Вчера всичко беше забавно, всичко беше приятно, всичко беше хубаво. И сякаш не са минали петнайсетина часа оттогава. Сякаш е минала цяла вечност. За един кратък миг бях щастлива. Да, вчера. Всичко се подреждаше повече от добре. И за момент потвърдих теорията си, че в крайна сметка лошите неща, които ни се случват водят в крайна сметка до хубави такива. Споделях с хората около мен мнения, чувства, мисли и всичко сякаш беше розово. Или може би зелено, защото не обичам розовото. А как ми се иска всичките ми дни да бъдат по този начин зелени... като вчерашния. Само дето в инстинския живот не всичко е зелено. И в момента ми е трудно да видя как лошите неща, които ми се случиха биха довели до нещо по-добро. Това беше един от онези дни чието начало е ужасно, а края още по-ужасен. Ден, през който единственото нещо, което се случва е провала. Провал след провал след провал. А, мамка му, аз се старая! Може би не давам абсолютно всичко от себе си, но се старая. И защо? За поредния провал в безкрайната поредица? Не, мерси! Омръзна ми!
13 март 2011 г. в 10:07
*hugs*
Знам какво имаш предвид. Аз дотакава степен съм свикнала нищо хубаво да не ми се случва, че когато се случи вече чакам нещо лошо да стане, за да има равновесие. И като казвам "нищо хубаво не се случва" имам предвид, че кажи-речи нищо не се случва, което е пак добре. Но наистина има такива дни в които се чувстваш като пълен боклук. Всичко, което правиш е напразно. Никой не те оценява. Никой не те подкрепя. Всичко е прецакано и най-вече ти.
Не се предавай, чу ли! Кофти деня ще мине и ще донесе по-малко кофти ден...следващия още по-малко кофти и така.
13 март 2011 г. в 21:27
[hug]
Ох, тези дни взеха много да зачестяват, но пък от друга страна скоро ще плуча всичкото зелено, от което имам нужда, защото идва пролетта! Радвам се, че когато се чувствам зле винаги има някой, който да ми покаже, че света не е черно-бял! ^^