Модерна музика. Още миналата година исках да бъда част от това и имах голяма дилема дали да запиша Визуални изкуства или Кино тъй като имахме право да участваме само в една програма. В крайна сметка реших, че са изкуствата и цяла година неделя сутрин бях в "Петното", клубът на Секулов, където ни се провеждаха заниманията, за да научавам нови и нови неща от Историята на изкуството. Изключително доволна съм от курса, защото благодарение на него обогатих страшно много визуалната си култура. Впрочем на края на курса решихме, че ще правим клип и по някакво стечение на обстоятелствата аз и още едно момиче го снимахме като интервю с лекторката ни, която е ужасно яка. Аз после го сглобих и сега, за да си направя малко самореклама ще го пусна и тук. В крайна сметка се обясняват и някои неща от самия курс:

Преди малко прибрах няколко от последните неща в куфара и сега имам време да напиша няколко реда, пък и бях накарана от Йо. Най-сетне ще ида да обещаната екскурзия до Париж. Страхотно ще е! Ние технически заминаваме утре, но в 2 часа сутринта, което на практика си е сряда за мен... вечерта. Както и да е. Страшно съм развълнувана и не знам как бих могла да заспя тази вечер. Пък и ставането в 10 и половина не помогна доста, въпреки че си легнах в 2 xD.

С този пост планирам да завърша поредицата от "наваксване". Първо смятам да довърша историята с изложбата. След многократно сменяне на имената ден преди да я подредим, името щеше да бъде "Когато думите не стигат, се изразявам със снимки!". В последствие обаче решихме, че е твърде дълго и затова името остана само "Когато думите не стигат" и три точки! Те са много важни! За успеха на изложбата са виновни госпожата по изобразително, Мариана и Йоана! Трябва да призная, че деня беше доста дълъг, но накрая бях изключително доволна. Така де бях в училище от 7 до 5 и половина. Но не бих върнала и секунда от това време. С подробности няма да се занимавам.. ще кажа само, че беше изключително забавно на моменти! Ето я и самата изложба








Еее, има и още няколко колони, но си личи за какво става въпрос. Дори от ръководството я харесаха, което е постижение, защото те много рядко харесват неща направени от ученици (въпреки че тук имахме и помощ ^^).

Продължавам с друг много голям хайлайт от юни месец, това беше страхотния дъждовен ден с Диди, Лекс и Йо. Идеята беше да ида да документирам водните войни и после да се видим с Йо някъде. Деня протече по страхотен начин. След като бях брутално омокрена от разни хлапета се качих на тепе да се видя с Алистъра и там се запознах с половината Рокплейс. Не се оплаквам - беше страхотно. Тогава се запознах и с Ди, която е страшно готин и позитивен човек. Много радва :) Пък малко по-късно същия ден се запознах и с Лекс, която също е много точна. Точно след като си купиха сладолед Йо и Ди, и след като се разминахме с Лечев (вече бившия класен) изведнъж запраска егати дъжда. И защото аз съм аз, разбира се, че нямах чадър! И като рзбрахме, че така и така ще сме си мокри тръгнахме най-спокойно под дъжда в градската към фонтаните. Като стигнахме там бяхме вир вода и лиготията яко ни изби. За това говоря:




Изобщо деня тогава беше върховен. А като стана дума за вода и войни, юни беше истинска водна война във ФЕГ. Жужа редовно обявавяше конкурс мис мокра фланелка и ни гонеше, но горещината беше такава, че дори и Звездарова не можеше да ни спре. Въпреки усилията на дежурящите учители ние все намирахме начин да се направим вир вода!

Друго, друго, друго... О, да! Ходих на "Lord of the Dance". Готино беше като цяло. :) Но тези танци ми се струват лесни. Нашите по мое мнение са по трудни, защото имат много по-сложни и различни стъпки.



Пренебрегвайки на Йоана възраженията си отрязах и косата. С по-малко коса е много по-добре xD И разбира се се снимах една камара пъти xD На тази снимка косата ми хич не се вижда, но много си обичам самата снимка, защото съм си аз на нея... плезла ;P (Кой казваше, че очите ми са кафяви? xD)



Нямам много време и ще пропусна рок концерта. Запознах се с много хора и беше супер яко. Точка. Еее... хайде да не се излагам! Това е една рок баба, която през цялото време танцуваше. Шапка ѝ свалям! И аз искам рок баба!



Юни. Защо ли учениците го обичат толкова. Ами последния месец е! Въпреки че като цяло обичам ваканциите тази година изобщо не ми се завършваше. И как да ми се завършва. 2 любими предмета имам в това училище и ги уча за последна година. Не е честно! И да, за пореден път мрънкам за изобразителното и музиката. И то някак си не толкова за предметите колкото за госпожите. За госпожата по изобразително ако започна да пиша мога да изпиша няколко параграфа и пак да не успея да кажа всичко. Искаше ми се да ѝ благодаря за търпението, с което ме трая цели 2 години, за чувството за хумор, което винаги ме е удивлявало, защото е рядкост в това училище и затова, че беше там когато ни хрумваха шури идеи като тази с изложбата. Че ни се връзваше на щуротиите и не се държеше високомерно както други учители. Не ни гледаше от високо и се държеше приятелски с нас. Благодаря! Относно госпожата по музика. Тя определено е един от най-широко скроените хора, които познавам. На нея дължа същото голямо благодаря, за всички часове, които ни подаряваше, за да се разтоварим. За разбирането и търпението Благодаря ви! Ето ги любимите ми снимки от последните дни:







Ами, мисля, че това е всичко! Сега се връщам към багажа, защото след точно един час имам среща с Йо, за да клъвнем малко царевица. Поздрав с тази песен, и не обръщайте внимание на лошия клип xP

Който не знае - успях да завърша! Хаха, то оставаше и да не завърша, но това цялото е съвсем друга тема. За нея ще мрънкам в един отеделен пост. Та дойде лятото. В предишния пост бях изтъкнала главната причина за създаването на блогчето и ето, че тя отново ме гони - лятната ваканция. Не ме разбирайте погрешно - обичам ваканциите, но съм егати скапаното човеченце и нямам достатъчно приятели, с които да се занимавам. И така по едно или друго време се озовавам в къщи мислейки си как може да съм такъв ъъ Йоана какво казваше... катил. (Не че знам какво значи xD Но ще го използвам в смисъла, който тя използва.) Скуката редовно ме гони. И за да илюстрирам колко лошо е положението - днес от скука чистих стаята. Тя вярно е кочинка, но чак да я чистя доброволно.. нещо не е наред! След като свърших това останах съвсем без нещо за правене и ето че се появих да пиша.

Събития през май имаше доста. Но то май беше толкова "учебен" ден! Нямаше почти една пълна седмица. Не че се оплаквам... стига да не ми закачат часовете по изобразително нямам нищо против да почиваме много xD И тъй като съм много скарана с паметта напоследък ще се придържам само към документираните събития (кой би помислил, че датирането на албуми по папки би вършило работа! xD).


За изпращането на 12 клас... ами интересно беше в общи линии xD 5 май беше сряда! Изключително полезен факт, нали? xD През май бяхме втора смяна, което значи че започвахме в 2 без 10. И нали сме във Вачковския манастир дори при изпращането на 12 клас щяхме да учим. Това почти се случи. Всичко започна нормално, бяха ни викнали достатъчно рано за да можем да си караме нормално часовете. При това първата смяна отърваха няколко часа. Та стоени сме си ние в жегата на пек и чакаме тържеството да започне. Е, да ама не! Не помня колко стояхме там, но по едно време бяхме останали само една малка групичка заедно с госпожата по изобразително. Всички се бяха изпокрили на сянка, а само ние продължавахме да висим на слънцето... в знак на протест! xD На мен по едно време ми писна да си стоя мирно права и седнах най-спокойно на земята.

За мен най-яката част от цялото преживяване беше великото чакане. Говорехме си с госпожата и изобщо яко беше, като изключим слънцето. Успях да изгоря! xD Иначе самото изпращане не беше нищо ново. Изненадата беше като видяхме Борето, че е водещ. Неочаквано беше xD От там натаък беше обичайното: речи, сълзи, мажоретки, песни, танци. В предишния пост се олях откъм снимки, затова вече се сдържам xD

С Мариана *на живо* се запознах някъде преди зимната ваканция, когато бях взлязла в един техен час по изобразително заради една препоръка. Но и самото ни запознанство го дължа на госпожата по изобразително. Ако не беше тя сигурно така и нямаше да се запознаем на живо. Та както и да е. Оказа се, че с Мариана и двете имаме симпатии към госпожата, но не това беше най-важното, а по-скоро това, че и двете харесвахме фотографията и снимахме. Ооо не знам защо говоря в минало време. Май беше месеца, в който бяхме доста пъти заедно. Пък и двете си взехме Никони *че са и един и същ модел xD*.

Но този месец го помня и с това, че започнахме работа по изложбата. Идеята за нова изложба госпожата си я имаше още преди да завършим първата xD Но тук идеята беше доста по-мащабна. Целта беше да изложим работите на хора от 9 клас. Първитя снимки, които видях бяха на Партиция на изпращането. После вече започнах да се занимавам по-сериозно с цялата организация. Май месец беше голямото искане, събиране и подбиране на снимките. Очевидно доста хора от 9 клас снимат. Не знам за другите, но на мен всичко ми се разви с много голяма скорост. Аз бях втора смяна, което усложняваше цялата работа, затова оставихме изкарването на снимките и изобщо подреждането на изложбата за юни месец. Изобщо работата по изложбата, колкото и да беше трудна на моменти беше най-приятното нещо през цялата година. Кофтито беше, че края на учебната година идваше и трябваше да се учи, но на мен не ми се занимаваше с нищо друго освен с изложбата. Но за нея - в следващия пост. Сега стигаме до една паметна дата:


Най-сетне! От толкова време си мечтаех за огледално-рефлексен фотоапарат и най-сетне го получих! В общи линии събрах една част от парите и после нашите ми помогнаха. Трудно е да се опише с думи вълнението ми когато отивахме към магазина, като го взехме, като го разопаковах! А за снимането да не говорим! Първите ми снимки не са нищо особено, но са началото на нещо ново.




