Какво знаем за Фейсбук?


Нека направим един експеримент. На въпроса "Какво е Фейсбук?" възрастен човек (и тук говорим за някой около средната възраст, а не например някой 30-годишен) би отговорил, "Губи време". И погледнато от тяхната гледна точка Фейсбук реално не служи за нищо освен за губене на време. А, и имат богат избор от начини за губене на това време в прословутата мрежа, започвайки от виртуално обгрижване на крави и онлайн задоволяване на хазартните си наклонности, завършвайки със старателно изпращане и получаване на онлайн целувки, букети и подаръци..

След като попитахме някой възрастен е редно да попитаме и някой малък. "Е, какво е Фейсбук?". Отговорът беше простичък - лице-книга. И въпреки, че отговорът на този въпрос има за цел да намекне, че социалната мрежа не се използва от малките, се оказва, че това твърдение на практика не е вярно. Аз лично наблюдавам едно цунами от петокласници (а, и не само), което с бясна скорост се е устремило към непроучените бреговете на "лицето-книга". Наблюденията ми сочат, че малките като цяло използват Фейсбук, за да се карат помежду си. И, макар че да станеш свидетел на такова нещо да е доста забавно, очевидно социалната мрежа не помага много в отношенията между хлапетата.

И може би в този момент би трябвало да отбележа, че от всяко правило има изключения. Наистина, вижте френския език например! Няма граматично правило, което да не притежава поне 5 изключения. По същия начин не мога да кажа, че всички възрастни си губят времето във Фейсбук или пък, че всички малки водят война по полетата на "лицето-книга". Но бихме могли да предположим за момент, че това е така.

Най-сетне стигаме до групата на младежите или иначе казано - моята група. На въпроса "Какво е Фейсбук?" дори и аз имам затруднения да отговоря сама за себе си. Това е мястото, където прекарвам страшно много време и общувам с много и различни хора. Но моето мнение не е мнението на всички младежи (и, да, избягвам думата "тийнейджъри" първо, защото в момента не говоря само за юношите, а като цяло за младите хора, и второ, защото не си падам по думата, поне не в писмената реч :D). Точно поради тази причина направих нещо като прочуване. Избрах определен брой мои приятели и ги попитах "Какво е Фейсбук и за какво го използваш?". И разбира се колкото души попитах толкова различни мнения получих. Едни го използват за четене на новини, други за запознанства, а трети играят игри. Но определено забелязах, някои неща, които се повтарят.

ГУБЕНЕ НА ВРЕМЕ

Много от нас, младите хора, казват, че чрез Фейсбук "убиват свободното си време". И това наистина е така, в крайна сметка аз редовно практикувам същото нещо. Във Фейсбук времето се движи странно. В един момент е един часа на обяд, а в следващия с изненада откриваме, че часът е станал седем следобед и се чудим - къде е отишло това време? Ами, явно сме го изгубили... във Фейсбук!

СПОДЕЛЯНЕ НА СНИМКИ, МУЗИКА, ЦИТАТИ

Друго важно приложение на Фейсбук е възможностите му за споделяне на информация независимо дали е под формата на музика, снимки или текст. По едно време например се бях хванала, че се снимам само, за да мога да си кача снимките в мрежата. За щастие това ми прозрение доведе то точни действия от моя страна и сега се ограничавам доста. Друго нещо, което много често се прави е споделянето на музика. Кефи те някое ново парче? Окей, няма по-добър начин да покажеш любовта си към музиката от това да постнеш във Фейсбук песента и да следиш колко души ще ти харесат линка. Тенденциите откъм харесване обаче са интересни. Ако песента е някаква... средна като качество, но пък страшно "вървежна" за дадения времеви отрязък, в който си решил да я постнеш ще трябва да си затвориш Фейсбука, за да не ти бъгне браузъра, тъй като поне половината от приятелите ти ще се състезават кой първи да покаже възхищението си към същата тази песен. Ако обаче постнеш някое невероятно парче, което по стечение на обстоятелствата не се радва на голямо внимание, шансът някой дори да си го пусне и да го чуе клони към минимален. Все пак... никой няма време да си пуска музика на никому известни групи при положение, че трябва да хареса новото парче на Андреа или пък да си изпише името в няколко последователни коментара без да го прекъснат.

