Бързам да напиша всичко, защото се страхувам, че в един миг всичко ще се изпари от главата ми! Искам да запомня всеки един детайл, всяка една дума, всяка една усмивка. Не се получава винаги, но затова пък си имам блог, където да пиша всичките тези неща и после да си припомням детайлите, които са ми се изплъзнали. Само да предупредя, че този пост ще е тип "дневник" и няма да е интересен за някой, който изобщо не ме познава. Не че има такива хора, които четат, нов се пак се чувсетвам някак си длъжна да го отбележа! :D
Днес беше един страхотен ден! Иска ми се да се върна отново назад във времето и да го провторя! Толкова прекрасен беше! :] Но, нека да се върна съвсем в началото. Тоест преди 2 години. Това трябва да е било 7 за 8 клас. Викс ми спомена за някакви стипендии, които раздавала някаква фондация. Реших да се поразровя и открих информацията. В общи линии тази фондация ("Комунитас") дава стипендии на ученици с интерес и възможности в дадена област. Та, тогава реших и аз да се пробвам - с фотография. В общи линии нищо не направих. Като се замисля, снимките не бяха достатъчно добри, есето не беше достатъчно добре замислено, а и на интервюто не се представих добре. И след като премислих всички тези неща, тази година реших отново да участвам. Събрах някак си документите, написах есето, подбрах си снимките и ги изпратих с надеждата да ме удобрят. Както предишната година успях да мина първия кръг. По принцип кандидатите с интерес в сферата на изкуството ходят на лично интервю в София, но предишната година нямах възможността да ида до там и интервюто беше по телефона. И стигаме до днешния ден!
Днес беше интервюто ми. Някак си успях да убедя родителското тяло да ме пуснат в София сама. Е, може ми Мими-алибито помогна. Ама съвсем малко! Та, в 8:30 вече бях в автобуса за София. Малко странно беше, защото досега не съм пътувала по този начин между градовете. Беше нещо ново :D Четох си книжката, зяпах през прозореца, гледах "Междузвездни войни"... и тогава телефона иззвъня. Мими, която звучи така все едно току-що се е събудила, ме пита дали съм разбрала за спирките. След това звъни Мони, с която се разбирам да се видим, ама след 12. И накрая за капак - Влади, с който финализирахме сделката за 11:15 - 11:30 пред народния.
В общи линии някак си не успях да свъркам спирката и в 11 без нещо с Мими вече крачехме из студената и леко прекапваща, сива София. Подранихме, разбира се, но той и Влади за щастие подрани, така че след половин час сладки приказчици на една пейка и разглеждането на някаква изложба се бяхме запътили към Дънкин Доунатс. Аз като заклета пловдивчанка бях чувала за това... "нещо" но така и не се беше стигало до ходене там. Висяхме на една маса известно време, а след това и Мони се присъедини. Аз казах, че ще имам мускулна от хилене и ето я вече! Не мога да се вдигам! :D Но все пак не съм аз тази, която спи с колежките :D Беше супер забавно и яко през цялото време, а освен това ядох и поничка! Плюс някакво коафе със странно Дънкин име, което не запомних :D Бях като пълен неандерталец като отидох и питах продавачката каква е разлиата между две от кафетата xD По-късно е озовахме по софийските улици към училището на Влади, където той прекара, вероятно една голяма част от деня си *леко злобее* и след това се отправихме съм френската. Не че очаквах нещо велико, но и двете училища никак не ми приличаха на училища! Както и да е. След известно чакане на студа, най-сетне се видяхме и с Яни и дори получихме малка обиколка из френската. Това, което запомних беше фото-кътчето на втория етаж и графита на третия!
След това посещение някак си се оказах отново в Дънкин Доунатс, но на друго място. По това време вече бях ускорила пулса и ми се гадеше. Въпреки че Мими и Мони бяха убедени, че е от притеснение, аз все още твърдя, че ми се гадеше, защото нещо ми има! :D Въпреки, че до момента нямам никакви видими симптоми на болест... xD След по-малко от 1 час ми беше интервюто! И тук вече спомените ми не са съвсем пълни. Закараха ме до адреса, отидох. После си спомням някакъв пловдивчанин, който ми даваше пари за транспорт и после Мими и Мони през прозореца и после един куп въпроси... Някак си не мисля, че се представих добре, но според тях двете "всичко ще бъде окей". Ще видим какво ще стане! Ако спечелим с Мони (тя също кандидатства, но с математика) ще се ходи в София с Йо, за празнуваме. А ако не - пак ще се ходи до София, за да полеем загубата с чай/кафе/какао! :D След интервюто бяхме пак в някакво заведение и пих чай! Нещо нечувано по принцип :D О, и като стана дума за чай, отивам да си го взема ^^ Обещала съм да пия един чай као се върна в Пловдив xD Та, пихме чай и после Мони трябваше да си ходи. Изпратихме я до някаква спирка, или поне аз останах с такова впечетление, защото после тръгнахме в някаква друга посока и хванахме трамвай :D Не се бях возила в трамвай, колкото и смешно да звучи ^^ От трамвая на гарата и след предаване на прегръдките от Йо и Тоти и от мен си де на автобуса и в Пловдив. 45 минути излизахме от София!
Така, в общи линии останах с ужасно впечетление за София! Цял ден беше студено и мрачно, но за това е виновен сезона. Има твърде много хора, твъде много коли, твърде много шум. Особено за някой като мен, който е свикнал на спокойствие. Вече се присъединявам към Мими относно мрънкането за София! Този град е отвратителен, а за трафика да не говорим. Освен с моите софиянци, срещите ми с други бяха много неприятни... особено с лелката в трамвая! :D НО, майната им на гадните неща! Аз имам намерение да си мисля само колко яко беше да се видя с всички след толкова много време. Да слушам на Мими мимизмите, Мони и "мазно"-то, да гледам на Влади всичките жестове с ръце и игрането на Angly Birds и на Яни блузката с къс ръкав! xD Благодаря ви много за страхотния ден и дано не съм ви изтормозила много :P (h) :*
Аз както обикновено си го карам писането тук на приливи и отливи. Но пък после се кефя като си чета старите постове и това ме мотивира да продължавам да пиша. Нямам някакъв стил на писане, нямам определена тема... просто си пиша и чакам да чуя както ще каже Йо по въпроса.
