AnnaTeo DayDreaming

Нека направим един експеримент. На въпроса "Какво е Фейсбук?" възрастен човек (и тук говорим за някой около средната възраст, а не например някой 30-годишен) би отговорил, "Губи време". И погледнато от тяхната гледна точка Фейсбук реално не служи за нищо освен за губене на време. А, и имат богат избор от начини за губене на това време в прословутата мрежа, започвайки от виртуално обгрижване на крави и онлайн задоволяване на хазартните си наклонности, завършвайки със старателно изпращане и получаване на онлайн целувки, букети и подаръци..

След като попитахме някой възрастен е редно да попитаме и някой малък. "Е, какво е Фейсбук?". Отговорът беше простичък - лице-книга. И въпреки, че отговорът на този въпрос има за цел да намекне, че социалната мрежа не се използва от малките, се оказва, че това твърдение на практика не е вярно. Аз лично наблюдавам едно цунами от петокласници (а, и не само), което с бясна скорост се е устремило към непроучените бреговете на "лицето-книга". Наблюденията ми сочат, че малките като цяло използват Фейсбук, за да се карат помежду си. И, макар че да станеш свидетел на такова нещо да е доста забавно, очевидно социалната мрежа не помага много в отношенията между хлапетата.

И може би в този момент би трябвало да отбележа, че от всяко правило има изключения. Наистина, вижте френския език например! Няма граматично правило, което да не притежава поне 5 изключения. По същия начин не мога да кажа, че всички възрастни си губят времето във Фейсбук или пък, че всички малки водят война по полетата на "лицето-книга". Но бихме могли да предположим за момент, че това е така.

Най-сетне стигаме до групата на младежите или иначе казано - моята група. На въпроса "Какво е Фейсбук?" дори и аз имам затруднения да отговоря сама за себе си. Това е мястото, където прекарвам страшно много време и общувам с много и различни хора. Но моето мнение не е мнението на всички младежи (и, да, избягвам думата "тийнейджъри" първо, защото в момента не говоря само за юношите, а като цяло за младите хора, и второ, защото не си падам по думата, поне не в писмената реч :D). Точно поради тази причина направих нещо като прочуване. Избрах определен брой мои приятели и ги попитах "Какво е Фейсбук и за какво го използваш?". И разбира се колкото души попитах толкова различни мнения получих. Едни го използват за четене на новини, други за запознанства, а трети играят игри. Но определено забелязах, някои неща, които се повтарят.

Реших, че бих могла да напомня за съществуването си. Поне в този блог де. И какъв по-добър начин от това да стоваря тук поредното си творение? :D Е, творение е твърде силно казано, но е нещо, което написах наскоро. =) Дано да хареса на двамата души, които четат това :D

Отново е 1 и аз отново съм будна. Обещавам си, че от понеделник ще ставам рано... ама не си вярвам много-много. Затова сега си слушам Europe - Open Your Heart и пак се размотавам в интернет простванството. Не че е много интересно. В скайп като цяло никой интересен, а за ФБ да не говорим xD Ъ, както и да е.

Днес започнах, вече наистина, работа по Проект Париж ^^ След всичките програми, които свалих накрая се оказа, че работих само в тази, която по принцип си използвам. Premiere Elements на Adobe може да има хубави темплейти, но е толкова бъгава, че а човек направо не му се занимава! В рамките на някъде 2 часа, ми крашна поне 4 пъти. И се отказах, разбира се. Мисля, че клипа се получи в общи линии добре. Идеята ми беше малко по-различна в началото, но установих, че не мога да си изпълня този замисъл. Но и сегашното изпълнение ме устройва. Особено доволна съм, че успях най-сетне да направя HD клип. Оказа се, че първо трябва да си направя настройка на фотоапарата. После трябваше да настроя и програмата, но се получи. Доволна съм ^^ Стига съм дрънкала - ето интрото:



Между другото, ако има хора, които четат това. В блогчето има бутон за коментиране ^^ По принцип се радвам на всякакви коментари, но такива рядко получавам. Та, ако някой се е заел да чете му предлагам - така и така си е изгубил времето в четене, може да дозагуби още малко като напише един коментар какво мисли за клипа ;] Ще се радвам да чуя мнение ^^

EDIT: Оказва се, че поленцето ми на блога не е достатъчно голямо за клипа, защото е HD *йей!* По-удобно е да кликнете 2 пъти на него и да се отвори от YouTube, защото тук не се вижда целия. Липсва малко от дясната страна xD

Преди малко прибрах няколко от последните неща в куфара и сега имам време да напиша няколко реда, пък и бях накарана от Йо. Най-сетне ще ида да обещаната екскурзия до Париж. Страхотно ще е! Ние технически заминаваме утре, но в 2 часа сутринта, което на практика си е сряда за мен... вечерта. Както и да е. Страшно съм развълнувана и не знам как бих могла да заспя тази вечер. Пък и ставането в 10 и половина не помогна доста, въпреки че си легнах в 2 xD.

С този пост планирам да завърша поредицата от "наваксване". Първо смятам да довърша историята с изложбата. След многократно сменяне на имената ден преди да я подредим, името щеше да бъде "Когато думите не стигат, се изразявам със снимки!". В последствие обаче решихме, че е твърде дълго и затова името остана само "Когато думите не стигат" и три точки! Те са много важни! За успеха на изложбата са виновни госпожата по изобразително, Мариана и Йоана! Трябва да призная, че деня беше доста дълъг, но накрая бях изключително доволна. Така де бях в училище от 7 до 5 и половина. Но не бих върнала и секунда от това време. С подробности няма да се занимавам.. ще кажа само, че беше изключително забавно на моменти! Ето я и самата изложба








Еее, има и още няколко колони, но си личи за какво става въпрос. Дори от ръководството я харесаха, което е постижение, защото те много рядко харесват неща направени от ученици (въпреки че тук имахме и помощ ^^).

Продължавам с друг много голям хайлайт от юни месец, това беше страхотния дъждовен ден с Диди, Лекс и Йо. Идеята беше да ида да документирам водните войни и после да се видим с Йо някъде. Деня протече по страхотен начин. След като бях брутално омокрена от разни хлапета се качих на тепе да се видя с Алистъра и там се запознах с половината Рокплейс. Не се оплаквам - беше страхотно. Тогава се запознах и с Ди, която е страшно готин и позитивен човек. Много радва :) Пък малко по-късно същия ден се запознах и с Лекс, която също е много точна. Точно след като си купиха сладолед Йо и Ди, и след като се разминахме с Лечев (вече бившия класен) изведнъж запраска егати дъжда. И защото аз съм аз, разбира се, че нямах чадър! И като рзбрахме, че така и така ще сме си мокри тръгнахме най-спокойно под дъжда в градската към фонтаните. Като стигнахме там бяхме вир вода и лиготията яко ни изби. За това говоря:




Изобщо деня тогава беше върховен. А като стана дума за вода и войни, юни беше истинска водна война във ФЕГ. Жужа редовно обявавяше конкурс мис мокра фланелка и ни гонеше, но горещината беше такава, че дори и Звездарова не можеше да ни спре. Въпреки усилията на дежурящите учители ние все намирахме начин да се направим вир вода!

Друго, друго, друго... О, да! Ходих на "Lord of the Dance". Готино беше като цяло. :) Но тези танци ми се струват лесни. Нашите по мое мнение са по трудни, защото имат много по-сложни и различни стъпки.



Пренебрегвайки на Йоана възраженията си отрязах и косата. С по-малко коса е много по-добре xD И разбира се се снимах една камара пъти xD На тази снимка косата ми хич не се вижда, но много си обичам самата снимка, защото съм си аз на нея... плезла ;P (Кой казваше, че очите ми са кафяви? xD)



Нямам много време и ще пропусна рок концерта. Запознах се с много хора и беше супер яко. Точка. Еее... хайде да не се излагам! Това е една рок баба, която през цялото време танцуваше. Шапка ѝ свалям! И аз искам рок баба!



Юни. Защо ли учениците го обичат толкова. Ами последния месец е! Въпреки че като цяло обичам ваканциите тази година изобщо не ми се завършваше. И как да ми се завършва. 2 любими предмета имам в това училище и ги уча за последна година. Не е честно! И да, за пореден път мрънкам за изобразителното и музиката. И то някак си не толкова за предметите колкото за госпожите. За госпожата по изобразително ако започна да пиша мога да изпиша няколко параграфа и пак да не успея да кажа всичко. Искаше ми се да ѝ благодаря за търпението, с което ме трая цели 2 години, за чувството за хумор, което винаги ме е удивлявало, защото е рядкост в това училище и затова, че беше там когато ни хрумваха шури идеи като тази с изложбата. Че ни се връзваше на щуротиите и не се държеше високомерно както други учители. Не ни гледаше от високо и се държеше приятелски с нас. Благодаря! Относно госпожата по музика. Тя определено е един от най-широко скроените хора, които познавам. На нея дължа същото голямо благодаря, за всички часове, които ни подаряваше, за да се разтоварим. За разбирането и търпението Благодаря ви! Ето ги любимите ми снимки от последните дни:







Ами, мисля, че това е всичко! Сега се връщам към багажа, защото след точно един час имам среща с Йо, за да клъвнем малко царевица. Поздрав с тази песен, и не обръщайте внимание на лошия клип xP

Реших да направя едно вързо включване.^^ Миналата година след като завърших училище, тоест след 30 юни се чудих какво да правя през лятото. Идеята да си направя блог ми се стори добра. По това време *а и сега де* четях много блога на Стрейнджъра и въпреки, че неговия има информация, която на практика е полезна, ми се искаше и аз да направя нещо такова. И така се роди това мое място в мрежата. Колкото и нередовно да пиша се радвам когато се стегна и напиша нещо и след това го препрочитам след известно време, Стана нещо като дневник, но се радвам, че го има. И да се надяваме, че през новата година ще пиша повече ^^ И за финал пускам една много готина песен. Припева е страхотен, а и текста е изключитлно смислен. Интерпретациите - на който му се мисли ;]

Скучно ми е! Затова реших, че ще постна нещо и тук. Не че не мога да уча, но винаги предпочитам да си губя времето.

От няколко дни сутрин съм на репетиции на ателието. В срядата дори трябваше да стана в осем и половина, за да може до девет и половина да се изнесем от хотела и в 11 да бъда на линия за репетицията. Вчера пак беше от 11, а аз си бях легнала в два. Като се прибрах успях даже да заспя. Затова пак не можах да заспя до един. Днес за щастие репетицията беше от 12. Пробвахме и разни костюми. Моя не си го харесвам особено, но това беше най-доброто от всичко. Ето някои други варианти:

Моя е последния. И нека костюмите не ви заблуждават. Пълна скръб сме! А за себе си да не говоря. Пречат ми ръцете просто xD Дано да не се изложим много в Италия. То е ясно, че ще се издъним от всякъде дано само да не е много!

Освен това тези дни слушах поне двайсетина пъти една песен на Бон Джови. Аз много им се кефя де. Песента е It's My Life, обаче не оригинала, а някакво лайв изпълнение където песента е направена бавна. Звучи страхотно!



Много съм доволна, че един човек си сложи линка в статуса, за да мога и аз да чуя тази страхотна версия!

Снощи бях на театър. В общи линии за пръв път ходя на театър, който не е органициран от училище или нещо такова. Гледахме "Лак за коса" в изпълнение на студенти от Американския колеж. Страшно готин мюзикъл, а изпълнението беше върха. Много се изкефих и същевременно ми се прииска и аз да участвам в нещо такова.

Иначе други интересни неща за казване няма. Днес специално ходих *пак* до Стария град, за да видя дали са го разкопали, защото майка ми чела някъде, че щели да оправят водопроводите или нещо такова. Ами, няма такова нещо! Въпреки това винаги ми е приятно да се поразходя там. Хубаво ще бъде и ако някой път имам и компания xD

Седя си аз в ресторанта на хотела и се чудя какво да правя. До мен има и една много симпатична чашка, в която допреди малко имаше горещ шоколад. А сега е просто празна чашка. От скука даже се снимаx xD

Виждате ли отегченото ми изражение? То е такова и от недоспиване! Снощи не ми се спеше и си правихме компания първо с Алистърката и после с Дами до към един и нещо. А днес пак ме събудиха в 11, защото жената трябвала да чисти. Защо по дяволите трябва да чисти всеки ден?! Аз исках да спя, мамка му! xD Мда, темата за спането ми е болна. :D И сега нашите доволно си чупкат задниците в басейна, а аз трябва да седя в ресторанта и да слушам разни еднодневки, защото нямам възможността да плувам >< Не е честно!

Преди малко се върнахме от Великденската вечеря. Имах по-лоши очаквания, но в интерес на истината си прекарах доста добре. Началото не беше нищо особено. Сервираха ми една купчина заешка храна (разбирайте маруля) и за пиене кола, фанта и вода. Храната не беше нищо особено. Някаква дроб сърма и малко агнешко. Обичам агнешко :D Музиката също се понасяше в общи линии. Обичайната певица с наченки на глас, която цяла вечер се мъчи със сръбско, чалга и малко народно + обичайните български евъргрийни. За наше спасение имаше и диджей. Той пък се оказа пич и пускаше сякакви готини неща. От Дийп пърпъл до Коко Джъмбо, сиртаки и ситно право хоро. Танцувах доста.. обичам да танцувам :D В общи линии се забавлявах. Днес за първи път успях да изпия едно шише кола.. че и още половин шише. Йоана ще потвърди как понякога ми действа водата. Изпадам в едни състояния на тотална лиготия и приказвам големи простотии. С колата се получи абсолютно същото. Защо ми е алкохол когато същия ефект го получавам и при колата xD Като се прибрах се хилех истерично до момент когато си нямах идея защо се смея, но все пак продължавах. И после пак, и после пак. Майка ми каза "Повече никога няма да ти даваме кола!" И каква е поуката, дечица? Ив плюс кола е много много лоша идея!

Седя си аз и се чудя какво да правя докато стане 12:20. Тогава ще изляза и ще тръгна към спирката. И така реших да драсна няколко реда. Днес успях да се събудя два пъти преди алармата ми в 9 без 10. Веднъж в 7 и половина и веднъж 8 и 10. А какви работи сънувах.. просто нямам думи. С Дами ще има да се хилим като ѝ разправям днес.

Тези дни се зарибих *отново* да играя една онлайн игра. Тя всъщност е масова онлайн игра де. Казва се Ether Saga Online или ЕSO. Много е готина и може да пиша малко и за нея, но като се прибера. Чакат ме още няколко задачки за събота и неделя.

Изкъпах се и реших да си пробвам една нова рокля. В магазина ми харесваше, но вече е чак толкова. Чувствам се като наденица с нея :D Опитах се да си направя и някоя свястна снимка, но само това се получи:

Не мога да повярвам, че си я взех! Ъъъ както и да е. Алистърката така и така ще ме тормози да я обличам като я види... няма смисъл да се жалвам сега :D Аз из-чез-вам :D

Преди да е станало утре (има точно 10 минути :D) реших да се запиша с един пост за дрешните преживявания. Срядата по принцип си ми е любим ден по редица причини, които няма да изброявам. А тази сряда т.е. днес беше изключително спокойно в сравнение с другите дни. Не се притеснявах от изпитвания и такива глупости. Просто си се кефех :D

Таа деня ми започна както обикновено в 9 без 10. След излежаване пред компютъра тръгнах *отново* към пл. Съединение където *отново* имах среща с Алистърката, за да си купим кецове от магазина, който забелязах предишния път. Аз съм много доволна от покупките. Може да са кецове за 12-14 лева, но пък поне изглеждат добре и много си ги харесвам. Взех си два чифта. Едни дънкови и едни черни с черно-бели връзки. Остава и времето малко да се стопли, за да си ги нося :D

Ето това са и черните, но снимката се получи гадна. Не успях да си навържа и връзките, но като цяло се вижда за какво говорим :D

След като приключихме (Йо също се обзаведе с един чифт^^) се отправихме към милия ни Вачковски манастир a.k.a. ФЕГ "Екзюпери". И както винаги бяхме там в 12 и половина :D (и пак да кажа - започваме в 2 без 10 :D). След обиколката при жените (Дени и Дафи) от липса на друга работа отидохме до ъъ да кажем сладкарницата до Плейграунд. Там пък видяхме половината учителски колектив :D Първо госпожата по изобразително, след като тя си отиде дойде госпожата по френски... по-късно си тръгнаха и още няколко учители и накрая когато се връщахме се разминахме с господина по МАТ. Аз май трябваше да ида на консултация, нооо (wasntme) ^^ *може "мааалко" да съм преувеличила*. Изпихме си сокчетата, върнахме се в училище и даже си поговирохме малко с госпожата по ИИ ^^ Ще ѝ помагаме да нареди новата изложба по коридора, ако нещо не се обърка дотогава =]

Хмм... остатъка от деня не беше много интересен. Идва трети час и ние очакваме да имаме биология. Аз спокойно си ръфам ябълката пред вратата и виждам госпожата по изобразително, която подминава стаята на А и Б клас и се насочва към нас. "Ама, госпожо, ние нямаме ли биология?" Ами очевидно не! След няколко проверки установихме, че класния ни е дал грешно програмата и пак ще си караме първа смяна пети час и втора - трети. Иначе самия час си беше съвсем обикновен - писахме за импресионизма и представителите. Едно нещо, което да знам и без да уча! :D А нашите мили близнета за пореден път ме хвърлиха в тъча когато попитаха дали Гоген сам си е рисувал автопортретите. Не мислех, че ще зададат по-глупав въпрос от онзи път когато попитаха дали биографичния филм е правен по истински случай, но ето че и това се случи. Глупавите въпроси продължиха и по биология, но там не слушах :D Бях заета да пробвам едни шрифтове :D

За край - няколко реда относто ФЕГ Късметчетата във Фейсбук. Е, това нещо рулира от всякъде! Така да съм се смяла :D За момента "късметчетата" са малко, но се надявам скоро да има още. Даже и аз "предложих" няколко крилати фрази за саламки, раници, болнични и кочове :D Да видим дали ще влязат в приложението (защото не знам как точно работи системата). Ето няколко избрани късметчета:

Ст.В: Деца,утре отиваме на екскурзия!!!
Учениците: Йееееее
Ст.В.:Носете си лопати!!!
Ученик: Защо госпожо???
Ст.В: Защото четох,че Граф Дракула е заровен под Рилския манастир и отиваме да копаем!!!

Ако това е госпожата, за която си мисля... тя беше много готина! Жалко, че вече не е при нас =[

Р.Зв.: Ставайте бързо...всички до един...ИСкам да разбера кой е пушил по къси гащи пред входа на училището!!! (о9.о3.2о1о г./ -4 градуса)

Ъм.. този тук не мисля, че се нуждае от коментар :D

Р.Ц.: И вие като моя племенник: лельо, таковай ми мандаринката, и аз му я обелих и я изядох. И той: ама аз исках да ми я обелиш - ами да си казал! :D

Това би трябвало да е госпожата по физика :D Нейните крилати фрази винаги са съпътствани с една страхотна интонация, от която човек пада от стола :D

Добре де, не се вписах съвсем във времевия лимит, ноо... Вече ми се спи доста и взех да пиша много неща без смисъл. Лека ^^

Тия дно съм се покрила яко, ако се съди по блога :D В общи линии бях доста уморена, за да правя каквото и да е :] Последно кога съм писала? Ооо да, доста отдавна. Ами да започна да наваксвам тогава ^^

Започваме с 8 март или понеделник. Ден като ден... ама не! Сутринта се събуждам от някой, който търси нещо из стаята. Оказа се майка ми, която търсеше дистанционното на климатика. Реших, че и да искам няма да мога да спя повече и се опитах да се разсъня. Погледнах през прозореца и видях, че по една част от клона на близкото дърво се беше настанило нещо бяло. Репликата ми беше "Ама това сняг ли е?!". "Да" И тогава почти буквално скочих от леглото. Вечерта като си легнах оставих света нормален, а сега е бял! И то не леко бял, а изключително бял. Цели 5 см поне! Аз точно бях решила, че със снеговете и студовете е свършено. Очаквах само зеленко и слънце. Е да, ама не! Най-лошото беше, че продъжаваше да вали. По принцип снега е прекрасен като гледка, но на мен ми се стъжнява като се сетя, че в този снеговалеж, ще трябва да ходя на училище. Пък и трябва да нося ботуши. Мразя да нося ботуши! Таа в същия този снеговалежен ден имах среща с Алистър на прощад Съдинение, за да купим цветя за любивите ни госпожи :] Между другото нашето изобщо не е с цел подмазване. Подарихме по един букет (малко силно казано) на госпожите които най-много харесваме и уважаваме, защото те го заслужават :) Но за това малко по-късно.

Тръгнах както обикновено, доста по-рано. И въпреки, че трябваше да сменям рейсовете (бог да богослови новите карти за транспорта :D) пак бях на място доста рано. И тъй като не си умирах да ме вали снега се прибрах в подлеза. Там пък влязох в един магазин за обувки, където си харесах едни кецове за 10 лв. :D И да се скъсат на първата седмица няма да е кой-знае-какво за 10 лв. Утре ще ходим с Алистърката да си вземем. След 10 мин чакане реши да се появи и се отправихме към пазара. В интерес на истината букетчетата, които взехме бяха първите, които видяхме. Обиколихме пазара и се върнахме за да ги вземем. Букет е доста силно казано, защото то на практика беше едно лале с малко тревички и целофан, но изглеждаше доста добре ^^ Яд ме е , че не можах да ги снимам :D

След покупките хванахме 99 и отидохме в училище. Бяхме там в.. ъъъ... 12:30 (само за информация, започваме в 13:50). НО! Това беше доста целенасочено, защото едната от госпожите, които гонехме (моята любима госпожа по изобразително <3) беше първа смяна. Та търпеливо изчакахме да започне часа, за да се натресем пред вратата на 9 ж... не 9з... не 9ж... ъъъ последно 9 з! Таа госпожата беше малко заета и се наложи да я изчакаме към 10 мин, но пък ние сме инати (пък и не дадох на Йо да тръгне на някъде xP) и търпеливо изчакахме. Ммм мисля, че госпожата ни се зарадва ^^ И това бтв ме навежда на мисълта, че утре имаме изобразително :D Днес си мислех, че е крайно време да нарисувам нещо в час пък и да го завърша. Откакто съм във ФЕГ съм завършила точно 1 рисунка и това беше натюрморта в началото на годината. Така че е време да се стегна! :D Пак се отнесох!

Следващата доставка на цветя отиде при госпожата по музика :) Аз пък много държах на двете госпожи аз да им подаря букетче, защото са по-мои :D В смисъл от четерите ъъ то няма смисъл де, само за нас си прави смисъл :D След това дойде ред на бившата ни госпожа по френски, която и двете много уважаваме. Последно беше сегашната ни госпожа по френски, която също е супер точна и готина ^^ Така погледнато деня беше много продуктивен и готин! Толкова за 8 март, защото и без това този пост стана твърде дълъг.

Минаваме на днешния "прекрасен" ден. Продължи да вали, но сега вече мисля, че *най-сетне* спря. Но пък пътя ми до училище беше още по-ужасен. КИША! Пък и локви. Защо по дяволите не си гледам в краката като ходя?! После защо се спъвам -_-. Поне на 5 пъти щях да се пребия! :D А в колко локви се разходих не знам... и то дълбоки локви! :D Голяма съм шматка... И снега от клоните си ме беше набелязал 3 пъти се срутиха разни късове снях по мен. За щастие бях с чадър. :)

Както обикновено стигнах страшно рано в училище. Днес имаме ателие от 12:15, а аз бях там към 12 без 20... аз с моята невъзможност да си преценя времето... Качвам си се аз по стълбите и виждам ново табло. Представляваше карта на Света с някакви цветни пояси, като центъра беше Европа. Тук-там имаше налепени разни опаковки от цигари и смачкани чашки. По едно време изчезна и после след последния час пак се появи, този път довършено. Не успях да видя какв пишеше, но ще се разбере утре :)

Остатъка от деня не беше интересен. Върнаха разни контролни (4 по физика и 5 по история :D) и *почти* играхме волейбол. Дано утре да е един спокоен ден! Ще окупирам на Дами телефона и ще снимам *евентуално* ^^ За момента, бай xP

P.S. Е този пост по-дълъг не можеше ли да стане?! Евала на който стигне до тук! Не само е дълъг, ами и е скучен :D

Редовно имам някаква мания. Дали ще е някоя игра или пък нещо, което съм си наумила да направя или да се науча да направя - няма значение. След като за пореден път се ядосах в какво ужасно състояние е стаята ни и се чудих защо по дяволите си нямам моя стая реших, че трябва да направя нещо по въпроса. Който ме познава знае, че живея в къща. Първият етаж е на леля ми, втория на баба ми, третия + половината от четвъртия са си наши. Та въпросната половинка си ми е обещана от мнооого време. Проблема е, че там ми е едно такова ъъ старо. Иначе си има всичко - баня, кухня, килер (!) даже и едно много добре осветено място, което май играе роля на остъклена тераса. Та сега съм решила, че ще си го направя както аз си искам. Мебели има в излишък, но декорацията е ужасна. Иии сега обикалям из нета в търсене на идеи, за да поусвежа малко помещенията :D Стигнах до извода, че ще ми трябват и нови тапети за спалнята :D Изобщо, много работа има и ще видим дали ще се получи нещо. А сега като за начало, колкото и да мразя да го правя това, ще трябва да си вдигна задника от леглото и да оправя "нашата" стая |(

В момента би трябвало да преговарям за контролната по исторя, но отново си губя времето пишейки разни работи :D

По принцип спя доста леко, което винаги е било проблем, защото сестра ми много обича да ме тероризира сутрин и влезе ли да си играе в стаята, аз вече съм будна. Така се събудих и в 6 часа днес. Е не от сестра ми де. От тъпия дъжд беше, който барабанеше по прозореца. Тъй като съм инат се обърнах на другата страна и спах още малко до към 9 без 10. Сънувах нещо интересно и го забравих :D Мразя като става така!

Та, ставам си аз и времето е просто "чудесно". Не стига, че ми се спи пък и с това тъмно време не мога да се събудя. Направо ми краде ентусиазма за деня >< Тъпото е, че става ве по тъмно, а докато стигна до училище панталона ми не знам на какво ще стане. >< |(

Аз, между другото, продължавам с диетата. Като гледам има резултат и съм доволна. Днес трябва да изкарам само на плодове. Мразя ги тия плодови дни :D Мислех да си направя портокалов сок, но изисква много време и затова до мен лежи един банан :D А откъм продове сме си заредени:

Иии така =] Смятам да попреговоря малко по история, защото ми остана малко време ^^

BTW: Това на снимките е полу-разрушената баня до нас, с която ме е бъзе да вляза, за да направя малко снимки :D

Скуката пак ме гони, затова реших да драсна няколко реда. Както имах прекалено много време, сега някак си графика ми стана един такъв, че не мога да правя много неща. Например не мога да се видя c VikS, защото имам плуване. По същата причина не мога да ида и до училището. То няма управия XD

От друга страна пък, днес ходих на фризьор и си скъсих косата. Мислех, че пусната ще стои гадно, но всъщност е много сладка.



А опашчицата пък е толкова малка и готинкаа *kiss* =]