Аз както обикновено си го карам писането тук на приливи и отливи. Но пък после се кефя като си чета старите постове и това ме мотивира да продължавам да пиша. Нямам някакъв стил на писане, нямам определена тема... просто си пиша и чакам да чуя както ще каже Йо по въпроса.
От последното ми писане се случиха много неща. Например ходих на лагер. И тук бих казала, че мога да напиша нещо по-подробно, но тъй като най-вероятно няма да намеря време *от мързел* няма да кажа нищо xD Аз си бях аз и си прецаках една част от лагера, но в края винаги си спомням само хубавите неща. И този лагер определено беше по-хубав от миналия! Французите бяха страхотни, а за българите да не говорим! Запознах се с няколко супер готини хора. Да, както обикновено за аниматорите ни говоря.
Да отбележа: първия ден аз го измислих, но другите тя сама си ги написа! Аз и затова не съм съгласна с някои неща, особено с последния ден... края му! :D Така, някой ако все още не разбрал Айляка е едно такова ниско и много говорещо! Трудно се пропуска като цяло и се радвам, че точно пък тя имаше нещастието да ни е аниматорка. Най-вече защото беше моя жертва :D В главата ми в момента се въртят няколко незабравими моменти с нея и ми се иска просто да се върна назад във времето и да си ги преиграя! Дори и последния ден в Приморко с "нощното къпане"... пък и след това Както се пее в добре познатата ни песен "Ооо, колко си прост!" Спомени...моменти... Копнеж отново в мен крещи!!! Нека, нека бъде Лято!!!" Нека бъде лагер! :D Айляка беше човека най на наш акъл... почти де. Не искаше да тича с мен под дъжда, но затова пък Феята с радост го направи ^^ За мен всички бяха яки, но точно Айляка, беше най! И супер много се радвам, че се запознахме ^^ Пф, говоря все едно е умряла xD Краай! Голяма оптимистка *за контраст* и както си знае - супер сладурка *цитат от нейни думи!*. Човека, който откакто сме се върнали го тормозя онлайн! Фейсбук маниака, който не иска да си признае! Човека, който слуша една голяма част от глупостите и притесненията ми :] Най-много трябва да ѝ благодаря че ни ме изтрая!
От последното ми писане се случиха много неща. Например ходих на лагер. И тук бих казала, че мога да напиша нещо по-подробно, но тъй като най-вероятно няма да намеря време *от мързел* няма да кажа нищо xD Аз си бях аз и си прецаках една част от лагера, но в края винаги си спомням само хубавите неща. И този лагер определено беше по-хубав от миналия! Французите бяха страхотни, а за българите да не говорим! Запознах се с няколко супер готини хора. Да, както обикновено за аниматорите ни говоря.
И тук, надявайки се да не прочетат това - ще пиша! Такам, за Феята на зъбките първо! :D Аз на практика и преди я бях виждала, но мнението ми не можеше да бъде по-далеч от истината. Така на пръв поглед любимата фея може да те заблуди, че е спокоен и нормален човек. Не, думите бяха "скучен и приемлив". Да, ама не! Феята си е гений по френски и какво ли още не, но не това е най-важното. Първо - успя 20 дни да ни изтърпи и при това да ни опази, като не знам кое е по-трудното :D Освен това притежава невероятното умение да се присмивa на Айляка по уникален начин! *това включва и нападенията* Обаче това е и човека, който както си се смее с теб на простотията ти така в следващия момент може да се изпрати да си миеш зъбките и после в леглото! Хаха, но все пак от тримата, тя ми беше най-страшна :D. Нейната дума е, закон.. нали? :D Но, сериозно ако говорим Феята трудно някой бил казал, че не е просто супер яка! :] И ние затова си я обичаме ^^ (h) (h) (h)