От последното ми писане се случиха много неща. Например ходих на лагер. И тук бих казала, че мога да напиша нещо по-подробно, но тъй като най-вероятно няма да намеря време *от мързел* няма да кажа нищо xD Аз си бях аз и си прецаках една част от лагера, но в края винаги си спомням само хубавите неща. И този лагер определено беше по-хубав от миналия! Французите бяха страхотни, а за българите да не говорим! Запознах се с няколко супер готини хора. Да, както обикновено за аниматорите ни говоря.
И тук, надявайки се да не прочетат това - ще пиша! Такам, за Феята на зъбките първо! :D Аз на практика и преди я бях виждала, но мнението ми не можеше да бъде по-далеч от истината. Така на пръв поглед любимата фея може да те заблуди, че е спокоен и нормален човек. Не, думите бяха "скучен и приемлив". Да, ама не! Феята си е гений по френски и какво ли още не, но не това е най-важното. Първо - успя 20 дни да ни изтърпи и при това да ни опази, като не знам кое е по-трудното :D Освен това притежава невероятното умение да се присмивa на Айляка по уникален начин! *това включва и нападенията* Обаче това е и човека, който както си се смее с теб на простотията ти така в следващия момент може да се изпрати да си миеш зъбките и после в леглото! Хаха, но все пак от тримата, тя ми беше най-страшна :D. Нейната дума е, закон.. нали? :D Но, сериозно ако говорим Феята трудно някой бил казал, че не е просто супер яка! :] И ние затова си я обичаме ^^ (h) (h) (h) И сега преминаваме към нашата морска птица! Познат е още като Гларуса! Е, добре де! Не е съвсем познат така, защото това го измислихме скоро, но аз пък така ще му викам! Стигнах до извода, че по-подходящ "прякор" за него просто няма! В аниматорския ни екип имаше едно много интересно.... разделение? Не знам как да го нарека. Може би някакъв странен баланс. Айляка говори мноооого! Феята си е нормална, а Гларуса ни - не можеш да му чуеш гласа, овен в редките случаи когато пуска някой хаплив коментар. Но той като цяло беше нашата грижлива нощна птица, която винаги казваше цветущи неща :D
Ами мисля, че свърших с аниматорите. Не? Ооо, за Айляка ли? Ми то за нея нямам какво да кажа! Ей, в писмен вариант трудно лъжа! Така, момент само да си събера мислите, защото тук мога да кажа тооолкова много неща! Преди няколко дни си говорехме за първите впечетления. Както се вижда никога не оставам с нормално първо впечетление за хората! Но ето това е календара на Айляка ни:
ден 1: ниска е и ме гледа странно ден 2: все още е ниска, но говори .... много ден 3: луда е, ниска и говори мнооого ден 4: все още ниска, гледа странно, но вече ѝ свикнах ... ден 10: ниското, говорещо нещо го обстреляха с ток сега вече съвсем откачи ден 20: ниската, странно гледаща откачалка, която бе малтретирана жестоко 20 дни от високата, скучна, но приемлива фея вече едва гледа, но ние ще се отървем от нея след миг ... юхууу
Да отбележа: първия ден аз го измислих, но другите тя сама си ги написа! Аз и затова не съм съгласна с някои неща, особено с последния ден... края му! :D Така, някой ако все още не разбрал Айляка е едно такова ниско и много говорещо! Трудно се пропуска като цяло и се радвам, че точно пък тя имаше нещастието да ни е аниматорка. Най-вече защото беше моя жертва :D В главата ми в момента се въртят няколко незабравими моменти с нея и ми се иска просто да се върна назад във времето и да си ги преиграя! Дори и последния ден в Приморко с "нощното къпане"... пък и след това Както се пее в добре познатата ни песен "Ооо, колко си прост!" Спомени...моменти... Копнеж отново в мен крещи!!! Нека, нека бъде Лято!!!" Нека бъде лагер! :D Айляка беше човека най на наш акъл... почти де. Не искаше да тича с мен под дъжда, но затова пък Феята с радост го направи ^^ За мен всички бяха яки, но точно Айляка, беше най! И супер много се радвам, че се запознахме ^^ Пф, говоря все едно е умряла xD Краай! Голяма оптимистка *за контраст* и както си знае - супер сладурка *цитат от нейни думи!*. Човека, който откакто сме се върнали го тормозя онлайн! Фейсбук маниака, който не иска да си признае! Човека, който слуша една голяма част от глупостите и притесненията ми :] Най-много трябва да ѝ благодаря че ни ме изтрая!
"Мълчанието е злато! Вижте колко съм бедна!"
И въпреки, че бледнееха пред нашите аниматори, френските аниматори също бяха страхотни. Особено като си спомня за миналата година :D И, разбира се, всички имаха прякори! На първо място директора, познат още като Фризера. Прякора пак се дължи на лошо първо впечетление! В началото бяхме решили, че тоя човек е супер скучен и студен и гаден, а той се оказа много точен! И много добре кудкудяка! Освен това трудно ще го победиш на Барбишет *май така се казваше?* :D Оказа, се че той бил с братовчедката си или Ключа. Прякора дойде от момчетата. Когато се представяше тя каза, че се казва Кло, но нашите умници вместо Кло, чули Кле. А това на френски значи ключ. Нея ще я запомня с усмивката ѝ. Винаги всички зъби :) Другото нещо, което ще запомня е и настроението ^^ Следва другата аниматорка - Бъфи. Това го измислих аз *и Фризера де xD* докато играехме на волейбол в задния двор на хотела. Според мен съвсем спокойно може да мине за убийца на вампири! Последния френски аниматор е Мечо. Това заедно с Йо го измъдрихме. Той си беше бая едричък, но затова пък беше и голям сладур и затова - Мечо! Малко интригант си падаше, но беше много артистичен! Ето ги героите от лагера, които успяха да ни опазят и издържат:
Аз май с децата трябваше да започна, но това съм си аз все пак и винаги го карам обратно :D Французите също бяха много готини в стравнение с миналата година. Тогава не успяхме да се сприятелим достатъчно с тях. Дори седяхме на други маси. Но тази година още първия ден Феята ни изпрати на различни маси с французите, за което аз мрънках, но си е много правилно! Първите дни всяка вечер се запознавахме с нови хора. И разбира се и на тях им измислихме един куп прякори. Най-популярния беше на Александър. Момчетата му измислиха "Трътката". По едно време толкова му бяхме свикнали, че не му помнехме истинското име. Но той специално не ми беше особено симпатичен. Няма какво да лъжем обаче, имаше и много добре изглеждащи французи! (Дъртичкия, Женкаря, Синеокия) Йо и Мони много бързо се сприятелиха с една групичка - Лея, Диан, Анабел и Люси. И наистина и те бяха много симпатични. Аз пък към края се движех с Барбара и Синтия, които са големи сладурки!
