Три ученички бяха прегазени с удоволствие от син москвич притежание на господина по математика. След това още веднъж върху тях е минало бялото фиатче на госпожата по френски, която е паркирала. За малко и тикото на госпожата по изобразително да мине през тях, но за щастие госпожата ги е видяла.. или поне каквото е останало. Тя открива смъртта и веднага звънка на госпожата по химия, която ги прибира в епкуветки. След това щафетата отива при госпожата по физика, която обяснява причината за смъртта на ученичките (господина по биология пак говори за чуждите баби и не може да се заеме със задачата) и идентифицира останките по закона за движение на градивните частици. Госпожата по музика пише дълъг трагичен химн в тяхна чест, а господина по биология организира тържествен запой отново в тяхна чест. Господина по български пък използва най-доброто си оръжие - думите и пише едночасова реч, в която разтегля локуми и приказва клишета. Господина по психология, разбира се, не се вясва на погребението. Госпожата по история предава легендата за трите ученички през поколенията и документира всичко като историческо събитие. Отряд момчета с лопати и господина по физическо изкопават трите гроба под звуците на специалния химн. Има и некролози специално направени в час по информатика! Госпожата по география отбелязва точния периметър на инцидента и издига там паметник. По-късно се разбра, че в дневника госпожата по английски е написала забележка "Умрели в час по английски език"...
Всичко написано тук е плод на болни мозъци и твърде много училище. Нищо да не се приема сериозно! И, да, учениците имат извратено чувство за хумор...
BTW: Напишете някое коментарче за нашата върховна простотия. Тя нямаше да се получи без любезното съдействие на Алистърката ;]
Хмм... 1 и 15 е, а аз все още не мога да заспя и си губя времето. Утре пак ще има "Уф, мамка му!" ноо така е когато не мога да заспя. Реших да пусна едно трейлърче :D То е по-скоро интрото за по-големия клип, който имам намерение да направя по повод екскурзията. За жалост ми остана време само за това. През ваканцията може и да успея да го направя цялото. За момента - инджой xP
Миналата вечер *най-сетне* получих и файловете от на Моника фотоапарата. Казам файловете, защото освен значителното количество снимки изглежда съм успяла да направя и 36 клипа! Всички ми се смяха, като снимах клиповете, но сега са доволни, че ги има. Нахалници! :D Събота и неделя, когато имам повече време ще ги монтирам с музика и снимки и дано да се получи хубаво ъъ филмче. Иначе не съм забравила и за поста тук, който ще пусна ъъ не сега. Не знам кога, но не сега :D След малко ще ям, защото малко по-късно трябва да излизам за училище. Ние започваме в 2 без 10, но (!!) първо към 12:30 ще ходя на консултация по мат, след това към 13:00 Дами ще дойде и ще ходим малко да гледаме мача на нашите момчета от турнира в училище. След това към 13:15 сме на ателие и така до 13:50 когато започваме училище. Пак ще вися цял ден там! Евентуално довечето може да пиша още ^^ XO XO AnnaTeo
Мисля, че вече е крайно време да взема да напиша нещо тук.. Така съм се покрила :D Но напоследък нещо не съм особено в настроение. Една поредица от не чак толкова приятни неща ме преследва тази седмица. Но както имаше лоши неща, така и имаше и страшно хубави. Започвам с една песничка, която цял ден си тананикам. Въпросната е на Rise Against. Това е групата, чиято песен краси трейлъра на The Sims 3 Ambitions, в която също се влюбих. Песента се казва Hero Of War и е страшно смислена. Иджной :D
Понеделник. След "обикновения" петък, когато с госпожата по изобразително избрахме снимките за ъъ изложбата в понеделник ходихме до едно фото, където ги дадохме да ги принтират. Един доста приятен час по мое мнение.. като изключим досадния вятър. Много е готина компанията на госпожата, а аз съм пълна досада :D
Вторник. С моята "велика" точност в 12 часа бях в училище за ателието, което трябваше да е от 12:15. Дами по едно време се появи и чакахме заедно. 12:15 вече минаваше, а госпожата още я нямаше. И когато и тя най-сетне се появи бяхме точно 4 души *от 14* и ателието леееко се отложи :D Във вторниците когато имаме ателие, ми идва малко в повече присъствието на госпожата. Не че имам нещо против нея, напротив. Мисля, че е страхотна и много точна, но първо имаме към 40 минути ателие с нея, след това първи час френски пак с нея и трети час пак френски пак с нея. Та и този вторник не беше изключение. Преди историята тоест през голямото се появи и госпожата по изобразително с вече изкараните снимки. Амии аз мислех, че ще изглеждат по-лошо :D Цветовете бяха много хубави и единственото лошо беше, че на две от тях имаше бели ленти отсрани, защото не бяха в обикновения формат. Следващите два часа правихме рамки за въпросните снимки. Нямах си представа колко голяма играчка е правенето на тези рамки. Тези бяха 11 малки, а как се правят 20 големи не знам. Шапка ѝ свалям на госпожата просто. Аз уж помагах, но все пак... страшно много време се иска. И въпреки всичко пак си ми беше изключително приятно да помагам ^^ Когато свършихме с рамкираето оставаха 10 минути от часа. Почти успяхме да сложим всички снимки когато звънеца би. Мисля, че в общи линии се получи добре. Та, вече си имам ъъ изложба :D Със смахнатото заглавие "DayDreaming". Определението определено подхожда по мое мнение: "въображаема фантазия когато човек е буден, която главно се свързва с щастливи и приятни мисли, надежди и амбиции" *доста куция ми превод от Уикипедия* За моя изненада още същата вечер класния и още няколко учители ме пресрещнаха и той ме представи като автора на снимките, които те изглежда са харесали доста. Въпреки, че се опъвах в началото сега съм доволна, че госпожата успя да ме убеди да сложим снимките :D
Сряда. С какво свързвам тази сряда? Изобразително. Родителска. И още училище. Да, точно така! В сряда имаше родътелска ъъ не родитеско-учителска среща :D От малка доста се ентусиазирам относно родителските, но не защото ме е страх или нещо такова. Винаги ми е било интересно какво имат да кажат учителите за мен. Майка ми, обаче вече не пита >.> Ама трябва да питааа! :D както и да е. На нас ни беше много забавно докато чакахме да свърши. Малко дежа вю се получи, когато се видяхме с госпожата по история. На първата родителска пак си говорехме с нея и ѝ обяснявахме кои учители кои са и по както преподават. та на тази родителска освен с нея и поговорихме и с доста други учители, които чакаха ред при родителите на някой клас. Другия хайлайт от деня както обикновено беше часа по изобразително. След като взехме импресионизма вече ъъ рисувахме доколкото нашето драскане може да се нарече рисуване. Или поне моето де. Имам идея, но никога не мога да я осъществя. С фотоапарата е къде-къде по-лесно! На края на часа се сдобих с някакъв сиво-червеникав фон и нещо приличащо на клони на дърво... хич не ме бива в тези работи. Иначе госпожата по едно време я мернах на родителската *добре де, минах покрай нея поне 4 пъти, но това е друг въпрос..* но си тръгна доста рано. Е жива съм.. поне до следващата родителска :D О о о! И ходих на консултация по математика. Мога да кажа, че нещата са ми маааалко по-ясни, но все още не мога да си решавам задачите :D
Четвъртък. Деня се свързва с две думи "лиготия" и "спокойствие". Училището е страшно стресиращо. Контролни, изпитвания и притеснения за домашни и така нататък. За щастие всичко това с четвъртък липсваше. Дори за химията не се притесних, аз си я знам колкото и надуто да звучи. Единствената изненада беше появата на Фюрера в часа.. Тази жена ми е страшно антипатична >.> По английски, след като седнахме трите - аз, Дами и Вили, настана върховната лиготия. Помня само, че ни беше страшно смешно, но на какво се смеехме не помня. Това е и единствения ден, от който имам снимки. Меденки в междучасието - найс! :D В интерес на истината меденките са наистина вкусни, особено ако си наистина гладен. Друго нещо, което установих, е че не можем да излезем на пейките отвън без трите луди да чукат по прозореца :D Все за става досадно, ноо :D Вниманието трябваше да е върху онези на прозореца, но аз някак си съм влязла в кадър със сташното изражение :D Все пак ядях! :D