Другият забавен момент е публикуването на цитати. По принцип няма нищо лошо да публикуваш нещо, което наистина те е впечатлило и си решил, че повече хора трябва да го прочетат. Лошото е когато младежите копират изказвания на философи по екзистенциални проблеми само защото е яко да цитираш "мъдри мисли". Както и във всичко останало. Не твърдя, че всички са такива. Лично аз не пускам цитати или ако го правя е много рядко и използвам текстове за песни. Но пък ми доставя удоволствие от време на време да прочета и нещо малко по-смислено, което да ме накара да се замисля. Въпреки, че Фейсбук твърде рядко успява да ме провокира мисловно, понякога се намират и изключителни индивиди в мрежата, които знаят точно какво да публикуват, за да ударят слабото ти място и да провокират интерес.

КОМУНИКАЦИЯ!!!

Фейбук е социална мрежа. В такъв случай е логично да се каже, че едно от главните ѝ приложения би трябвало да бъде комуникацията. И в много от случаите наистина е така. В днешно време ставаме свидетели на протести зародили се из дебрите на мрежата. Много големи идеи също са започнали от някоя малка Фейсбук група, която по-късно прераства в нещо като движение. Това е и чарът на социалната мрежа. Ставаш "приятел" с някого после му преглеждаш "приятелите" и откриваш, че имате общи познати, което пък те кара да се замислиш от къде по дяволите пич А познава пич Б, което пък може и да доведе до приятна среща за кафе с пичове А и Б. А, и възможността да се свържеш отново с приятели, с които си мислел, че си изгубил връзка определено не е за пропускане. В този случай може да се каже, че г-н Зукърбърг е постигнал целта си.

За добро или лошо Фейсбук е факт и съществуването му, в момента изглежда ще бъде доста дълго. Та, нека в заключение да направим няколко извода:

1. Не правете Фейсбук профил на баба си освен ако не искате да бъдете затрупани с виртуални целувки и снимки на манджи.

2. Недорасли деца не бива да се пускат в Мрежата като тук говорим и за емоционално недорасли индивиди.

3. Ако имаш да свършиш нещо важно - почини си, отложи го и влез във Фейсбук!

4. Известното е по-добро от качественото.

5. Щом си видял цитата във Фейсбук - значи е на някой известен.

6. Колкото повече приятели - толкова по-добре.



Това се получи доста дългичко и лишено от смисъл на места. Бях започнала да пиша този пост преди две години някъде... преди да си зарежа блогчето и наскоро го намерих. Хареса ми написаното и реших, че трябва да се довърши. Писано е главно с цел забавление и не цели някаква информативност или обективност. Дано да ви е харесало. Аз ви пожелавам прекрасен ден, независимо кога четете :3

Проект: Филмите

Тази идея ми се върти в главата от няколко дни честно казано. Искам да се занимавам с film and video production и така нататък и е изключително важно за това ми желание да имам богата филмова култура. Лошото обаче е, че както всеки средностаристически български филмов консуматор аз гледам само филми за забавление. Предпочитан жанр ми е научната фантастика (въпреки, че има изключително смислени заглавия и в тази сфера) и понякога се увличам по чикфликчета. Въпросът е, че тези филми или поне повечето са направени с единствената цел да направят купища пари от хора, които си търсят начин да изгубят час и половина - два, гледайки нещо. Липсва онзи, дълбокият смисъл, който превръща киното в изкуство.

В Пловдив имаме нещо много яко наречено Модерна Академия по Изкуствата "Синдикат". Това  е проект по идея на Александър Секулов, пловдивски автор, който миналата година с  подкрепата на общината успя да я реализира. Академията предлага обучение по шест направления - Визуални изкуства на ХХ век, Модерни методи на мислене, История и теория на киното, Идеи на ХХ век, Литература на ХХ век и Модерна музика. Още миналата година исках да бъда част от това и имах голяма дилема дали да запиша Визуални изкуства или Кино тъй като имахме право да участваме само в една програма. В крайна сметка реших, че са изкуствата и цяла година неделя сутрин бях в "Петното", клубът на Секулов, където ни се провеждаха заниманията, за да научавам нови и нови неща от Историята на изкуството. Изключително доволна съм от курса, защото благодарение на него обогатих страшно много визуалната си култура. Впрочем на края на курса решихме, че ще правим клип и по някакво стечение на обстоятелствата аз и още едно момиче го снимахме като интервю с лекторката ни, която е ужасно яка. Аз после го сглобих и сега, за да си направя малко самореклама ще го пусна и тук. В крайна сметка се обясняват и някои неща от самия курс:




Разбира се като един самокритичен човек няма как да пропусна възможността да спомена, че да, доста клати и да, осветлението е скапано на моменти и да, някои кадри са глупави, но пък се уча и правя много грешки в процеса =)

Но да се върнем на първоначалната ми идея, защото ми се струва, че се отклоних доста. Тази година реших, че ще се запиша на Кино. Учим история на киното, наскоро започнахме и теорията и в процеса на изучаване все изникват някакви имена и филми, за които не съм чувала или съм чувала и не съм ги гледала. Всичко това доведе до събитията от съботата, когато се събрахме за последно тази година. Започнахме да говорим за режисьори (между другото аз се почувствах много зле, че обръщам повече внимание на актьорите отколкото на режисьора на филма и трябва да променя този факт) и нашият лектор реши да ни препоръча "няколко" филма за гледане. И така се стигна до въпросния списък. 

Идеята е, че тези филми трябва да ги гледам. Или поне съм решила, че ще се гледат в близкото или малко по-далечно бъдеще. Друго, което съм решила е когато гледам филм да публикувам нещо за него било то *уж* структурирано като ревю или просто някакви впечатления, но трябва да публикувам. Колко ще го направя все още е леко неясно, защото постоянството някак ми отбягва в една голяма част от случаите. И така представям ви списъкът с препоръчани филми по господина ни на Киното :D :

Смятам по-късно и да добавям заглавия, които изникват по-нататък на курса или такива, които реша, че си струват да бъдат споменати - не, че моето мнение е всевишно или много компетентно, но пък блогът си е мой, така че... :D

Анг Ли
"Да приемеш 'Уудсток'" (2009)
"Животът на Пи" (2012)
"Планината Броукбек" (2005)
"Разум и чувства" (2007)
"The Ice storm" (2007)

Милош Форман
"Полет над кукувиче гнездо" (1975)
"Коса" (1979)
"Рагтайм" (1981)

Мартин Скорсезе
"Разяреният бик" (1980)
"Невинни години" (1993)
"The Departed" (2006)
"Лоши момчета" 
"Shutter Island" (2010)
"Хюго" (2011)

Стивън Спилбърг
"Списъкът на Шиндлер" (1993)
"Амистат" (1997)
"A.I. Artificial Intelligence" (2001)
"Minority Report" (2002)
"Спасяването на Редник Райън" (1998)
"Боен кон" (2011)

Сам Мендез
"Американски Прелести" (1999)
"Път към отмъщение" (2002)
"Revolutionary Road" (2008)

Джеймс Айвъри
"The Remains of the Day" (1993)
"Златният бокал" (2000)
"Градът - крайна дестинация" (2009)

Питър Уиър
"Обществото на мъртвите поети" (1989)

Уди Алън
"Манхатън" (1979)
"Хана и нейните сестри" (1986)
"Секс комедия в лятна нощ" (1982)

Франсис Форд Копола
"Къстникът" (1972)
"Апокалипсис" (1979)
"Разговор" (1974)

Ивщан Сабо
"Sunshine" (1999)
"Мефистофел" (1981)
"Полковник Редл" (1985)

И тук продължавам просто със заглавия:

"Малена" (2000)
"Четецът" (2008)
"Часовете" (2002)
"Последният император" (1987)
"Гепи" (2000)
"Магнолия" (1999)
"В името на отца" (1993)
"Братя" (2009)
"Любовна песен за Боби Лонг" (2004)
"Мис Слънчице" (2006)
"Колкото толкова" (1997)
"Параграф 22" (1970)
"Облакът Атлас" (2012)

И тук следва нещо много важно, което трябва да спомена. Този списък не претендира за абсолютно нищо. Това са филми, които ми бяха препоръчани да гледам, защото според някого са добри. 

Скоро трябва да напиша и нещо, което много ми се искаше да направя за "Облакът Атлас". Дотогава Весели празници и не забравяйте неотворени подаръци под елхата :3 





Да се представя... отново

Късно вечерта е в зимна делнична вечер. Я, каква изненада просто :D Прииска ми се да напиша нещо в този забравен блог. Май е по-добре дори да го наричам "дневник". Не че имам нещо кой знае какво да кажа или споделя. Харесва ми обаче, че тази страничка пази много мои впечатления от преди няколко години и ми става едно такова приятно и може би само леко неудобно като си чета старите писания.

От първия ми пост тук измина доста време. Забавното е, че винаги се сещах да пиша през лятото поради липса на нещо по-добро за правене. Сега обаче е зима, училището започна и чувствам нуждата някак си да запечатам поне една малка част от тази последна и излючително важна за живота ми година. Може би е редно да се представя отново. Все пак... не съм същото хлапе, което реши да създаде този блог (или поне в някои отношения).

Казвам се Ив. Само Ив... не е Ива, Ивелина или каквото там производно си харесате. Като бях малка говорех, че ще си сменя името, защото е мъжко. Сега си го нося с гордост и съм щастлива от това, че съм различна... поне що се отнася до имена. На 18 години съм... най-сетне! :D Интересувам се от изкуство, фотография и правене на клипове (не че имам кой знае колко много). Това е последната ми година във Френската в Пловдив и... поради една причина не ми се завършва, иначе умирам да затворя тази страница от живота си. Говоря френски и английски на прилично ниво в общи линии. И сега все едно си пиша биографията ще поговоря и за по-нататъшното ми обучение. Наскоро си подадох документите за кандидатстване в Англия. Харесах си няколко университета и специалността ми е в общи линии Media Production. Надявам се, че ще ме приемат, но това е в бъдещето вече. Какво друго мога да кажа за себе си? Славя се като вечния песимист и мрънльо. Ако някой желае да си мрънкаме заедно да се обади, винаги съм готова да намеря нещо негативно във всичко. Не, че трябва да се гордея с подобна черта, но донякъде вярвам, че това ми позволява да виждам нещата от различни ъгли. О, и все още нямам книжка! Ако всичко върви добре, догодина може и да си карам количката... да се надяваме? :D

По-късно когато преразглеждам този пост сигурно ще се сетя за още поне десетина неща, които съм можела да кажа, но в момента идеите ми свършиха. Ако някой реши, че иска да чете следващите ми публикации (а защо не и старите?) се чувствам длъжна да предупредя, че съм склонна на краен песимизъм и простотия, особено в писмен вариант. Нямам си идея дали и кога ще пиша още, но да се надяваме, че ще бъде скоро. Сега ако имаше хора, които ми четат нещата бих ги питала за какво би им се искало да поговоря, но... след като няма ще си замълча. Мисля, че вече писах твърде много, затова слагам точката и смятам да си лягам.

Лека нощ и прекрасен ден утре! ^^