Може би съм твърде драматична. Може би това чувство заседнало в гърлото ми, надигащо се с всяка мисъл за бъдещето, е само фигмент от въображението ми. Може би премислям твърде много нещата. И преди ми се е случвало.
А може и да не е така. Може страхът ми да е напълно основателен.
С това се изчерпват възможностите ми да пиша потайно, но в интерес на истината никога не съм се и опитвала твърде много. Обичам нещата да са ясни. Обичам да бъда разбирана когато говоря нещо без заобиколки. От друга страна обаче говорейки ясно се губи някаква част от магията (уж) и става някак безинтересно и не достатъчно мелодраматично. Е, оставяйки всичките тези размисли на заден план имам да кажа нещо. Даже доста неща.
Колкото и невероятно да ми се струва (пък и невъзможно) след една-две седмици завършвам гимназия. Спомням си когато бях в пети клас и говорехме за "големите" от седми клас, които ни се струваха гиганти - млади и самостоятелни хора, чиито майки не им казваха как да се обличат и кога да се прибират. Имаше някакво скрито страхопочитание в тези ни разговори. Беше абсолютно немислимо да си представяме как ще изглеждаме в дванадесети клас.
От "върха" на своите 18 години мога да кажа, че сме грешали жестоко за много неща. На първо място - не, на колкото и да станеш вашите винаги ще ти мрънкат за начина, по който се обичаш и времето, по което се прибираш. Но както са ми казвали - това си е напълно в реда на нещата. И на 30 да станем родителите пак ще се притесняват.
Другото нещо, за което сме грешали е самостоятелността. За себе си мога да кажа, че никога не съм се стремяла към някаква голяма самостоятелност. Аз не се и чувствам кой знае колко голяма. Едва преди няколко месеца когато започнах да карам и да помагам на майка ми с различни неща се почувствах малко по-пораснала. Това, което бих искала да кажа е - дечица, не бързайте да пораствате. Нещата, които изглеждат добре когато сте малки в действителност не са, а отговорностите стават все повече. Насладете се колкото можете повече на времето когато не ви се налага да се занимавате с глупости и нещата са простички. (И най-вече не обръщайте внимание на факта, че сигурно звуча като бабите ви!)
Със завършването на гимназията, колкото и клиширано да звучи, завършва една доста голяма глава от живота ми. За бога, аз там на практика живеех :D Правила съм неща, които никога не съм си представяла, че ще правя в училище, губила съм, побеждавала съм, имала съм хубави и лоши преживявания. Не, това определено няма да се превърне в хвалба на това колко обогатяващ и нужен е бил престоят ми в прекрасната гимназия, защото това е ужасно далеч от истината. Не беше никак приятно - в това училище се случваха такива парадокси, толкoва нерви съм загубила опитвайки се да се противопоставя на системата или поне да говоря против нея :D Това скоро обаче ще остане в миналото. Онова, което се надявам да остане са хората, с които ме срещна гимназията.
На първо място - запознах се с едно кецоносещо същество отговарящо на имена като Флъфи и Трикупис. То ми беше основен съюзник срещу системата и макар, че успяхме да променим твърде малко неща, най-големият ни успeх беше, че се намерихме и за добро или лошо ще си досаждаме взаимно и в бъдеще. Нали знаеш - отивай някъде на топло, за да ти идвам на гости! :D
Пак благодарение на училището се запознах с едно друго къдраво същество, от което научих, че колкото и да те прецаква животът винаги има какво да направиш и ако се бориш и не се отказваш в крайна сметка ще достигнеш мечтите си, за което му благодаря. Пък и не знае колко неща съм запомнила и послушала, защото така и никога няма да си призная (:
Заради френския опознах един Айляк (както и една Феичка), чието приятелство ценя ужасно много и, макар, че тя може би не знае, въпреки, че се виждаме рядко и имам уникалния навик да ѝ досаждам с всякакви работи (мерси, че не ме отсвирваш веднага =D), държа на нея ужасно много. Ползването два пъти на "ужасно много" трябва да е показателно xD
Имам удоволствието да познавам една група Контражурчета - малки, сладки и досадни, разбира се. С тях съм имала толкова забавни преживявания, които се надявам, ще успея да запазя в съзнанието си още дълго време. Бих им казала да бъдат по-търпеливи, по-толерантни, да мислят малко повечко когато се налага и да не се променят (е, може би мъничко - поработете над частта "досадни" =P ). Надявам се в следващите две години да не бутнете гимназията като няма кой да ви пази =P
И като за капак едно друго скорпионско същество, което много обичам, както и всички останали в символичния ми списък =D Та, въпросното без да си дава сметка успя да ми промени живота. Все пак - не бях виждала злобарщина и желание за заяждане, които съперничат на моите, но може би затова станахме такава добра скорпионска комбинация. Всичките глупости, с които се занимавахме и глупостите, които приказвахме заедно и всичките моменти на изпушване ще ми липсват ужасно много. Важното е да кажа колко много значи това приятелство за мен и колко много държа на това... скорпионище? =D
Има още толкова много хора, които се радвам, че познавам благодарение на училище (и тук е редно да спомена и една учудващо добре заяждаща се госпожица), които наистина ще ми липсват. Да, знам, че никой не умира, но някъде бях чела, че трябва да се наслаждаваме на момента, защото никога няма да бъде същото. Което е някак тъжно. Особено когато осъзнавам, че отминалите мигове никога няма да се върнат, а бъдещите никога няма да бъдат като предишните. Каквото е било е било - от тук нататък всичко е различно. И точно това е и плашещото.
