AnnaTeo DayDreaming

Може би съм твърде драматична. Може би това чувство заседнало в гърлото ми, надигащо се с всяка мисъл за бъдещето, е само фигмент от въображението ми. Може би премислям твърде много нещата. И преди ми се е случвало. 

А може и да не е така. Може страхът ми да е напълно основателен. 

С това се изчерпват възможностите ми да пиша потайно, но в интерес на истината никога не съм се и опитвала твърде много. Обичам нещата да са ясни. Обичам да бъда разбирана когато говоря нещо без заобиколки. От друга страна обаче говорейки ясно се губи някаква част от магията (уж) и става някак безинтересно и не достатъчно мелодраматично. Е, оставяйки всичките тези размисли на заден план имам да кажа нещо. Даже доста неща.

Колкото и невероятно да ми се струва (пък и невъзможно) след една-две седмици завършвам гимназия. Спомням си когато бях в пети клас и говорехме за "големите" от седми клас, които ни се струваха гиганти - млади и самостоятелни хора, чиито майки не им казваха как да се обличат и кога да се прибират. Имаше някакво скрито страхопочитание в тези ни разговори. Беше абсолютно немислимо да си представяме как ще изглеждаме в дванадесети клас.

От "върха" на своите 18 години мога да кажа, че сме грешали жестоко за много неща. На първо място - не, на колкото и да станеш вашите винаги ще ти мрънкат за начина, по който се обичаш и времето, по което се прибираш. Но както са ми казвали - това си е напълно в реда на нещата. И на 30 да станем родителите пак ще се притесняват.

Другото нещо, за което сме грешали е самостоятелността. За себе си мога да кажа, че никога не съм се стремяла към някаква голяма самостоятелност. Аз не се и чувствам кой знае колко голяма. Едва преди няколко месеца когато започнах да карам и да помагам на майка ми с различни неща се почувствах малко по-пораснала. Това, което бих искала да кажа е - дечица, не бързайте да пораствате. Нещата, които изглеждат добре когато сте малки в действителност не са, а отговорностите стават все повече. Насладете се колкото можете повече на времето когато не ви се налага да се занимавате с глупости и нещата са простички. (И най-вече не обръщайте внимание на факта, че сигурно звуча като бабите ви!)

Със завършването на гимназията, колкото и клиширано да звучи, завършва една доста голяма глава от живота ми. За бога, аз там на практика живеех :D Правила съм неща, които никога не съм си представяла, че ще правя в училище, губила съм, побеждавала съм, имала съм хубави и лоши преживявания. Не, това определено няма да се превърне в хвалба на това колко обогатяващ и нужен е бил престоят ми в прекрасната гимназия, защото това е ужасно далеч от истината. Не беше никак приятно - в това училище се случваха такива парадокси, толкoва нерви съм загубила опитвайки се да се противопоставя на системата или поне да говоря против нея :D Това скоро обаче ще остане в миналото. Онова, което се надявам да остане са хората, с които ме срещна гимназията.

На първо място - запознах се с едно кецоносещо същество отговарящо на имена като Флъфи и Трикупис. То ми беше основен съюзник срещу системата и макар, че успяхме да променим твърде малко неща, най-големият ни успeх беше, че се намерихме и за добро или лошо ще си досаждаме взаимно и в бъдеще. Нали знаеш - отивай някъде на топло, за да ти идвам на гости! :D

Пак благодарение на училището се запознах с едно друго къдраво същество, от което научих, че колкото и да те прецаква животът винаги има какво да направиш и ако се бориш и не се отказваш в крайна сметка ще достигнеш мечтите си, за което му благодаря. Пък и не знае колко неща съм запомнила и послушала, защото така и никога няма да си призная (:

Заради френския опознах един Айляк (както и една Феичка), чието приятелство ценя ужасно много и, макар, че тя може би не знае, въпреки, че се виждаме рядко и имам уникалния навик да ѝ досаждам с всякакви работи (мерси, че не ме отсвирваш веднага =D), държа на нея ужасно много. Ползването два пъти на "ужасно много" трябва да е показателно xD