И тъй като съм много умна се връщам два дни назад на другата паметна дата. Този път не е паметна само за мен:


Да, там пише спортен празник и да, той наистина се състоя. Първия спортен празник във ФЕГ! Да се надяваме, че ще има отново. Все пак се държахме много прилично! Учители бяха разпределени по спортове, за които учениците предварително се записваха, като беше казано, че после няма как да се записва човек. Това което стана е, че всеки правеше каквото си иска, независимо дали е записан или не. Например, аз бях записана за волейбол, а накрая се озовах караща колело xD



Деня беше супер забавен, а колко много снимки имаме! И то все на госпожата по изобразително... шегувам се! Но, сериозно, наистина има голямо количество! Във фейсбук съм качила една голяма част. Тук смятам да пусна само това: *не ме убивайте (angel) xD*


Като цяло това е най-важното от май месец. Пък и мързела натежа вече... xD

Не че съм заета или нещо такова. Не. По принцип съм изключително мързелива... xD Нищо ново. Както и да е. Реших да си понаваксам малко с блогването. Не за заблудените калинки, които без да искат попадат тук, а по-скоро за мен си. Нещо като личен дневник... или нещо такова.

За петъка. Мързи ме да пиша свързано, затова ще давам само на тиренца xD
- доста тормозих госпожата по изобразително
- как ли ме понася тя?!
- по математика писахме 100 пъти "Няма да се лигавя в часовете по математика" (беше "в час по математика докато едното блонди не пита дали можем да пишем МАТ вместо математика... тогава станаха "в часовете по математика")
- от скука ходих поне 5 пъти "до тоалетната" xD
- господина по биология пак се отнесе и бях "до тоалетната" 20 мин
- нямахме логика (йей) и госпожата по музика заместваше... много яко си поговорихме
- времето беше страхотно (sun)
Мисля, че е това в общи линии =]

Сега минаваме към може би по-интересния от двата дни. Именно събота. В 7:30 алармата ми ме събуди и с обичайното "Уф, мамка му!" се отправих към тоалетната. Причината за ранното ставане беше великата олимпиада по френски. Имах (не)щастието да се класирам за втори кръг. И в 8 бях пред училището. За щастие Дами се появи скоро. Най-куриозния момент беше когато видя, че Ваклинов, по мат, (ВАКлуб RLZ!) ще бъде квестор и се разподскача викайки "Дано да ни е квестор!".
Иначе той не ни беше квестор (разбира се!). Някаква госпожа, която май е по-български или нещо такова. Ние пък с останалите в стаята така хубаво изкоментирахме всичките учители... все пак трябваше да си запълним времето с нещо. Олимпиадата започна чак в 9 и 10. Беше по-трудна и не очаквам да се класирам за последния кръг.
Като свършихме следваше процедурата по коментиране. Тя продължи към час и половина. После всички се разотидоха и на мен ми се наложи да напусна. Засякох се с госпожата по музика и малко се помотахме. После уж към нас, ама не съвсем :D Времето беше толкова хубаво, че не ми се прибираше. Реших, че не ми пука, че съм сама - ще посетя Стария град. Не бях ходила от много време. Пък и исках малко да поснимам, нали фотоапарата е в мен.

Когато най-сетне стигнах успях да си задам само този въпрос: "Какво стана със Стария град?!" Вярно, че ходих отдавна, но все пак. Навсякъде боклуци, скелета и графити. Не връщам си думите. Графитите са изкуство... това бяха само тагове и писане със спрей. Някак си атмосферата на нещо старо ми се изплъзна. Дори имаше съборени къщи:

Може би го изкарвам по-лошо отколкото е, но аз просто така се почувствах при вида на всичко. Въпреки всичко гледката от върха си е все същата. Изключително приятно беше.


Та госпожата по изобразително искаше друга изложба (преди да е станала първата!) с животни. Ама аз нямам достатъчно животни! Но пък май започнах да наваксвам. Вече имам две котешки *снимки*... от които съм доста доволна за момента :D

Имам и още няколко, които се получиха в общи линии добре, но в момента ме мързи да ги качвам. Колко много неща ме чакат да направя и нито едно от тях не е учене xD Както и да е. Спирам до тук. Явно пак ще съм няколко дни назад xD

Реших да направя едно малко включване :D Идеята беше да направя един пост за екскурзията, за която мрънках в някои от предишните постове, че ще е страшно тъпа. В интерес на истината не беше така. Доста приятно беше, като изключим някои изрусени изцепки на природата и някои ъъ скандални изпълнения :D Ноо за това по-късно. По-точно когато получа всички снимки. За момента само това xP :
Нищо много екскурзионно :D Снимка на Вили, Дами и мен в стаята... доста изродски се получи :D Както казах - повече по-късно xP.

Тъй като често посещавам блога на Стрейнджъра ( http://strangera.com/ ) не можах да пропусна новия клип на Kick Ass. Това доколкото разбрах ще бъде някакъв вид комедия за някакви, които решават да се правят на супергерои. Изглежда забавно и брутално филмчето, но пък си падам по такива глупости, така че ще се гледа. Но не толкова новия трейлър ме грабна, а саундтрака към филма. Въпросния е на Mika и песента се казва *ау каква изненада* Kick Ass. Днес цял ден си я тананикам и много ме кефи. Ето това е тя:

Даже в момента пак я слушам :D Пък и се чудя Моника къде отиде.. все още чакам едни снимки и най-важното - едни клипове :D

Иии две думи за деня. Той започна нормално - в 9 без 10. Помотах се из вкъщи. Прегледах си нещата в интернет и даже си написах домашната по химия :D После пък с майка ми гледахме фотоапарати в интернет. Това си е чист мазохизъм от моя страна :D Така де, скоро няма да си имам хубав.. стига съм се измъчвала :D Трябват ми минимум 1000 лв. а до тях има още мнооого време. Е, все някога ще стане, но пък на мен ми се иска да е по-скоро...
Времето днес пък беше страхотно. Изключително топло и приятно. Абсолютно всяко междучасие изкарахме на пейките пред училище и беше страхотно! Само да минаваме по-бързо първа смяна, за да имаме повече време да се насладим на топлината. Сега ако стане и зеленко ще е върха!
В училище беше доста стресиращ ден. Началото беше горе - долу добре. Започнахме с литература и география. После дойде ужасната серия от стресови часове :D Първо френския, където притеснението за домашни и изпитвания си го има редовно. След това химия. Ако по френски притеснението е редовно, то по химия е абсолютно винаги. Химията си е трудна, ама и госпожата е... И за капак на всичко - контролна по гометрия. Опитах се да я направя. Първата задача я реших. Втората нпкъде я сбърках и не ми излизаха сметките, но нямах време да си намеря грешката. При третата май си измилих някоя друга теорема :D Четвъртата започнах да я решавам... зацепих.. господина погледна и каза, че се решава само с ъглополувящи и тогава се сетих как се решава. Почти я бях написала и звънеца би... а ми трябваше минута и половина да си събера мислите и да я довърша. Аз си знам, че не мога, но не знам защо се ядосвам и ме е яд?! Все тая.. следващата ще я направя :D... или поне се надявам.

Ооо и най-сетне майка ми се запозна с госпожата по изобразително. Много съм доволна! :D Така де, редно беше поне да я види.. така и така ѝ надувам главата вкъщи :D

Мисля, че вече е крайно време да взема да напиша нещо тук.. Така съм се покрила :D Но напоследък нещо не съм особено в настроение. Една поредица от не чак толкова приятни неща ме преследва тази седмица. Но както имаше лоши неща, така и имаше и страшно хубави. Започвам с една песничка, която цял ден си тананикам. Въпросната е на Rise Against. Това е групата, чиято песен краси трейлъра на The Sims 3 Ambitions, в която също се влюбих. Песента се казва Hero Of War и е страшно смислена. Иджной :D

Понеделник. След "обикновения" петък, когато с госпожата по изобразително избрахме снимките за ъъ изложбата в понеделник ходихме до едно фото, където ги дадохме да ги принтират. Един доста приятен час по мое мнение.. като изключим досадния вятър. Много е готина компанията на госпожата, а аз съм пълна досада :D

Вторник. С моята "велика" точност в 12 часа бях в училище за ателието, което трябваше да е от 12:15. Дами по едно време се появи и чакахме заедно. 12:15 вече минаваше, а госпожата още я нямаше. И когато и тя най-сетне се появи бяхме точно 4 души *от 14* и ателието леееко се отложи :D Във вторниците когато имаме ателие, ми идва малко в повече присъствието на госпожата. Не че имам нещо против нея, напротив. Мисля, че е страхотна и много точна, но първо имаме към 40 минути ателие с нея, след това първи час френски пак с нея и трети час пак френски пак с нея. Та и този вторник не беше изключение. Преди историята тоест през голямото се появи и госпожата по изобразително с вече изкараните снимки. Амии аз мислех, че ще изглеждат по-лошо :D Цветовете бяха много хубави и единственото лошо беше, че на две от тях имаше бели ленти отсрани, защото не бяха в обикновения формат. Следващите два часа правихме рамки за въпросните снимки. Нямах си представа колко голяма играчка е правенето на тези рамки. Тези бяха 11 малки, а как се правят 20 големи не знам. Шапка ѝ свалям на госпожата просто. Аз уж помагах, но все пак... страшно много време се иска. И въпреки всичко пак си ми беше изключително приятно да помагам ^^ Когато свършихме с рамкираето оставаха 10 минути от часа. Почти успяхме да сложим всички снимки когато звънеца би. Мисля, че в общи линии се получи добре. Та, вече си имам ъъ изложба :D Със смахнатото заглавие "DayDreaming". Определението определено подхожда по мое мнение: "въображаема фантазия когато човек е буден, която главно се свързва с щастливи и приятни мисли, надежди и амбиции" *доста куция ми превод от Уикипедия* За моя изненада още същата вечер класния и още няколко учители ме пресрещнаха и той ме представи като автора на снимките, които те изглежда са харесали доста. Въпреки, че се опъвах в началото сега съм доволна, че госпожата успя да ме убеди да сложим снимките :D

Сряда. С какво свързвам тази сряда? Изобразително. Родителска. И още училище. Да, точно така! В сряда имаше родътелска ъъ не родитеско-учителска среща :D От малка доста се ентусиазирам относно родителските, но не защото ме е страх или нещо такова. Винаги ми е било интересно какво имат да кажат учителите за мен. Майка ми, обаче вече не пита >.> Ама трябва да питааа! :D както и да е. На нас ни беше много забавно докато чакахме да свърши. Малко дежа вю се получи, когато се видяхме с госпожата по история. На първата родителска пак си говорехме с нея и ѝ обяснявахме кои учители кои са и по както преподават. та на тази родителска освен с нея и поговорихме и с доста други учители, които чакаха ред при родителите на някой клас. Другия хайлайт от деня както обикновено беше часа по изобразително. След като взехме импресионизма вече ъъ рисувахме доколкото нашето драскане може да се нарече рисуване. Или поне моето де. Имам идея, но никога не мога да я осъществя. С фотоапарата е къде-къде по-лесно! На края на часа се сдобих с някакъв сиво-червеникав фон и нещо приличащо на клони на дърво... хич не ме бива в тези работи. Иначе госпожата по едно време я мернах на родителската *добре де, минах покрай нея поне 4 пъти, но това е друг въпрос..* но си тръгна доста рано. Е жива съм.. поне до следващата родителска :D О о о! И ходих на консултация по математика. Мога да кажа, че нещата са ми маааалко по-ясни, но все още не мога да си решавам задачите :D

Четвъртък. Деня се свързва с две думи "лиготия" и "спокойствие". Училището е страшно стресиращо. Контролни, изпитвания и притеснения за домашни и така нататък. За щастие всичко това с четвъртък липсваше. Дори за химията не се притесних, аз си я знам колкото и надуто да звучи. Единствената изненада беше появата на Фюрера в часа.. Тази жена ми е страшно антипатична >.> По английски, след като седнахме трите - аз, Дами и Вили, настана върховната лиготия. Помня само, че ни беше страшно смешно, но на какво се смеехме не помня. Това е и единствения ден, от който имам снимки.

Меденки в междучасието - найс! :D В интерес на истината меденките са наистина вкусни, особено ако си наистина гладен. Друго нещо, което установих, е че не можем да излезем на пейките отвън без трите луди да чукат по прозореца :D Все за става досадно, ноо :D

Вниманието трябваше да е върху онези на прозореца, но аз някак си съм влязла в кадър със сташното изражение :D Все пак ядях! :D

Петък. Тоест днес. Най-обикновен ден без нищо особено интересно. Ходих на ателие, изиграхме си цялата пиеска и мога да кажа, че сме пълна скръб :D Трябва малко да почнем да се правим на интересни :D Нали е комедия? Ние го правим като трагедия :D

Утре заминаваме с класа на екскурзия са събота и неделя. Ще ходим в Пампорово. Все още се чудя как си промених мнението и се съгласих да ходя?! Изобщо не ми се ходи.. Пък и в Пампорово има сняг. Да не говорим моите мили съученици какви ще си вършат.. Само да не ме зареже Дами да се оправям сама.. тогава ще е ужасно! Подходяща песен е другата ми моментно любима песен Rise Agianst - Prayer of the Refugee:

Брей.. много музика стана за един пост :D Компенсация за цяла седмица мързел. Мисля, че се получи приемлив пост. Наистина трябва да престана да пиша тук глупости.... :D

XO XO AnnaTeo

P.S. Клипа, за който говорих в предишния пост:

Реших, че за днешния ден не мога да не напиша един пост, защото си беше страшно ъъ интересен. Поне за мен де.Случиха се толкова много неща. Изобщо от тази седмица не мога да се оплача откъм разходки и приключения :D

Всичко започна като един обикновен петък. Е, не съвсем де, защото имах няколко задачки :D Нищо интересно не се случи сутринта, затова преминавам към началото на същинската част от деня. В 11 и 10 излязох от вкъщи, след като бях прочела новия пост на Алистър, за да хвана рейса, който би трябвало да ме откара до спирката, където обикновено слизам. След 15ина минути вървях към училище. Как не се научих да си гледам в краката като вървя?! Тъкмо бях решила, че за пръв път ще стигна суха до училище и на една улица разстояние от училище се самооповергах. Стъпих на някаква плочка на тротоара и ме заля "вълна" от кална вода. Имам егати късмета! И както обикновено бях мокра до колената. Затова предпочитам пролетта! Хайде вече да идва!

В 11 и половина вече бях в училище. Чак тогава установих, че ателието, заради което бях дошла толкова рано не беше от 12:15, а от 13:00. И сега какво ще правя? Хубавата новина беше, че имахме допълнителни по физическо и не бях единствената дошла толкова рано.

По принцип плана беше да дойда малко по-рано преди ателието, за да мога да намеря госпожата по изобразително, с която да изберем едни снимки. Е, когато дойдох тя беше отишла някъде и аз съвсем останах без нещо за правене. Мярнах се няколко пъти пред господина по физическо, да не вземе да ми пише отсъствие :D Все пак бях в часа, дори да беше доста инцидентно. По това време 12 клас се готвеха да играят, доколкото разбрах, финал на турнир по волейбол. 12А срещу 12В клас. Казаха ми, че В клас са спечелили. Е, как да не спечелят?! Ние сме си върха В класовете. :D

Погледах малко мача и дори посетих госпожата по музика, която имаше репетиция с хора. Много са добри, между другото, по моето скромно мнение :D Там се задържах до към един без 15, когато се усетих, че все пак трябва да намеря и госпожата по ИИ. Тя *вече* беше в учителската и успяхме да свършим работата ^^ Лошото е, че сега когато гледам снимките, които избрахме ме притесняват две. Не за това, което е на тях, а по-скоро за техническата част. Не знам с какво съм ги снимала тези снимки, но резолюцията им е ужасно ниска. Това значи, че когато се принтират ще изглеждат ужасно.. добре де не ужасно но не мисля, че ще стоят добре. Ъмм ще видим какво ще измислим... Плана е до сряда, да са закачени тези ъъ "произведения" :D В сряда BTW има родителска. Не че се притеснявам или нещо. По-скоро ми се любопитно какво ще кажат някои индивиди от учителския колектив. :D В същата тази сряда ще ми се наложи да ходя на консултация по математика -_- Колкото и да убеждавам хората, че не мога да ги решавам тези задачи - никой не ми вярва. Хора, не ми стига мозъка! Иии сега ще ида все пак току-виж съм схванала нещо.

Това е едната снимка, за която говорех. Явно ще се наложи да я сменя или нещо такова, защото просто не може да се отпечата в нужния размер. С другите не мисля, че ще има проблем - те са си с висока резолюция.

Иначе първият ни час беше биология. Всъщност не карахме биология. Не ме и интересува какво точно правеха с господина. Май пишеха някакъв списък за въпросната екскурзия, на която ще ни води с господина по психология. Аз хич не съм ентусиазирана и не ми се ходи особено, но не става всички да идат, а аз не. И да е тъпо... може да се опитам да направя малко снимки ^^ Все пак в планината винаги е страшно красиво!

Друго интересно не мисля, че имаше. Преди да започнем часовете беше по-забавно :D Ъъъ усещам се, че започнах да пиша страшно несвързано и поради тази причина приключвам =]

XO XO AnnaTeo ^^

Преди да е станало утре (има точно 10 минути :D) реших да се запиша с един пост за дрешните преживявания. Срядата по принцип си ми е любим ден по редица причини, които няма да изброявам. А тази сряда т.е. днес беше изключително спокойно в сравнение с другите дни. Не се притеснявах от изпитвания и такива глупости. Просто си се кефех :D

Таа деня ми започна както обикновено в 9 без 10. След излежаване пред компютъра тръгнах *отново* към пл. Съединение където *отново* имах среща с Алистърката, за да си купим кецове от магазина, който забелязах предишния път. Аз съм много доволна от покупките. Може да са кецове за 12-14 лева, но пък поне изглеждат добре и много си ги харесвам. Взех си два чифта. Едни дънкови и едни черни с черно-бели връзки. Остава и времето малко да се стопли, за да си ги нося :D

Ето това са и черните, но снимката се получи гадна. Не успях да си навържа и връзките, но като цяло се вижда за какво говорим :D

След като приключихме (Йо също се обзаведе с един чифт^^) се отправихме към милия ни Вачковски манастир a.k.a. ФЕГ "Екзюпери". И както винаги бяхме там в 12 и половина :D (и пак да кажа - започваме в 2 без 10 :D). След обиколката при жените (Дени и Дафи) от липса на друга работа отидохме до ъъ да кажем сладкарницата до Плейграунд. Там пък видяхме половината учителски колектив :D Първо госпожата по изобразително, след като тя си отиде дойде госпожата по френски... по-късно си тръгнаха и още няколко учители и накрая когато се връщахме се разминахме с господина по МАТ. Аз май трябваше да ида на консултация, нооо (wasntme) ^^ *може "мааалко" да съм преувеличила*. Изпихме си сокчетата, върнахме се в училище и даже си поговирохме малко с госпожата по ИИ ^^ Ще ѝ помагаме да нареди новата изложба по коридора, ако нещо не се обърка дотогава =]

Хмм... остатъка от деня не беше много интересен. Идва трети час и ние очакваме да имаме биология. Аз спокойно си ръфам ябълката пред вратата и виждам госпожата по изобразително, която подминава стаята на А и Б клас и се насочва към нас. "Ама, госпожо, ние нямаме ли биология?" Ами очевидно не! След няколко проверки установихме, че класния ни е дал грешно програмата и пак ще си караме първа смяна пети час и втора - трети. Иначе самия час си беше съвсем обикновен - писахме за импресионизма и представителите. Едно нещо, което да знам и без да уча! :D А нашите мили близнета за пореден път ме хвърлиха в тъча когато попитаха дали Гоген сам си е рисувал автопортретите. Не мислех, че ще зададат по-глупав въпрос от онзи път когато попитаха дали биографичния филм е правен по истински случай, но ето че и това се случи. Глупавите въпроси продължиха и по биология, но там не слушах :D Бях заета да пробвам едни шрифтове :D

За край - няколко реда относто ФЕГ Късметчетата във Фейсбук. Е, това нещо рулира от всякъде! Така да съм се смяла :D За момента "късметчетата" са малко, но се надявам скоро да има още. Даже и аз "предложих" няколко крилати фрази за саламки, раници, болнични и кочове :D Да видим дали ще влязат в приложението (защото не знам как точно работи системата). Ето няколко избрани късметчета:

Ст.В: Деца,утре отиваме на екскурзия!!!
Учениците: Йееееее
Ст.В.:Носете си лопати!!!
Ученик: Защо госпожо???
Ст.В: Защото четох,че Граф Дракула е заровен под Рилския манастир и отиваме да копаем!!!

Ако това е госпожата, за която си мисля... тя беше много готина! Жалко, че вече не е при нас =[

Р.Зв.: Ставайте бързо...всички до един...ИСкам да разбера кой е пушил по къси гащи пред входа на училището!!! (о9.о3.2о1о г./ -4 градуса)

Ъм.. този тук не мисля, че се нуждае от коментар :D

Р.Ц.: И вие като моя племенник: лельо, таковай ми мандаринката, и аз му я обелих и я изядох. И той: ама аз исках да ми я обелиш - ами да си казал! :D

Това би трябвало да е госпожата по физика :D Нейните крилати фрази винаги са съпътствани с една страхотна интонация, от която човек пада от стола :D

Добре де, не се вписах съвсем във времевия лимит, ноо... Вече ми се спи доста и взех да пиша много неща без смисъл. Лека ^^

Тия дно съм се покрила яко, ако се съди по блога :D В общи линии бях доста уморена, за да правя каквото и да е :] Последно кога съм писала? Ооо да, доста отдавна. Ами да започна да наваксвам тогава ^^

Започваме с 8 март или понеделник. Ден като ден... ама не! Сутринта се събуждам от някой, който търси нещо из стаята. Оказа се майка ми, която търсеше дистанционното на климатика. Реших, че и да искам няма да мога да спя повече и се опитах да се разсъня. Погледнах през прозореца и видях, че по една част от клона на близкото дърво се беше настанило нещо бяло. Репликата ми беше "Ама това сняг ли е?!". "Да" И тогава почти буквално скочих от леглото. Вечерта като си легнах оставих света нормален, а сега е бял! И то не леко бял, а изключително бял. Цели 5 см поне! Аз точно бях решила, че със снеговете и студовете е свършено. Очаквах само зеленко и слънце. Е да, ама не! Най-лошото беше, че продъжаваше да вали. По принцип снега е прекрасен като гледка, но на мен ми се стъжнява като се сетя, че в този снеговалеж, ще трябва да ходя на училище. Пък и трябва да нося ботуши. Мразя да нося ботуши! Таа в същия този снеговалежен ден имах среща с Алистър на прощад Съдинение, за да купим цветя за любивите ни госпожи :] Между другото нашето изобщо не е с цел подмазване. Подарихме по един букет (малко силно казано) на госпожите които най-много харесваме и уважаваме, защото те го заслужават :) Но за това малко по-късно.

Тръгнах както обикновено, доста по-рано. И въпреки, че трябваше да сменям рейсовете (бог да богослови новите карти за транспорта :D) пак бях на място доста рано. И тъй като не си умирах да ме вали снега се прибрах в подлеза. Там пък влязох в един магазин за обувки, където си харесах едни кецове за 10 лв. :D И да се скъсат на първата седмица няма да е кой-знае-какво за 10 лв. Утре ще ходим с Алистърката да си вземем. След 10 мин чакане реши да се появи и се отправихме към пазара. В интерес на истината букетчетата, които взехме бяха първите, които видяхме. Обиколихме пазара и се върнахме за да ги вземем. Букет е доста силно казано, защото то на практика беше едно лале с малко тревички и целофан, но изглеждаше доста добре ^^ Яд ме е , че не можах да ги снимам :D

След покупките хванахме 99 и отидохме в училище. Бяхме там в.. ъъъ... 12:30 (само за информация, започваме в 13:50). НО! Това беше доста целенасочено, защото едната от госпожите, които гонехме (моята любима госпожа по изобразително <3) беше първа смяна. Та търпеливо изчакахме да започне часа, за да се натресем пред вратата на 9 ж... не 9з... не 9ж... ъъъ последно 9 з! Таа госпожата беше малко заета и се наложи да я изчакаме към 10 мин, но пък ние сме инати (пък и не дадох на Йо да тръгне на някъде xP) и търпеливо изчакахме. Ммм мисля, че госпожата ни се зарадва ^^ И това бтв ме навежда на мисълта, че утре имаме изобразително :D Днес си мислех, че е крайно време да нарисувам нещо в час пък и да го завърша. Откакто съм във ФЕГ съм завършила точно 1 рисунка и това беше натюрморта в началото на годината. Така че е време да се стегна! :D Пак се отнесох!

Следващата доставка на цветя отиде при госпожата по музика :) Аз пък много държах на двете госпожи аз да им подаря букетче, защото са по-мои :D В смисъл от четерите ъъ то няма смисъл де, само за нас си прави смисъл :D След това дойде ред на бившата ни госпожа по френски, която и двете много уважаваме. Последно беше сегашната ни госпожа по френски, която също е супер точна и готина ^^ Така погледнато деня беше много продуктивен и готин! Толкова за 8 март, защото и без това този пост стана твърде дълъг.

Минаваме на днешния "прекрасен" ден. Продължи да вали, но сега вече мисля, че *най-сетне* спря. Но пък пътя ми до училище беше още по-ужасен. КИША! Пък и локви. Защо по дяволите не си гледам в краката като ходя?! После защо се спъвам -_-. Поне на 5 пъти щях да се пребия! :D А в колко локви се разходих не знам... и то дълбоки локви! :D Голяма съм шматка... И снега от клоните си ме беше набелязал 3 пъти се срутиха разни късове снях по мен. За щастие бях с чадър. :)

Както обикновено стигнах страшно рано в училище. Днес имаме ателие от 12:15, а аз бях там към 12 без 20... аз с моята невъзможност да си преценя времето... Качвам си се аз по стълбите и виждам ново табло. Представляваше карта на Света с някакви цветни пояси, като центъра беше Европа. Тук-там имаше налепени разни опаковки от цигари и смачкани чашки. По едно време изчезна и после след последния час пак се появи, този път довършено. Не успях да видя какв пишеше, но ще се разбере утре :)

Остатъка от деня не беше интересен. Върнаха разни контролни (4 по физика и 5 по история :D) и *почти* играхме волейбол. Дано утре да е един спокоен ден! Ще окупирам на Дами телефона и ще снимам *евентуално* ^^ За момента, бай xP

P.S. Е този пост по-дълъг не можеше ли да стане?! Евала на който стигне до тук! Не само е дълъг, ами и е скучен :D

Обичам да слушам музика! Е кой ли не обича, де :D В момента съм си харесала няколко песнички и когато ги чуя просто искам да скоча от там където се намирам и да започна да си танцувам. Споменах ли, че обичам музиката? :D Напоследък непрекъснато слушам. Сутрин когатo си правя рутинната уеб проверка, когато отивам към училище, когато се прибирам, вечер, когато си преглеждам нещата в нета. Обичам музиката!

За разлика от музиката, сестра ми ме побърква. И не само мен - и кучето. Имаме едно изключително глупаво куче. Сестрата го бие само, а то се връща при нея. Тя си мисли, че е на шега, но лапите ѝ са изкючително тежки и боли. А като вземе да задава глупави въпроси просто ме убива >< Сега се въргаля по земята с кучето. Ужас. Дано да не почне да пее!

Уфф имах да казвам доста неща, а половината ги забравих. Ами ще започна тогава с прибирането ми. Беше ужасно. Докато татко ми беше тук, той ме водеше и ме взимаше, но след като замина трябва да се оправпм сама. Майка ми дойде да ме вземе няколко пъти тези дни (свътшване в 8 без 20 в понеделник, и 7 без 10 другите дни). Днес обаче, след като замина, трябваше да се прибирам сама. Плана беше да взема 99 до някъде и след това да сменя с четворката. Така де, нали е безплатно. Оказа се обаче, че Алистър и Пикадуто са към спирката на 4 и аз тръгнах с тях. Това беше егати голямата грешка! Станало беше ужасно студено, с ужасен леден вятър. Определено завиждах на всички с превоз :D За щастие обаче се видях с Викс в рейса и малко си поговорихме. Все още нямам планове за събота и неделя =[ Сигурно пак ще си седя и ще си кисна пред компа =[

И да се похваля - вече имам 2 и по геометрия. Нямах 3 пъти домашна -_-' Тъпото е, че господина е решил, че правя някакви демонстрации, което не е вярно. Просто нямам достатъчно мозък, за да решавам задачите. Но ще ми се наложи да си взема от някъде, защото имам 2 за оправяне, което ще е крайно трудно имайки предвид любовта ми към математиката.

Освен това днес говорих с госпожата по изобразително (или по-точно тя с мен =]) за онези работи със снимките. В общи линии реших, че не ми пука какво казват хората поне 2-3 хубави снимки имам :D Не помня кой беше казал "Първите 10,000 снимки на един фотограф са най-лошите". Аз съм доста далеч от 10,000 :D Ии докато бях с нея навън успя и да завали, но пък аз нямам нищo против дъжда ^^ Таа госпожата каза, че може да се направят декори за ателието. Което е хубаво де, защото само с някакви импровизирани костюми няма да се получи изпълнението. Не можем да разчитаме на самата пиеса, защото не сме страхотно актьори :D Та като стана дума за ателието. Днес бях в училище в 12 и 30, защото ни викаха в 1. Аз имам някаква невероятна неспособност да си пеценявам времето и поради тази причина "цъфнах" в 12:30. Е все пак по-добре рано, отколкото късно :D Най-смешното беше, че моето присъствие беше страшно ненужно :D Във вторник пак...

В интерес на истината съм в учудващо добро настроение, след като един тип ми скрои един отвратителен номер. Даже се чудя дали да му пиша... Само онази вечер когато ъъ нещото се случи ми беше кофти. Крещях по сестра ми както обикновено и се скарах с майка ми, но след това ми мина и сега не ми пука. На Апокалиптика песничката I Don't Care е много подходяща. Както казваме с Алистър - Майната им!