Да, може и да съм твърде драматична. Може и излишно да се притеснявам, но това съм аз и друг начин сигурно няма. (:
А може и да не е така. Може страхът ми да е напълно основателен.
С това се изчерпват възможностите ми да пиша потайно, но в интерес на истината никога не съм се и опитвала твърде много. Обичам нещата да са ясни. Обичам да бъда разбирана когато говоря нещо без заобиколки. От друга страна обаче говорейки ясно се губи някаква част от магията (уж) и става някак безинтересно и не достатъчно мелодраматично. Е, оставяйки всичките тези размисли на заден план имам да кажа нещо. Даже доста неща.
Колкото и невероятно да ми се струва (пък и невъзможно) след една-две седмици завършвам гимназия. Спомням си когато бях в пети клас и говорехме за "големите" от седми клас, които ни се струваха гиганти - млади и самостоятелни хора, чиито майки не им казваха как да се обличат и кога да се прибират. Имаше някакво скрито страхопочитание в тези ни разговори. Беше абсолютно немислимо да си представяме как ще изглеждаме в дванадесети клас.
От "върха" на своите 18 години мога да кажа, че сме грешали жестоко за много неща. На първо място - не, на колкото и да станеш вашите винаги ще ти мрънкат за начина, по който се обичаш и времето, по което се прибираш. Но както са ми казвали - това си е напълно в реда на нещата. И на 30 да станем родителите пак ще се притесняват.
Другото нещо, за което сме грешали е самостоятелността. За себе си мога да кажа, че никога не съм се стремяла към някаква голяма самостоятелност. Аз не се и чувствам кой знае колко голяма. Едва преди няколко месеца когато започнах да карам и да помагам на майка ми с различни неща се почувствах малко по-пораснала. Това, което бих искала да кажа е - дечица, не бързайте да пораствате. Нещата, които изглеждат добре когато сте малки в действителност не са, а отговорностите стават все повече. Насладете се колкото можете повече на времето когато не ви се налага да се занимавате с глупости и нещата са простички. (И най-вече не обръщайте внимание на факта, че сигурно звуча като бабите ви!)
Със завършването на гимназията, колкото и клиширано да звучи, завършва една доста голяма глава от живота ми. За бога, аз там на практика живеех :D Правила съм неща, които никога не съм си представяла, че ще правя в училище, губила съм, побеждавала съм, имала съм хубави и лоши преживявания. Не, това определено няма да се превърне в хвалба на това колко обогатяващ и нужен е бил престоят ми в прекрасната гимназия, защото това е ужасно далеч от истината. Не беше никак приятно - в това училище се случваха такива парадокси, толкoва нерви съм загубила опитвайки се да се противопоставя на системата или поне да говоря против нея :D Това скоро обаче ще остане в миналото. Онова, което се надявам да остане са хората, с които ме срещна гимназията.
На първо място - запознах се с едно кецоносещо същество отговарящо на имена като Флъфи и Трикупис. То ми беше основен съюзник срещу системата и макар, че успяхме да променим твърде малко неща, най-големият ни успeх беше, че се намерихме и за добро или лошо ще си досаждаме взаимно и в бъдеще. Нали знаеш - отивай някъде на топло, за да ти идвам на гости! :D
Пак благодарение на училището се запознах с едно друго къдраво същество, от което научих, че колкото и да те прецаква животът винаги има какво да направиш и ако се бориш и не се отказваш в крайна сметка ще достигнеш мечтите си, за което му благодаря. Пък и не знае колко неща съм запомнила и послушала, защото така и никога няма да си призная (:
Заради френския опознах един Айляк (както и една Феичка), чието приятелство ценя ужасно много и, макар, че тя може би не знае, въпреки, че се виждаме рядко и имам уникалния навик да ѝ досаждам с всякакви работи (мерси, че не ме отсвирваш веднага =D), държа на нея ужасно много. Ползването два пъти на "ужасно много" трябва да е показателно xD
Имам удоволствието да познавам една група Контражурчета - малки, сладки и досадни, разбира се. С тях съм имала толкова забавни преживявания, които се надявам, ще успея да запазя в съзнанието си още дълго време. Бих им казала да бъдат по-търпеливи, по-толерантни, да мислят малко повечко когато се налага и да не се променят (е, може би мъничко - поработете над частта "досадни" =P ). Надявам се в следващите две години да не бутнете гимназията като няма кой да ви пази =P
И като за капак едно друго скорпионско същество, което много обичам, както и всички останали в символичния ми списък =D Та, въпросното без да си дава сметка успя да ми промени живота. Все пак - не бях виждала злобарщина и желание за заяждане, които съперничат на моите, но може би затова станахме такава добра скорпионска комбинация. Всичките глупости, с които се занимавахме и глупостите, които приказвахме заедно и всичките моменти на изпушване ще ми липсват ужасно много. Важното е да кажа колко много значи това приятелство за мен и колко много държа на това... скорпионище? =D
Има още толкова много хора, които се радвам, че познавам благодарение на училище (и тук е редно да спомена и една учудващо добре заяждаща се госпожица), които наистина ще ми липсват. Да, знам, че никой не умира, но някъде бях чела, че трябва да се наслаждаваме на момента, защото никога няма да бъде същото. Което е някак тъжно. Особено когато осъзнавам, че отминалите мигове никога няма да се върнат, а бъдещите никога няма да бъдат като предишните. Каквото е било е било - от тук нататък всичко е различно. И точно това е и плашещото.
Да, може и да съм твърде драматична. Може и излишно да се притеснявам, но това съм аз и друг начин сигурно няма. (:
