AnnaTeo DayDreaming

Eric Frey Photographies

Става дума за изборите. Първоначално всичко изглежда добре. Вървиш си по пътя и нямаш грижи, защото всичко следва една посока и няма как да сбъркаш. Тогава обаче стигаш до мястото, където пътят се разклонява. Спираш. Изборът е наляво или надясно. Ако тръгнеш надясно ще се отправиш към целта си. Ако тръгнеш наляво ще се отклониш. Затова тръгваш надясно. Всичко отново става праволинейно и лесно - няма какво да те спре. Вървиш, вървиш, вървиш. По някое време откриваш, че едно малко животинче те следва. Ти никога не го виждаш с повече от крайчеца на окото си, но то е там и те следва неотлъчно. Страх го е от теб, но всеки ден става все по-смело и по-смело и малко по малко се приближава. То, впрочем, е и срамежливо. Докато вървиш решаваш да го изненадаш и да се обърнеш бързо, за да го погледнеш по-добре, но то също толкова бързо се скрива и ти отново успяваш да откраднеш само един миг на яснота. И така продължаваш да вървиш. Вървиш, вървиш, вървиш. Един ден усещаш нещо пухкаво до единия си крак. Животинчето най-сетне се е приближило достатъчно до теб. Неочакваната ти среща с него ти напомня на нещо. Беше се случило отдавна. Да! Сещаш се - разклонението. Толкова дълго си вървял, че почти си забравил за това. Междувременно спираш да вървиш. Замисляш се. Вървял си толкова дълго, но все още не си достигнал до целта си. Ами ако си сбъркал? Вече си седнал на земята, а малкото животинче е в скута ти - галиш го, а то мърка. Дали не трябваше да минеш по другия път? Дали не си преценил избора си грешно? Дали ако беше тръгнал по другия път, нямаше вече да си стигнал? Седиш на земята и размишляваш. В това време слънцето, което в началото на пътя ти тъкмо изгряваше, сега отново се приближаваше към хоризонта. В скута ти животинчето диша леко, неосъзнаващо бурята от мисли, разразила се в главата ти. Галейки го усещаш нещо твърдо и студено. Откриваш, че на врата му има медальон с името на животинчето. С помощта на последните слънчеви лъчи го прочиташ - "Съмнение".