Имам удоволствието да познавам една група Контражурчета - малки, сладки и досадни, разбира се. С тях съм имала толкова забавни преживявания, които се надявам, ще успея да запазя в съзнанието си още дълго време. Бих им казала да бъдат по-търпеливи, по-толерантни, да мислят малко повечко когато се налага и да не се променят (е, може би мъничко - поработете над частта "досадни" =P ). Надявам се в следващите две години да не бутнете гимназията като няма кой да ви пази =P

И като за капак едно друго скорпионско същество, което много обичам, както и всички останали в символичния ми списък =D Та, въпросното без да си дава сметка успя да ми промени живота. Все пак - не бях виждала злобарщина и желание за заяждане, които съперничат на моите, но може би затова станахме такава добра скорпионска комбинация. Всичките глупости, с които се занимавахме и глупостите, които приказвахме заедно и всичките моменти на изпушване ще ми липсват ужасно много. Важното е да кажа колко много значи това приятелство за мен и колко много държа на това... скорпионище? =D

Има още толкова много хора, които се радвам, че познавам благодарение на училище (и тук е редно да спомена и една учудващо добре заяждаща се госпожица), които наистина ще ми липсват. Да, знам, че никой не умира, но някъде бях чела, че трябва да се наслаждаваме на момента, защото никога няма да бъде същото. Което е някак тъжно. Особено когато осъзнавам, че отминалите мигове никога няма да се върнат, а бъдещите никога няма да бъдат като предишните. Каквото е било е било - от тук нататък всичко е различно. И точно това е и плашещото.

Да, може и да съм твърде драматична. Може и излишно да се притеснявам, но това съм аз и друг начин сигурно няма. (:

Бързам да напиша всичко, защото се страхувам, че в един миг всичко ще се изпари от главата ми! Искам да запомня всеки един детайл, всяка една дума, всяка една усмивка. Не се получава винаги, но затова пък си имам блог, където да пиша всичките тези неща и после да си припомням детайлите, които са ми се изплъзнали. Само да предупредя, че този пост ще е тип "дневник" и няма да е интересен за някой, който изобщо не ме познава. Не че има такива хора, които четат, нов се пак се чувсетвам някак си длъжна да го отбележа! :D


Днес беше един страхотен ден! Иска ми се да се върна отново назад във времето и да го провторя! Толкова прекрасен беше! :] Но, нека да се върна съвсем в началото. Тоест преди 2 години. Това трябва да е било 7 за 8 клас. Викс ми спомена за някакви стипендии, които раздавала някаква фондация. Реших да се поразровя и открих информацията. В общи линии тази фондация ("Комунитас") дава стипендии на ученици с интерес и възможности в дадена област. Та, тогава реших и аз да се пробвам - с фотография. В общи линии нищо не направих. Като се замисля, снимките не бяха достатъчно добри, есето не беше достатъчно добре замислено, а и на интервюто не се представих добре. И след като премислих всички тези неща, тази година реших отново да участвам. Събрах някак си документите, написах есето, подбрах си снимките и ги изпратих с надеждата да ме удобрят. Както предишната година успях да мина първия кръг. По принцип кандидатите с интерес в сферата на изкуството ходят на лично интервю в София, но предишната година нямах възможността да ида до там и интервюто беше по телефона. И стигаме до днешния ден!


Днес беше интервюто ми. Някак си успях да убедя родителското тяло да ме пуснат в София сама. Е, може ми Мими-алибито помогна. Ама съвсем малко! Та, в 8:30 вече бях в автобуса за София. Малко странно беше, защото досега не съм пътувала по този начин между градовете. Беше нещо ново :D Четох си книжката, зяпах през прозореца, гледах "Междузвездни войни"... и тогава телефона иззвъня. Мими, която звучи така все едно току-що се е събудила, ме пита дали съм разбрала за спирките. След това звъни Мони, с която се разбирам да се видим, ама след 12. И накрая за капак - Влади, с който финализирахме сделката за 11:15 - 11:30 пред народния.


В общи линии някак си не успях да свъркам спирката и в 11 без нещо с Мими вече крачехме из студената и леко прекапваща, сива София. Подранихме, разбира се, но той и Влади за щастие подрани, така че след половин час сладки приказчици на една пейка и разглеждането на някаква изложба се бяхме запътили към Дънкин Доунатс. Аз като заклета пловдивчанка бях чувала за това... "нещо" но така и не се беше стигало до ходене там. Висяхме на една маса известно време, а след това и Мони се присъедини. Аз казах, че ще имам мускулна от хилене и ето я вече! Не мога да се вдигам! :D Но все пак не съм аз тази, която спи с колежките :D Беше супер забавно и яко през цялото време, а освен това ядох и поничка! Плюс някакво коафе със странно Дънкин име, което не запомних :D Бях като пълен неандерталец като отидох и питах продавачката каква е разлиата между две от кафетата xD По-късно е озовахме по софийските улици към училището на Влади, където той прекара, вероятно една голяма част от деня си *леко злобее* и след това се отправихме съм френската. Не че очаквах нещо велико, но и двете училища никак не ми приличаха на училища! Както и да е. След известно чакане на студа, най-сетне се видяхме и с Яни и дори получихме малка обиколка из френската. Това, което запомних беше фото-кътчето на втория етаж и графита на третия!


След това посещение някак си се оказах отново в Дънкин Доунатс, но на друго място. По това време вече бях ускорила пулса и ми се гадеше. Въпреки че Мими и Мони бяха убедени, че е от притеснение, аз все още твърдя, че ми се гадеше, защото нещо ми има! :D Въпреки, че до момента нямам никакви видими симптоми на болест... xD След по-малко от 1 час ми беше интервюто! И тук вече спомените ми не са съвсем пълни. Закараха ме до адреса, отидох. После си спомням някакъв пловдивчанин, който ми даваше пари за транспорт и после Мими и Мони през прозореца и после един куп въпроси... Някак си не мисля, че се представих добре, но според тях двете "всичко ще бъде окей". Ще видим какво ще стане! Ако спечелим с Мони (тя също кандидатства, но с математика) ще се ходи в София с Йо, за празнуваме. А ако не - пак ще се ходи до София, за да полеем загубата с чай/кафе/какао! :D След интервюто бяхме пак в някакво заведение и пих чай! Нещо нечувано по принцип :D О, и като стана дума за чай, отивам да си го взема ^^ Обещала съм да пия един чай као се върна в Пловдив xD Та, пихме чай и после Мони трябваше да си ходи. Изпратихме я до някаква спирка, или поне аз останах с такова впечетление, защото после тръгнахме в някаква друга посока и хванахме трамвай :D Не се бях возила в трамвай, колкото и смешно да звучи ^^ От трамвая на гарата и след предаване на прегръдките от Йо и Тоти и от мен си де на автобуса и в Пловдив. 45 минути излизахме от София!


Така, в общи линии останах с ужасно впечетление за София! Цял ден беше студено и мрачно, но за това е виновен сезона. Има твърде много хора, твъде много коли, твърде много шум. Особено за някой като мен, който е свикнал на спокойствие. Вече се присъединявам към Мими относно мрънкането за София! Този град е отвратителен, а за трафика да не говорим. Освен с моите софиянци, срещите ми с други бяха много неприятни... особено с лелката в трамвая! :D НО, майната им на гадните неща! Аз имам намерение да си мисля само колко яко беше да се видя с всички след толкова много време. Да слушам на Мими мимизмите, Мони и "мазно"-то, да гледам на Влади всичките жестове с ръце и игрането на Angly Birds и на Яни блузката с къс ръкав! xD Благодаря ви много за страхотния ден и дано не съм ви изтормозила много :P (h) :*

Аз както обикновено си го карам писането тук на приливи и отливи. Но пък после се кефя като си чета старите постове и това ме мотивира да продължавам да пиша. Нямам някакъв стил на писане, нямам определена тема... просто си пиша и чакам да чуя както ще каже Йо по въпроса.

От последното ми писане се случиха много неща. Например ходих на лагер. И тук бих казала, че мога да напиша нещо по-подробно, но тъй като най-вероятно няма да намеря време *от мързел* няма да кажа нищо xD Аз си бях аз и си прецаках една част от лагера, но в края винаги си спомням само хубавите неща. И този лагер определено беше по-хубав от миналия! Французите бяха страхотни, а за българите да не говорим! Запознах се с няколко супер готини хора. Да, както обикновено за аниматорите ни говоря.



Да отбележа: първия ден аз го измислих, но другите тя сама си ги написа! Аз и затова не съм съгласна с някои неща, особено с последния ден... края му! :D Така, някой ако все още не разбрал Айляка е едно такова ниско и много говорещо! Трудно се пропуска като цяло и се радвам, че точно пък тя имаше нещастието да ни е аниматорка. Най-вече защото беше моя жертва :D В главата ми в момента се въртят няколко незабравими моменти с нея и ми се иска просто да се върна назад във времето и да си ги преиграя! Дори и последния ден в Приморко с "нощното къпане"... пък и след това Както се пее в добре познатата ни песен "Ооо, колко си прост!" Спомени...моменти... Копнеж отново в мен крещи!!! Нека, нека бъде Лято!!!" Нека бъде лагер! :D Айляка беше човека най на наш акъл... почти де. Не искаше да тича с мен под дъжда, но затова пък Феята с радост го направи ^^ За мен всички бяха яки, но точно Айляка, беше най! И супер много се радвам, че се запознахме ^^ Пф, говоря все едно е умряла xD Краай! Голяма оптимистка *за контраст* и както си знае - супер сладурка *цитат от нейни думи!*. Човека, който откакто сме се върнали го тормозя онлайн! Фейсбук маниака, който не иска да си признае! Човека, който слуша една голяма част от глупостите и притесненията ми :] Най-много трябва да ѝ благодаря че ни ме изтрая!

Преди малко прибрах няколко от последните неща в куфара и сега имам време да напиша няколко реда, пък и бях накарана от Йо. Най-сетне ще ида да обещаната екскурзия до Париж. Страхотно ще е! Ние технически заминаваме утре, но в 2 часа сутринта, което на практика си е сряда за мен... вечерта. Както и да е. Страшно съм развълнувана и не знам как бих могла да заспя тази вечер. Пък и ставането в 10 и половина не помогна доста, въпреки че си легнах в 2 xD.

С този пост планирам да завърша поредицата от "наваксване". Първо смятам да довърша историята с изложбата. След многократно сменяне на имената ден преди да я подредим, името щеше да бъде "Когато думите не стигат, се изразявам със снимки!". В последствие обаче решихме, че е твърде дълго и затова името остана само "Когато думите не стигат" и три точки! Те са много важни! За успеха на изложбата са виновни госпожата по изобразително, Мариана и Йоана! Трябва да призная, че деня беше доста дълъг, но накрая бях изключително доволна. Така де бях в училище от 7 до 5 и половина. Но не бих върнала и секунда от това време. С подробности няма да се занимавам.. ще кажа само, че беше изключително забавно на моменти! Ето я и самата изложба








Еее, има и още няколко колони, но си личи за какво става въпрос. Дори от ръководството я харесаха, което е постижение, защото те много рядко харесват неща направени от ученици (въпреки че тук имахме и помощ ^^).

Продължавам с друг много голям хайлайт от юни месец, това беше страхотния дъждовен ден с Диди, Лекс и Йо. Идеята беше да ида да документирам водните войни и после да се видим с Йо някъде. Деня протече по страхотен начин. След като бях брутално омокрена от разни хлапета се качих на тепе да се видя с Алистъра и там се запознах с половината Рокплейс. Не се оплаквам - беше страхотно. Тогава се запознах и с Ди, която е страшно готин и позитивен човек. Много радва :) Пък малко по-късно същия ден се запознах и с Лекс, която също е много точна. Точно след като си купиха сладолед Йо и Ди, и след като се разминахме с Лечев (вече бившия класен) изведнъж запраска егати дъжда. И защото аз съм аз, разбира се, че нямах чадър! И като рзбрахме, че така и така ще сме си мокри тръгнахме най-спокойно под дъжда в градската към фонтаните. Като стигнахме там бяхме вир вода и лиготията яко ни изби. За това говоря:




Изобщо деня тогава беше върховен. А като стана дума за вода и войни, юни беше истинска водна война във ФЕГ. Жужа редовно обявавяше конкурс мис мокра фланелка и ни гонеше, но горещината беше такава, че дори и Звездарова не можеше да ни спре. Въпреки усилията на дежурящите учители ние все намирахме начин да се направим вир вода!

Друго, друго, друго... О, да! Ходих на "Lord of the Dance". Готино беше като цяло. :) Но тези танци ми се струват лесни. Нашите по мое мнение са по трудни, защото имат много по-сложни и различни стъпки.



Пренебрегвайки на Йоана възраженията си отрязах и косата. С по-малко коса е много по-добре xD И разбира се се снимах една камара пъти xD На тази снимка косата ми хич не се вижда, но много си обичам самата снимка, защото съм си аз на нея... плезла ;P (Кой казваше, че очите ми са кафяви? xD)



Нямам много време и ще пропусна рок концерта. Запознах се с много хора и беше супер яко. Точка. Еее... хайде да не се излагам! Това е една рок баба, която през цялото време танцуваше. Шапка ѝ свалям! И аз искам рок баба!



Юни. Защо ли учениците го обичат толкова. Ами последния месец е! Въпреки че като цяло обичам ваканциите тази година изобщо не ми се завършваше. И как да ми се завършва. 2 любими предмета имам в това училище и ги уча за последна година. Не е честно! И да, за пореден път мрънкам за изобразителното и музиката. И то някак си не толкова за предметите колкото за госпожите. За госпожата по изобразително ако започна да пиша мога да изпиша няколко параграфа и пак да не успея да кажа всичко. Искаше ми се да ѝ благодаря за търпението, с което ме трая цели 2 години, за чувството за хумор, което винаги ме е удивлявало, защото е рядкост в това училище и затова, че беше там когато ни хрумваха шури идеи като тази с изложбата. Че ни се връзваше на щуротиите и не се държеше високомерно както други учители. Не ни гледаше от високо и се държеше приятелски с нас. Благодаря! Относно госпожата по музика. Тя определено е един от най-широко скроените хора, които познавам. На нея дължа същото голямо благодаря, за всички часове, които ни подаряваше, за да се разтоварим. За разбирането и търпението Благодаря ви! Ето ги любимите ми снимки от последните дни:







Ами, мисля, че това е всичко! Сега се връщам към багажа, защото след точно един час имам среща с Йо, за да клъвнем малко царевица. Поздрав с тази песен, и не обръщайте внимание на лошия клип xP

Вече втори ден не съм писала, но то няма и нищо интересно. Вчера излизах с Таралежа и Зенитко. И те като мен са превъртели, особено втория, който от лиготия успя да ми изкълчи ръката XD Заради него днес си останах без плуване.

Днес излязоха резултатите от първо класиране на тези, които кандидатстват след седми клас. Не че ме засягат особено, но все пак разгледах максималните и минималните балове /и трябва да отбележа, че таблицата е направена изключително идиотски/. Ако бях кандидатствала тази година, можех даже и в английската да вляза, тъй като навсякъде баловете са много ниски. Това го казвам само информативно, защото изобщо не съжелявам, че съм във ФЕГ. Даже не мога да си се представя на друго място, с други хора и т.н. И от предишното училище има цял един човек, който е приет в моето мило училище =]. Това е от мен за сега /не, че някой влиза тук освен мен/.

Скуката пак ме гони, затова реших да драсна няколко реда. Както имах прекалено много време, сега някак си графика ми стана един такъв, че не мога да правя много неща. Например не мога да се видя c VikS, защото имам плуване. По същата причина не мога да ида и до училището. То няма управия XD

От друга страна пък, днес ходих на фризьор и си скъсих косата. Мислех, че пусната ще стои гадно, но всъщност е много сладка.



А опашчицата пък е толкова малка и готинкаа *kiss* =]