Петък. Тоест днес. Най-обикновен ден без нищо особено интересно. Ходих на ателие, изиграхме си цялата пиеска и мога да кажа, че сме пълна скръб :D Трябва малко да почнем да се правим на интересни :D Нали е комедия? Ние го правим като трагедия :D
Утре заминаваме с класа на екскурзия са събота и неделя. Ще ходим в Пампорово. Все още се чудя как си промених мнението и се съгласих да ходя?! Изобщо не ми се ходи.. Пък и в Пампорово има сняг. Да не говорим моите мили съученици какви ще си вършат.. Само да не ме зареже Дами да се оправям сама.. тогава ще е ужасно! Подходяща песен е другата ми моментно любима песен Rise Agianst - Prayer of the Refugee:
Брей.. много музика стана за един пост :D Компенсация за цяла седмица мързел. Мисля, че се получи приемлив пост. Наистина трябва да престана да пиша тук глупости.... :D
Йей, дойде време за блогване! Имам мноого неща за казване, от които поне половината ще забравя, но пък това са си рисковете на писане на глупости в интернет. Понеже имам представа кой чете тези мои ъъъ "размисли", установих, че блога ми е нещо като дневник, но с по-малко лични работи. Така де, никога не мога да съм сигурна кой какво чете. Като се замисля може да го направя да се чете само с покана, но пък тогава хората, към които отправям разни намеци (и разбира се те никога не разбират за това), няма да го видят, защото няма да успея да се накарам да им "изпратя покана". Ъъъ както и да е. :D
Ами мисля да започна с четвъртъка, който между другото беше доста приятен ден. Който ме познава знае, че умирам да документирам разни работи и от онзи ден съм окупирала телефона на Дами (че и на Кроасанчето :D, след като убих гореспоменатия). По време на френския не се случи нищо кой-знае-колко интересно. След това имахме свободен по английски. Там започна "пълната промяна" на Дамито. Вече не помя кой, но някой беше решил, че трябва да ѝ изправи косата. Който я е виждал, знае, че това хич не е лесна работа. С това се заеха подред Петя, Никол, Близначката и накрая ВИнетка :D Аз, разбира се, не устоях на гледката. Дамито, седнала на бюрото, си преговаря по френски и дъвче геврек, докато Петя, се мъчи с косата й. Това продължи целия час. Пред това време ние с Мани писахме и преписвахме домашната по химия. Аз дори си подремнах :D
Следващ час - български. Там не помня да се случи нещо интересно. След това "любимата" на всички - химия! Аз не мисля, че е толкова зле. Все пак това е единствената естествена наука, в която съм горе-долу добра. За сметка на това по геометрия и физика съм пълна нула. Просто не ми стига акъла, за да ги решавам тези проклети задачи ><. Колко сме щастливи докато чакаме пред химията :D : Втория свободен по английски официално го обявявам за час по фризура и лиготия. Какво по-хубаво от един свободен 5 час, когато нямаш за какво друго да се притесняваш освен какво да правиш. В нашия случай правихме какво ли не. Дамито получи нова прическа, Вилито рисува по чина с маркер, аз преписвах разни бисери в любимата ни тетрадка и всичко това беше подплътено със солидна доза лиготия и лафчета :D Дами: "Ама и аз съм като принцеса. Като Гуиневиър!" Ъъъ точно 4 букви - ROFL! Тази поза е изключително неудобна, а мръдна ли Вили започва "Не, не, не, не, не, чакай! Ще ми го изтриеш!" :D
И докато ние като примерни ученици драскахме по чинове и си оправяхме косите, момчетата разиграваха карти, както обикновено :D
След дълга и изтощтителна борба между косата на Дами и Петя/Никол/Вени официално обявявам резултат 0:1 :) Очакваме втори рунд... скоро!
Завършвам с няколко рандъм щуротии от деня. За петък т.е. днес ще трябва да пусна отделен пост, че този нещо много голям стана :D