За този лагер мога да пиша още толкова много! Имам толкова много страхотни спомени, че просто не мисля, че бих ги събрала. Сега седя тук, пиша и си мисля за страхотното време, което прекарах с тези хора и си мисля, че забравям нещо. Имам толкова много истории и случки, но не им е сега времето да ги разказвам ;] Постепенно и те ще бъдат разказани! А през останалото време си имам моите 1000 снимки :D Освен това си имам Йо и Айляка, с които да си припомняме всичките глупости. И колкото и да е странно онзи ден с Йо установихме, че дори след толкова много време все още имаме неразказани истории :D Трудно беше, но избрах няколко любими мои снимки, които да илюстират в общи линии думите ми:
Или поне за мен. Най-сетне си взимам почивка от почивката ^^ Ако наистина ме познавате *или четете тук xD*, ще знаете, че миналата година ходих на един лагер с разни французи. Ами тази година с Йо мислим да го повторим. Тръгвам след 10-20 минтути. Както миналата година пак 20 дни. Малко Пампорово, малко Приморско и много забавление ^^ Нямам търпение. Така че о ревор и като се върна *а може и по някое време там, но не давам гаранции* ще пиша ^^ Оставям ви с музикалния поздрав ^^ Песничката е наистина хубава и е от един от любимите ми сериали (sun)
*** Поста е посветен специално на Йо, която откакто се е прибрала не спира да ми опява***
Не мога да спя! Тоест мога де, ама не когато искам. Не мога да запя преди 3 и да се събудя преди 11:30. Пък и нямам причина да го правя. Няма какво да правя цял ден, така че по-добре да го проспя половината. Само дето се ядосвам на себе си, а да не говорим колко се изморявам от толкова много мързел. Както и да е. Продължавам да лягам в 3 и да ставам към 1, но поне правя нещо през деня. От три дни всеки ден съм навън и се чувствам малко по-нормална.
И сега стигаме до втората част от заглавието на поста ми - "Лиготията". За какво ли се сещам когато чуя "лиготия": - За себе си - За Йо Вчера имахме 6 часа върховна лиготия заедно, както и шопинг разходка. Срещата ни беше в 2 на пощата и въпреки, че закъснях с 1-2 мин, тя пак закъсня с 4 xD Как веднъж не дойде да време. Това ми напомня, че ще се видим днес в 3:15 и този път няма да се размина с царевицата! Та идеята беше в 2 и половина да се срешнем с Добс и Ели на старото бинго. Йо ми над главата броейки минутите до и 4о и тръгнахме да търсим някакъв магазин на Дайхман на центъра. Не знаех, че и там има xD След "На тъмно" и "LACOSTE" Добс се обади и се върнахме. След това към 2 часа приказване на едни камъни в Стария град ( <3 ) и отново се устремихе към главната. Там пък се срещнахме с Дона и маалко по-късно и за малко с Ру. Като цяло готина работа xD Ооо и имаше една жена дето страшно много приличаше на госпожата по изобразително xD Обаче беше по-дебела. Та си мислех. Каква излагация би било ако това наистина е била тя. Но Йо каза, че не може да е тя xD
Както обикновено на въпроса "Искаш ли....?" винаги искаме и затова тръгнахме към Мола. Имах да си търся бански и някакъв дълъг панталон. Е, в края на деня имах само колан, дънки и потник, но и това е нещо. Днес ще си търся бански. А, как искам пак KFC xD Новото неща, което ще правя е да се наплюсквам много здраво преди да тръгна да си търся дрехи, за да знам, че и на пълен стомах ще ми стават xD Та ще видим какво ще ги надробим днес. Първо на центъра, после до Дайхман 1, после до Дайхман 2 и другите магазини до Баумакс и след това до Форума. Все пак ми трябва някакъв бански!
Отново е 1 и аз отново съм будна. Обещавам си, че от понеделник ще ставам рано... ама не си вярвам много-много. Затова сега си слушам Europe - Open Your Heart и пак се размотавам в интернет простванството. Не че е много интересно. В скайп като цяло никой интересен, а за ФБ да не говорим xD Ъ, както и да е.
Днес започнах, вече наистина, работа по Проект Париж ^^ След всичките програми, които свалих накрая се оказа, че работих само в тази, която по принцип си използвам. Premiere Elements на Adobe може да има хубави темплейти, но е толкова бъгава, че а човек направо не му се занимава! В рамките на някъде 2 часа, ми крашна поне 4 пъти. И се отказах, разбира се. Мисля, че клипа се получи в общи линии добре. Идеята ми беше малко по-различна в началото, но установих, че не мога да си изпълня този замисъл. Но и сегашното изпълнение ме устройва. Особено доволна съм, че успях най-сетне да направя HD клип. Оказа се, че първо трябва да си направя настройка на фотоапарата. После трябваше да настроя и програмата, но се получи. Доволна съм ^^ Стига съм дрънкала - ето интрото:
Между другото, ако има хора, които четат това. В блогчето има бутон за коментиране ^^ По принцип се радвам на всякакви коментари, но такива рядко получавам. Та, ако някой се е заел да чете му предлагам - така и така си е изгубил времето в четене, може да дозагуби още малко като напише един коментар какво мисли за клипа ;] Ще се радвам да чуя мнение ^^
EDIT: Оказва се, че поленцето ми на блога не е достатъчно голямо за клипа, защото е HD *йей!* По-удобно е да кликнете 2 пъти на него и да се отвори от YouTube, защото тук не се вижда целия. Липсва малко от дясната страна xD
Такам.. xD Това е бърз пост, за да осведомя себе си (защото след време аз ще си го чета xD), че успешно се завърнах в България след френските ми приключения. Имам много материал. И като казвам много, наистина много е! Присъдата този път е 18,4 ГБ. Нее не се стряскай, Иве. И двете знаем, че това е главно заради клиповете или по-мистериозно казано - Проект Париж. На тази разходка реших, че искам и видео. И затова започнах да снимам, ама доста. Сега като си помисля, че щях да си взема фотоапарат без възможност за клипове направо ми идва да се закопая някъде. Тези дни много работя по Проекта, тоест обработвам мартериала xD Е, добре де, пипна ме! *е как да не ме пипне, нали съм аз?!* Не съм започнала още. Но ЩЕ! В процес на намиране на софтуер, музика и такива работи съм. Ако всичко върви както трябва скоро ще имам интро ^^
Преди малко прибрах няколко от последните неща в куфара и сега имам време да напиша няколко реда, пък и бях накарана от Йо. Най-сетне ще ида да обещаната екскурзия до Париж. Страхотно ще е! Ние технически заминаваме утре, но в 2 часа сутринта, което на практика си е сряда за мен... вечерта. Както и да е. Страшно съм развълнувана и не знам как бих могла да заспя тази вечер. Пък и ставането в 10 и половина не помогна доста, въпреки че си легнах в 2 xD.
С този пост планирам да завърша поредицата от "наваксване". Първо смятам да довърша историята с изложбата. След многократно сменяне на имената ден преди да я подредим, името щеше да бъде "Когато думите не стигат, се изразявам със снимки!". В последствие обаче решихме, че е твърде дълго и затова името остана само "Когато думите не стигат" и три точки! Те са много важни! За успеха на изложбата са виновни госпожата по изобразително, Мариана и Йоана! Трябва да призная, че деня беше доста дълъг, но накрая бях изключително доволна. Така де бях в училище от 7 до 5 и половина. Но не бих върнала и секунда от това време. С подробности няма да се занимавам.. ще кажа само, че беше изключително забавно на моменти! Ето я и самата изложба
Еее, има и още няколко колони, но си личи за какво става въпрос. Дори от ръководството я харесаха, което е постижение, защото те много рядко харесват неща направени от ученици (въпреки че тук имахме и помощ ^^).
Продължавам с друг много голям хайлайт от юни месец, това беше страхотния дъждовен ден с Диди, Лекс и Йо. Идеята беше да ида да документирам водните войни и после да се видим с Йо някъде. Деня протече по страхотен начин. След като бях брутално омокрена от разни хлапета се качих на тепе да се видя с Алистъра и там се запознах с половината Рокплейс. Не се оплаквам - беше страхотно. Тогава се запознах и с Ди, която е страшно готин и позитивен човек. Много радва :) Пък малко по-късно същия ден се запознах и с Лекс, която също е много точна. Точно след като си купиха сладолед Йо и Ди, и след като се разминахме с Лечев (вече бившия класен) изведнъж запраска егати дъжда. И защото аз съм аз, разбира се, че нямах чадър! И като рзбрахме, че така и така ще сме си мокри тръгнахме най-спокойно под дъжда в градската към фонтаните. Като стигнахме там бяхме вир вода и лиготията яко ни изби. За това говоря:
Изобщо деня тогава беше върховен. А като стана дума за вода и войни, юни беше истинска водна война във ФЕГ. Жужа редовно обявавяше конкурс мис мокра фланелка и ни гонеше, но горещината беше такава, че дори и Звездарова не можеше да ни спре. Въпреки усилията на дежурящите учители ние все намирахме начин да се направим вир вода!
Друго, друго, друго... О, да! Ходих на "Lord of the Dance". Готино беше като цяло. :) Но тези танци ми се струват лесни. Нашите по мое мнение са по трудни, защото имат много по-сложни и различни стъпки.
Пренебрегвайки на Йоана възраженията си отрязах и косата. С по-малко коса е много по-добре xD И разбира се се снимах една камара пъти xD На тази снимка косата ми хич не се вижда, но много си обичам самата снимка, защото съм си аз на нея... плезла ;P (Кой казваше, че очите ми са кафяви? xD)
Нямам много време и ще пропусна рок концерта. Запознах се с много хора и беше супер яко. Точка. Еее... хайде да не се излагам! Това е една рок баба, която през цялото време танцуваше. Шапка ѝ свалям! И аз искам рок баба!
Юни. Защо ли учениците го обичат толкова. Ами последния месец е! Въпреки че като цяло обичам ваканциите тази година изобщо не ми се завършваше. И как да ми се завършва. 2 любими предмета имам в това училище и ги уча за последна година. Не е честно! И да, за пореден път мрънкам за изобразителното и музиката. И то някак си не толкова за предметите колкото за госпожите. За госпожата по изобразително ако започна да пиша мога да изпиша няколко параграфа и пак да не успея да кажа всичко. Искаше ми се да ѝ благодаря за търпението, с което ме трая цели 2 години, за чувството за хумор, което винаги ме е удивлявало, защото е рядкост в това училище и затова, че беше там когато ни хрумваха шури идеи като тази с изложбата. Че ни се връзваше на щуротиите и не се държеше високомерно както други учители. Не ни гледаше от високо и се държеше приятелски с нас. Благодаря! Относно госпожата по музика. Тя определено е един от най-широко скроените хора, които познавам. На нея дължа същото голямо благодаря, за всички часове, които ни подаряваше, за да се разтоварим. За разбирането и търпението Благодаря ви! Ето ги любимите ми снимки от последните дни:
Ами, мисля, че това е всичко! Сега се връщам към багажа, защото след точно един час имам среща с Йо, за да клъвнем малко царевица. Поздрав с тази песен, и не обръщайте внимание на лошия клип xP
Който не знае - успях да завърша! Хаха, то оставаше и да не завърша, но това цялото е съвсем друга тема. За нея ще мрънкам в един отеделен пост. Та дойде лятото. В предишния пост бях изтъкнала главната причина за създаването на блогчето и ето, че тя отново ме гони - лятната ваканция. Не ме разбирайте погрешно - обичам ваканциите, но съм егати скапаното човеченце и нямам достатъчно приятели, с които да се занимавам. И така по едно или друго време се озовавам в къщи мислейки си как може да съм такъв ъъ Йоана какво казваше... катил. (Не че знам какво значи xD Но ще го използвам в смисъла, който тя използва.) Скуката редовно ме гони. И за да илюстрирам колко лошо е положението - днес от скука чистих стаята. Тя вярно е кочинка, но чак да я чистя доброволно.. нещо не е наред! След като свърших това останах съвсем без нещо за правене и ето че се появих да пиша.
Събития през май имаше доста. Но то май беше толкова "учебен" ден! Нямаше почти една пълна седмица. Не че се оплаквам... стига да не ми закачат часовете по изобразително нямам нищо против да почиваме много xD И тъй като съм много скарана с паметта напоследък ще се придържам само към документираните събития (кой би помислил, че датирането на албуми по папки би вършило работа! xD).
05.05.2010 Изпращане на 12 клас
За изпращането на 12 клас... ами интересно беше в общи линии xD 5 май беше сряда! Изключително полезен факт, нали? xD През май бяхме втора смяна, което значи че започвахме в 2 без 10. И нали сме във Вачковския манастир дори при изпращането на 12 клас щяхме да учим. Това почти се случи. Всичко започна нормално, бяха ни викнали достатъчно рано за да можем да си караме нормално часовете. При това първата смяна отърваха няколко часа. Та стоени сме си ние в жегата на пек и чакаме тържеството да започне. Е, да ама не! Не помня колко стояхме там, но по едно време бяхме останали само една малка групичка заедно с госпожата по изобразително. Всички се бяха изпокрили на сянка, а само ние продължавахме да висим на слънцето... в знак на протест! xD На мен по едно време ми писна да си стоя мирно права и седнах най-спокойно на земята. За мен най-яката част от цялото преживяване беше великото чакане. Говорехме си с госпожата и изобщо яко беше, като изключим слънцето. Успях да изгоря! xD Иначе самото изпращане не беше нищо ново. Изненадата беше като видяхме Борето, че е водещ. Неочаквано беше xD От там натаък беше обичайното: речи, сълзи, мажоретки, песни, танци. В предишния пост се олях откъм снимки, затова вече се сдържам xD
С Мариана *на живо* се запознах някъде преди зимната ваканция, когато бях взлязла в един техен час по изобразително заради една препоръка. Но и самото ни запознанство го дължа на госпожата по изобразително. Ако не беше тя сигурно така и нямаше да се запознаем на живо. Та както и да е. Оказа се, че с Мариана и двете имаме симпатии към госпожата, но не това беше най-важното, а по-скоро това, че и двете харесвахме фотографията и снимахме. Ооо не знам защо говоря в минало време. Май беше месеца, в който бяхме доста пъти заедно. Пък и двете си взехме Никони *че са и един и същ модел xD*.
Но този месец го помня и с това, че започнахме работа по изложбата. Идеята за нова изложба госпожата си я имаше още преди да завършим първата xD Но тук идеята беше доста по-мащабна. Целта беше да изложим работите на хора от 9 клас. Първитя снимки, които видях бяха на Партиция на изпращането. После вече започнах да се занимавам по-сериозно с цялата организация. Май месец беше голямото искане, събиране и подбиране на снимките. Очевидно доста хора от 9 клас снимат. Не знам за другите, но на мен всичко ми се разви с много голяма скорост. Аз бях втора смяна, което усложняваше цялата работа, затова оставихме изкарването на снимките и изобщо подреждането на изложбата за юни месец. Изобщо работата по изложбата, колкото и да беше трудна на моменти беше най-приятното нещо през цялата година. Кофтито беше, че края на учебната година идваше и трябваше да се учи, но на мен не ми се занимаваше с нищо друго освен с изложбата. Но за нея - в следващия пост. Сега стигаме до една паметна дата:
17.05.2010 Nikon
Най-сетне! От толкова време си мечтаех за огледално-рефлексен фотоапарат и най-сетне го получих! В общи линии събрах една част от парите и после нашите ми помогнаха. Трудно е да се опише с думи вълнението ми когато отивахме към магазина, като го взехме, като го разопаковах! А за снимането да не говорим! Първите ми снимки не са нищо особено, но са началото на нещо ново.
И тъй като съм много умна се връщам два дни назад на другата паметна дата. Този път не е паметна само за мен:
15.05.2012 Спортен празник
Да, там пише спортен празник и да, той наистина се състоя. Първия спортен празник във ФЕГ! Да се надяваме, че ще има отново. Все пак се държахме много прилично! Учители бяха разпределени по спортове, за които учениците предварително се записваха, като беше казано, че после няма как да се записва човек. Това което стана е, че всеки правеше каквото си иска, независимо дали е записан или не. Например, аз бях записана за волейбол, а накрая се озовах караща колело xD
Деня беше супер забавен, а колко много снимки имаме! И то все на госпожата по изобразително... шегувам се! Но, сериозно, наистина има голямо количество! Във фейсбук съм качила една голяма част. Тук смятам да пусна само това: *не ме убивайте (angel) xD*
Като цяло това е най-важното от май месец. Пък и мързела натежа вече... xD
Реших да направя едно вързо включване.^^ Миналата година след като завърших училище, тоест след 30 юни се чудих какво да правя през лятото. Идеята да си направя блог ми се стори добра. По това време *а и сега де* четях много блога на Стрейнджъра и въпреки, че неговия има информация, която на практика е полезна, ми се искаше и аз да направя нещо такова. И така се роди това мое място в мрежата. Колкото и нередовно да пиша се радвам когато се стегна и напиша нещо и след това го препрочитам след известно време, Стана нещо като дневник, но се радвам, че го има. И да се надяваме, че през новата година ще пиша повече ^^ И за финал пускам една много готина песен. Припева е страхотен, а и текста е изключитлно смислен. Интерпретациите - на който му се мисли ;]
Ами, да... открих, че имам достатъчно свободно или по-скоро време, когато съм отегчена, за да започна отново да пиша глупости в така наречения ми блог. И преглеждайки го, така де.. блога, виждам, че последно съм писала в началото на април. Горе-долу преди 2 месеца *без 1 ден xD*. Та да наваксам малко. Най-важното нещо, което се случи беше ходенето да Италия. С две думи беше страхотно! Не знам колко подробно мога да го разкажа, защото беше преди месец и половина.. а нали знаете, че съм мнооого стара и завеяна.
От Пловдив тръгнахме посред нощ. Не съм сигурна колко точно беше.. може би към 3? В общи линии беше си бая тъмно и по принцип би трябвало да спим, но всички бяхме много развълнувани и до към 8-9 сутринта си говорихме. После автобуса нещо взе да се отнася и замлъкнахме като цяло. Подробностите ми се губят, но пристигнахме в Игуменица някъде към 2 часа и след като купиха билетите за ферибота ни заведоха в един ъъ супермаркет да си вземем храна за вечерта. Ние си взехме заедно с Дами и Петя като си мислехме, че ще сме в една стая, но стана друго. За това след малко. След супера ни пуснаха за 2 часа да се разхождаме. Използвахме времето да си направим снимки. В общи линии станаха и някои хубави снимки ии някои не чак толкова. Главно мои.. изглеждах ужасно! Окей стига толкова за стимките. Качихме се на ферибота, при което мен ме хвана здраво шубето. Само като си помисля колко е голям кораба и това дето го движи и колко много вода има иии направо лошо ми ставаше.. а пък люшкането ме довършваше xD Стояхме на палубата докато тръгна ферибота и беше много готино, но после ни изгониха и трябваше да висим вътре, което първо беше тъпо и второ много излишно. Нощта беше ужасна или поне за мен. Мноого здраво люшкаше и не можах да спя както трябва. И на всичкото отгоре ни събудиха в 6. Казаха ни, че трябвало да се изнасяме от стаите. Дори не бяхме пристигнали! Но пък навън беше страхотна слънчева сутрин, което не беше толкова лошо. Слязохме от ферибота чак в 10 и половина, а преди това чакането беше отвратително. Закусвахме на пода! xD И така слязохме в Бари. Първото нещо, което ми направи впечетление беше архитектурата. Просто беше невероятна! Най-обикновени блокове, а изглеждаха толкова романтично и един вид старинно, но не в някакъв лош, а по най-хубавия начин. И освен това на почти всички тераси имаше мноого цветя! Нали знете, че в България обикновено по стените пишат глупости относно футболни отбори и т.н. ? Ами в Италия ако случайно има нещо надраскано със спрей по някоя стена винаги пише "Обичам те" или "Ти си моето съкровище" и разни такива мили думички.
Към 7 часа някъде вече бяхме в Катания и семействата ни бяха взели. Отсядането беше най-големия проблем на всички. Какви ще са хората? Как ще ни хранят? Как ще ни водят? Как ще се събираме? Един куп въпроси имаше. Доволна съм да кажа, че моето семейство се оказа изключително готино. Те бяха майка, две дъщери и понякога се появяваше и гаджето на по-голямата. Та на практика моята италианка беше Клаудия. Тя е на 17 и е много миличка, ама много малко говореше френски. Разбирахме се с един онлайн преводач. От престоя си в Италия разбрахме, че една голяма част от италианците имат много големи къщи. И моята също беше много готина и голяма. Във всички къщи има по две бани - една с душ и една с вана, но и двете имат бидета. Доста старинно ни се стори :D Първата вечер ми трябваха 15 мин, за да им обясня, че искам да се изкъпя и още половин час след това, за да обясня, че ми трябват нови дрехи, които са в куфара, който е на долния етаж. Но това беше само първия ден по-нататък стана по-лесно комуникирането. Пък и аз започнах да улавям някои италиански думи. Можех да си взема разговорник, ама защото съм глупава и забравих xD По мое желание, винаги ме питаха какво искам да ям, ядохме пица първата вечер, която беше много хубава. И имаше и едно друго. По-късно се оказа, че това бил някакъв сицилиански специалитет чието име така и не запомних. Беше едно такова.. ами приличаше на панирана граната xD И вътре беше с кашкавал и гъби и някакво месо. Много хубаво беше. И въпреки че бях изключително гладна така се натъпках, че не успях да си изям всичко.
Следващия ден беше неделя, почивен ден. Спах до към 11-12, защото бях изключително уморена от пътуването. О и имах собствена стая. Тя беше на Клаудия де, но ми я бяха освободили. Беше много хубава, а в леглото се спеше супер xD ... особено като си страшно изморен!
Та на следващия ден изписах поне 30 есемеса. Мнооого с Искра, няколко с Дами и с Петя. Тук май е времето да кажа няколко думи за групичката ни. Много готина група бяхме. Дами, Дончо и Вероника бяха в едно семейство. С тях по-рядко се виждахме, защото семейството им не познаваше нашите. Първите дни се бяха шашнали от техните италианци, ама после всичко се подреди. Олга и Криси също бяха в едно семейство. Искра и Петя (другата Петя) така и не ги разбрах къде точно бяха. Те бяха в някакъв друг квартал или град... не разбрах! Но Искра веднъж беше с нас, а Петя май нито един път. Симеон, Теньо и Георги бяха почти винаги с нас, като Симо беше редовен xD И италианеца му беше готин, Кръстихме го Алфонсо. Той се казваше Антонио, но Криси и Олга го кръстиха Алфонсо. Аз, нашата Петя и Ели живеехме много близо и ни забираха и трите. О, и Мимито също понякога беше с нас.
Та първия цял ден си стоях в къщи почти целия ден. Следобеда започнах да мрънкам и да се опитвам да обясня, че искам да се видя с другите. За няма и един ден се бях затъжила много за тях, пък и исках да поговоря малко на български. Като ме разбраха ми обясниха, че ще ни срещнат така или иначе. И след няколко часа се озовах в някакъв мол и когато видях Криси и Олга ми идваше да им скоча. После се събрахме с Петя, Ели, Мими и изобщо вечерта мина страхотно. Ходихме в някакво заведение тип айриш пъб с много Хайнекен работи xD
Как се поръчва храна в друга държава? Ами отваряш менюто и на първата страница взимаш първото. Е, поне ние направихме така. По принцип шанса да улучиш нещо хубаво е 50:50, обаче явно имахме късмет защото "панини" на италиански се оказа сандвичи. Всички си поръчахме едно "панини" (което на практика е грашно казано, защото това е формата за множествено число), което се водеше блек (Black). В общи линии сандвич с риба тон, моцарела, домати и маруля. Оказа се много приятен.
Малко снимки от първия ден:
Интересен факт беше, че преди да отидем в ,да го наречем, пъба ни оставиха на този площад да чакаме. А какво чакахме така и не разбрах xD Но по едно време заваля дъжд. Италианците се изпокриха по колите, а ние бяхме под едно дръвче, в което между другото се забих цели 2 пъти! xD Когато се сетиха да ни дадат един чадър, след като си го поискахме, дъжда спря xD
Спомням си, че онази вечер си легнах в 12. И мисля, че ми се наложи да стана някъде към 6:00. Кофти беше xD Та това ставане се дължеше на влака, който трябваше да хващаме. Всеки ден към 6 - 6 и половина ставах и отивахме на гарата някъде към 7:30 или 8 без нещо и изтървавахме първия влак. И всеки ден *почти* имаше някой, който да ни води до там.
Първия ден в театъра беше откриването. Като цяло нищо интересно. Някаква церемонийка с флаговете на всички държави. И ако мога да отбележа, нашия беше най-виснал! xD
И на всички имаше програми, баджове за влизане и излизане и тениски. На тениските цвета беше странен. Едни такива черни или тъмно сини с червени надписи - фестивал ала-бала и страните, които участват. С баджовете нещата бяха по-смешни. Оказа се, че на хората от нашата група, които се отказаха имената си стояха, а пък за тези, които бяха един вид нови нямаше баджове. Дончо например се носеше с бадж Патриция xD И разбира се моя беше сбъркан. По всякакви странни начини са ми бъркали името, но досега не ми бяха пипали словореда. Ето, че и това видях! xD
След откриването започнаха представленията, които пък се оказаха и много хубави, а ние се сдухахме здраво. Нищо ново. Върнахме си се с влака в нашето предградие/градче/кварталче. Тук нещо спомените ми се губят какво точно правихме, но според снимките съм била с Ели и Петя. xD
На следващия ден беше нашия ред. Бяхме доста сериозно стресирани, защото не бяхме репетирали достатъчно и т.н. Но деня започна с доста хумористичен песимизъм ако мога да кажа нещо такова. На гарата направихме доста снимки. Още не подозирах колко дълъг ще е деня xD
Важно е да се отбележи, че очилата-сърца са на Петя! А ние само се првехме на интересни с тях xD И колкото и да не личи, шапката Е част от ъъ костюма ми. xD За представянето ни не мисля да говоря... много. Всички си знаем как мина. Хората станаха на крака и много ни се радваха. Раздадохме се! xD
Като се прибрахме както обикновено италианците почти 1 час се чудиха какво да ни правят. накрая тръгнахме пеша из града/квартала. В интерес на истината беше много готино. И тъй като съм голямото хлапе с Теньо и Иван стачахме на батут. xD Ооо и салто направих! Няколко пъти! xD
После ходихме към пристанището. Беше много красиво, защото слънцето тъкмо залязваше зад Етна. А малко по-късно когато стана и по-тъмно беше още по-красиво заради нощните лампи. Единственото лошо нещо беше, че започна да става хладно. И аз както бях с този потник.. :X За щастие си мъкнех якето с мен.
Минаваме на следващия ден. Той се води последния официален ден на фестивала. Сутринта във влака имаше един интересен тип. Такъв доста стар италианец, не говореше никакви езици. И му липсваха няколко пръста. Момчетата се скъсаха да се смеят, когато въпросния италианец тръгна да ни снима с телефона си. Малко трудно му беше, защото ръцете му доста трепереха. Но и ние се смяхме доста. BTW имаше страшен маникюр човека!
През деня гледахме на другите пиесите. Е тук мога да напиша и няколко реда за другите пиеси. По-голямата част бяха интересни, въпреки че италианците очевидно не отделят много време на произношението, защото трудно им разбирахме. Най-хубавата постановка беше на едните канадци. Съвремена пиеса. Ставаше дума за едно момче, което научава, че е болно от рак (май?) и как преминава през всичко това. И личността на това момче е представена като 5 отделни героя. Изобшо пиесата наистина си я биваше, а за самите канадци да не говоря. Особено единия, чието име разбрахме, че е Кейлън. Половината момичета въздишаха по Кейлън, а другата половина по ъъ Фредерик май се казваше от другите канадци xD Снимката с Кейлън xD :
А тази снимка е с още трима от същите канадци xD Незнайно защо се е получила изключително тъмна =[
Друга пиеса, която ми направи впечетление беше на една от италианските трупи. Ставаше дума за един фантом, който живее в къщата на две старици. Когато те решават да продадат къщата, заради многото странни неща, които се случват в нея (по вина на фантомчето) идват няколко различни купувачи, които фантома успява да прогони по много комичен начин. Накрая разбираме, че това е духа на починалата сестра на стариците. Леле това прозвуча като част от някаква сапунка. Но пиесата беше хубаво направена.
На края на този ден имаше и церемония за закриване на фестивала, която пропуснахме, защото бързахме да хванем влака. Вечерта се събрахме на друг площад с друга *голяма* църква. Пак чакахме нещо, но и аз не знам какво беше то. И докато чакахме като малките деца играхме на настъпваничка и после на гоненица.. със замръзяване. След това отидохме в някакъв ресторант и ядохме пица. Миналия път се бяхме попрецакали с плащането, защото италианците деляха цялата сума на всички, което не беше честно, защото ние ядохме за към 4-5 евро, а платихме 8. Този път настояхме всеки да си плаща отделно.
И стигаме до на практика последния ден. От фестивала беше планирана екскурзия до Етна и след това до Таормина. Единствения ден, в който си позволих да спя малко повече. Станах в 6 и половина xD И след обичайната закуска от голяма чаша мляко с какао и бисквити ме заведоха пред жилищния комплекс от където ме забраха Петя и Ели с нейните италианци. Колата беше много сладурска оранжево пежо 107. Закарахме на Ели италианката на училище. Като стана дума за училище. Нейното изглеждаше като музей! Изобщо не приличаше на училище. Докато чакахме направихме и малко снимки, разбира се!
Оставиха ни на магистралата да чакаме да дойде автобуса. Оказа се, че ни бяха сложили да пътуваме с едни италианци и турците. Тези турци бяха страшно надути. Изнервиха ни много здраво. Впечетленията ми от Етна... ами едни голи ронливи чукари xD Беше много каменисто и ветровито. Тук вече се обади вътрешното ми желание за купуване на боклуци и изхарчих към 30 евро за разни сувенирчета. Не че ме е яд, магнитчето с "шефката" на мафията с голямото деколте и сега стои на хладилника.
Виж в Таормина беше много по-хубаво! Любимото ми нещо от Италия са малките живописни и тясни улички, които в този град изобилстваха. Пуснаха ни по някаква главна, която от двете страни беше застроена с едни страхотни къщички! Обичам я тази архитектура! Из града обикаляхме някъде към 2 часа май. От там си купих гривнички от един негър, който ги продаваше по 1 евро за 6. Ооо и играта с картите си купих. UNO-то.
Иха, снимките станаха доста. xD Като се върнахме ни превозваха наляво и нядясно както обикновено. Най-яката част беше, когато ни набутаха 8 човека в пежото xD
Като за последна вечер ни угодиха и ни заведоха пак в онзи айриш пъб, където ядохме панинито xD (леле тази форма е тоооолкова грешна!) Беше готино, като изключим, че 15 минути се оправяхме със сметката, защото изглежда, че една италианка не знаеше да брои xD И тъй като това беше последната вечер трябваше да си стягам и багажа. Прибрахме се в 12 без нещо. Бях страшно изморена, но нямаше как. Не мога да си тръгна без багажа ми xD Оставих няколко шоколада от България и разни такива неща. На идване за подарък носех на италианското семейство една бутилка вино и 2 много симпатични малки картини от стария град. Без тях в куфара ми се отвори допълнително място, което запълних с нещата, които си купих през деня. Имах някаква треска за шопинг и си купих една камара работи. Един панталон, яке, 2 блузи и освен това си взех едни пантофки на конверс от някакъв аутлет. Много си ги харесвам! Сини с цветя са xD А после в Бари си допазарувах xD
Успях някак си да се натъпча в куфара, но лошото беше, че се оправях до към 1, а после трябваше да ставам някъде към 6 часа. След като се сбогувахме с майката ние двете с Клаудия излязохме и дойдоха да ни вземат Ели и Петя. Закараха ни на магистралата и там си казахме чао. Разбира се, направихме и снимки.
И така потеглихме за Бари. Доста изморително беше като цяло. Цял ден пътувахме и пристигнахме вечерта. Имаше малко проблеми с хотела, но после всичко се нареди. Вечерта си взехме душ и ядохме. То оставаше и да не ядем xD И въпреки забраната да се събираме и да стоим до късно (WTF?!) ние пак си се събрахме в нашата стая. И тук се намеси играта ми с карти. Ние още в буса я играхме като идвахме към Бари. И както бяхме доста хора ставаше голям купон. Много готино беше когато госпожата дойде и всички се изпокриха и тя ги намери всичките, зад пердето, в банята, в гардероба и т.н. Ама беше печена и ни остави да си играем.
На следващия ден се мотахме из Бари. Този град е пълен с тези малки улички, които толкова много обичам! Към 4-5 часа се качихме на ферибота. Този в сравнение в първия беше страшно луксозен! Имаше и ескалатори даже. И каютите бяха много хубави. Всичко беше на 6 докато не се стъмни и не дойдоха от някъде някакви отвратителни вълни. Всичко се разклати много яко! Толкова много клатеше, че не можехме да ходим в права линия. И аз на клатене, разбира се, не мога да спя. Накъде към 2-3 часа аз, Искра, Теньо и Дончо май играехме карти в лобито. Към 3 и половина си легнах и съм спала малко. Някъде до към 6 сигурно, а може и по-рано, защото си спомням, че когато пристигнахме в Игуменица слънцето не беше изгряло.
После след цял ден пътуване някъде в 6 часа бяхме в Пловдив. По пътя не се случи нищо кой знае колко интересно. В общи линии разходката до Италия беше страхотна! Искам отново да се върна там и да се разхождам из тясните задни улички!
О! Намерих и снимка от преди и след пиесата ни! Аз приличах на Азис, а другите си бяха много добре! Само шапката си харесвам! Ооо и чадъра.. жалко, че го забравих някъде там xD
В общи линии това е за април и Италия. Още снимки има във Фейсбук ;] И тук е момента да поздравя хората, които са имали нервите да прочетат целия пост. Сега отивам да си допреговоря по химия и френски и заспивам! Пак ще ставам в 6 ;[