И сега преминаваме към нашата морска птица! Познат е още като Гларуса! Е, добре де! Не е съвсем познат така, защото това го измислихме скоро, но аз пък така ще му викам! Стигнах до извода, че по-подходящ "прякор" за него просто няма! В аниматорския ни екип имаше едно много интересно.... разделение? Не знам как да го нарека. Може би някакъв странен баланс. Айляка говори мноооого! Феята си е нормална, а Гларуса ни - не можеш да му чуеш гласа, овен в редките случаи когато пуска някой хаплив коментар. Но той като цяло беше нашата грижлива нощна птица, която винаги казваше цветущи неща :D
Ами мисля, че свърших с аниматорите. Не? Ооо, за Айляка ли? Ми то за нея нямам какво да кажа! Ей, в писмен вариант трудно лъжа! Така, момент само да си събера мислите, защото тук мога да кажа тооолкова много неща! Преди няколко дни си говорехме за първите впечетления. Както се вижда никога не оставам с нормално първо впечетление за хората! Но ето това е календара на Айляка ни:
И сега преминаваме към нашата морска птица! Познат е още като Гларуса! Е, добре де! Не е съвсем познат така, защото това го измислихме скоро, но аз пък така ще му викам! Стигнах до извода, че по-подходящ "прякор" за него просто няма! В аниматорския ни екип имаше едно много интересно.... разделение? Не знам как да го нарека. Може би някакъв странен баланс. Айляка говори мноооого! Феята си е нормална, а Гларуса ни - не можеш да му чуеш гласа, овен в редките случаи когато пуска някой хаплив коментар. Но той като цяло беше нашата грижлива нощна птица, която винаги казваше цветущи неща :D
Ами мисля, че свърших с аниматорите. Не? Ооо, за Айляка ли? Ми то за нея нямам какво да кажа! Ей, в писмен вариант трудно лъжа! Така, момент само да си събера мислите, защото тук мога да кажа тооолкова много неща! Преди няколко дни си говорехме за първите впечетления. Както се вижда никога не оставам с нормално първо впечетление за хората! Но ето това е календара на Айляка ни:
ден 1: ниска е и ме гледа странно
ден 2: все още е ниска, но говори .... много
ден 3: луда е, ниска и говори мнооого
ден 4: все още ниска, гледа странно, но вече ѝ свикнах ...
ден 10: ниското, говорещо нещо го обстреляха с ток сега вече съвсем откачи
ден 20: ниската, странно гледаща откачалка, която бе малтретирана жестоко 20 дни от високата, скучна, но приемлива фея вече едва гледа, но ние ще се отървем от нея след миг ... юхууу
Да отбележа: първия ден аз го измислих, но другите тя сама си ги написа! Аз и затова не съм съгласна с някои неща, особено с последния ден... края му! :D Така, някой ако все още не разбрал Айляка е едно такова ниско и много говорещо! Трудно се пропуска като цяло и се радвам, че точно пък тя имаше нещастието да ни е аниматорка. Най-вече защото беше моя жертва :D В главата ми в момента се въртят няколко незабравими моменти с нея и ми се иска просто да се върна назад във времето и да си ги преиграя! Дори и последния ден в Приморко с "нощното къпане"... пък и след това Както се пее в добре познатата ни песен "Ооо, колко си прост!" Спомени...моменти... Копнеж отново в мен крещи!!! Нека, нека бъде Лято!!!" Нека бъде лагер! :D Айляка беше човека най на наш акъл... почти де. Не искаше да тича с мен под дъжда, но затова пък Феята с радост го направи ^^ За мен всички бяха яки, но точно Айляка, беше най! И супер много се радвам, че се запознахме ^^ Пф, говоря все едно е умряла xD Краай! Голяма оптимистка *за контраст* и както си знае - супер сладурка *цитат от нейни думи!*. Човека, който откакто сме се върнали го тормозя онлайн! Фейсбук маниака, който не иска да си признае! Човека, който слуша една голяма част от глупостите и притесненията ми :] Най-много трябва да ѝ благодаря че ни ме изтрая!
"Мълчанието е злато! Вижте колко съм бедна!"
И въпреки, че бледнееха пред нашите аниматори, френските аниматори също бяха страхотни. Особено като си спомня за миналата година :D И, разбира се, всички имаха прякори! На първо място директора, познат още като Фризера. Прякора пак се дължи на лошо първо впечетление! В началото бяхме решили, че тоя човек е супер скучен и студен и гаден, а той се оказа много точен! И много добре кудкудяка! Освен това трудно ще го победиш на Барбишет *май така се казваше?* :D Оказа, се че той бил с братовчедката си или Ключа. Прякора дойде от момчетата. Когато се представяше тя каза, че се казва Кло, но нашите умници вместо Кло, чули Кле. А това на френски значи ключ. Нея ще я запомня с усмивката ѝ. Винаги всички зъби :) Другото нещо, което ще запомня е и настроението ^^ Следва другата аниматорка - Бъфи. Това го измислих аз *и Фризера де xD* докато играехме на волейбол в задния двор на хотела. Според мен съвсем спокойно може да мине за убийца на вампири! Последния френски аниматор е Мечо. Това заедно с Йо го измъдрихме. Той си беше бая едричък, но затова пък беше и голям сладур и затова - Мечо! Малко интригант си падаше, но беше много артистичен! Ето ги героите от лагера, които успяха да ни опазят и издържат:
Аз май с децата трябваше да започна, но това съм си аз все пак и винаги го карам обратно :D Французите също бяха много готини в стравнение с миналата година. Тогава не успяхме да се сприятелим достатъчно с тях. Дори седяхме на други маси. Но тази година още първия ден Феята ни изпрати на различни маси с французите, за което аз мрънках, но си е много правилно! Първите дни всяка вечер се запознавахме с нови хора. И разбира се и на тях им измислихме един куп прякори. Най-популярния беше на Александър. Момчетата му измислиха "Трътката". По едно време толкова му бяхме свикнали, че не му помнехме истинското име. Но той специално не ми беше особено симпатичен. Няма какво да лъжем обаче, имаше и много добре изглеждащи французи! (Дъртичкия, Женкаря, Синеокия) Йо и Мони много бързо се сприятелиха с една групичка - Лея, Диан, Анабел и Люси. И наистина и те бяха много симпатични. Аз пък към края се движех с Барбара и Синтия, които са големи сладурки!
За този лагер мога да пиша още толкова много! Имам толкова много страхотни спомени, че просто не мисля, че бих ги събрала. Сега седя тук, пиша и си мисля за страхотното време, което прекарах с тези хора и си мисля, че забравям нещо. Имам толкова много истории и случки, но не им е сега времето да ги разказвам ;] Постепенно и те ще бъдат разказани! А през останалото време си имам моите 1000 снимки :D Освен това си имам Йо и Айляка, с които да си припомняме всичките глупости. И колкото и да е странно онзи ден с Йо установихме, че дори след толкова много време все още имаме неразказани истории :D Трудно беше, но избрах няколко любими мои снимки, които да илюстират в общи линии думите ми:
Аз май с децата трябваше да започна, но това съм си аз все пак и винаги го карам обратно :D Французите също бяха много готини в стравнение с миналата година. Тогава не успяхме да се сприятелим достатъчно с тях. Дори седяхме на други маси. Но тази година още първия ден Феята ни изпрати на различни маси с французите, за което аз мрънках, но си е много правилно! Първите дни всяка вечер се запознавахме с нови хора. И разбира се и на тях им измислихме един куп прякори. Най-популярния беше на Александър. Момчетата му измислиха "Трътката". По едно време толкова му бяхме свикнали, че не му помнехме истинското име. Но той специално не ми беше особено симпатичен. Няма какво да лъжем обаче, имаше и много добре изглеждащи французи! (Дъртичкия, Женкаря, Синеокия) Йо и Мони много бързо се сприятелиха с една групичка - Лея, Диан, Анабел и Люси. И наистина и те бяха много симпатични. Аз пък към края се движех с Барбара и Синтия, които са големи сладурки!
За този лагер мога да пиша още толкова много! Имам толкова много страхотни спомени, че просто не мисля, че бих ги събрала. Сега седя тук, пиша и си мисля за страхотното време, което прекарах с тези хора и си мисля, че забравям нещо. Имам толкова много истории и случки, но не им е сега времето да ги разказвам ;] Постепенно и те ще бъдат разказани! А през останалото време си имам моите 1000 снимки :D Освен това си имам Йо и Айляка, с които да си припомняме всичките глупости. И колкото и да е странно онзи ден с Йо установихме, че дори след толкова много време все още имаме неразказани истории :D Трудно беше, но избрах няколко любими мои снимки, които да илюстират в общи линии думите ми:
