AnnaTeo DayDreaming

Отново е 1 и аз отново съм будна. Обещавам си, че от понеделник ще ставам рано... ама не си вярвам много-много. Затова сега си слушам Europe - Open Your Heart и пак се размотавам в интернет простванството. Не че е много интересно. В скайп като цяло никой интересен, а за ФБ да не говорим xD Ъ, както и да е.

Днес започнах, вече наистина, работа по Проект Париж ^^ След всичките програми, които свалих накрая се оказа, че работих само в тази, която по принцип си използвам. Premiere Elements на Adobe може да има хубави темплейти, но е толкова бъгава, че а човек направо не му се занимава! В рамките на някъде 2 часа, ми крашна поне 4 пъти. И се отказах, разбира се. Мисля, че клипа се получи в общи линии добре. Идеята ми беше малко по-различна в началото, но установих, че не мога да си изпълня този замисъл. Но и сегашното изпълнение ме устройва. Особено доволна съм, че успях най-сетне да направя HD клип. Оказа се, че първо трябва да си направя настройка на фотоапарата. После трябваше да настроя и програмата, но се получи. Доволна съм ^^ Стига съм дрънкала - ето интрото:



Между другото, ако има хора, които четат това. В блогчето има бутон за коментиране ^^ По принцип се радвам на всякакви коментари, но такива рядко получавам. Та, ако някой се е заел да чете му предлагам - така и така си е изгубил времето в четене, може да дозагуби още малко като напише един коментар какво мисли за клипа ;] Ще се радвам да чуя мнение ^^

EDIT: Оказва се, че поленцето ми на блога не е достатъчно голямо за клипа, защото е HD *йей!* По-удобно е да кликнете 2 пъти на него и да се отвори от YouTube, защото тук не се вижда целия. Липсва малко от дясната страна xD

Такам.. xD Това е бърз пост, за да осведомя себе си (защото след време аз ще си го чета xD), че успешно се завърнах в България след френските ми приключения. Имам много материал. И като казвам много, наистина много е! Присъдата този път е 18,4 ГБ. Нее не се стряскай, Иве. И двете знаем, че това е главно заради клиповете или по-мистериозно казано - Проект Париж. На тази разходка реших, че искам и видео. И затова започнах да снимам, ама доста. Сега като си помисля, че щях да си взема фотоапарат без възможност за клипове направо ми идва да се закопая някъде. Тези дни много работя по Проекта, тоест обработвам мартериала xD Е, добре де, пипна ме! *е как да не ме пипне, нали съм аз?!* Не съм започнала още. Но ЩЕ! В процес на намиране на софтуер, музика и такива работи съм. Ако всичко върви както трябва скоро ще имам интро ^^

Преди малко прибрах няколко от последните неща в куфара и сега имам време да напиша няколко реда, пък и бях накарана от Йо. Най-сетне ще ида да обещаната екскурзия до Париж. Страхотно ще е! Ние технически заминаваме утре, но в 2 часа сутринта, което на практика си е сряда за мен... вечерта. Както и да е. Страшно съм развълнувана и не знам как бих могла да заспя тази вечер. Пък и ставането в 10 и половина не помогна доста, въпреки че си легнах в 2 xD.

С този пост планирам да завърша поредицата от "наваксване". Първо смятам да довърша историята с изложбата. След многократно сменяне на имената ден преди да я подредим, името щеше да бъде "Когато думите не стигат, се изразявам със снимки!". В последствие обаче решихме, че е твърде дълго и затова името остана само "Когато думите не стигат" и три точки! Те са много важни! За успеха на изложбата са виновни госпожата по изобразително, Мариана и Йоана! Трябва да призная, че деня беше доста дълъг, но накрая бях изключително доволна. Така де бях в училище от 7 до 5 и половина. Но не бих върнала и секунда от това време. С подробности няма да се занимавам.. ще кажа само, че беше изключително забавно на моменти! Ето я и самата изложба








Еее, има и още няколко колони, но си личи за какво става въпрос. Дори от ръководството я харесаха, което е постижение, защото те много рядко харесват неща направени от ученици (въпреки че тук имахме и помощ ^^).

Продължавам с друг много голям хайлайт от юни месец, това беше страхотния дъждовен ден с Диди, Лекс и Йо. Идеята беше да ида да документирам водните войни и после да се видим с Йо някъде. Деня протече по страхотен начин. След като бях брутално омокрена от разни хлапета се качих на тепе да се видя с Алистъра и там се запознах с половината Рокплейс. Не се оплаквам - беше страхотно. Тогава се запознах и с Ди, която е страшно готин и позитивен човек. Много радва :) Пък малко по-късно същия ден се запознах и с Лекс, която също е много точна. Точно след като си купиха сладолед Йо и Ди, и след като се разминахме с Лечев (вече бившия класен) изведнъж запраска егати дъжда. И защото аз съм аз, разбира се, че нямах чадър! И като рзбрахме, че така и така ще сме си мокри тръгнахме най-спокойно под дъжда в градската към фонтаните. Като стигнахме там бяхме вир вода и лиготията яко ни изби. За това говоря:




Изобщо деня тогава беше върховен. А като стана дума за вода и войни, юни беше истинска водна война във ФЕГ. Жужа редовно обявавяше конкурс мис мокра фланелка и ни гонеше, но горещината беше такава, че дори и Звездарова не можеше да ни спре. Въпреки усилията на дежурящите учители ние все намирахме начин да се направим вир вода!

Друго, друго, друго... О, да! Ходих на "Lord of the Dance". Готино беше като цяло. :) Но тези танци ми се струват лесни. Нашите по мое мнение са по трудни, защото имат много по-сложни и различни стъпки.



Пренебрегвайки на Йоана възраженията си отрязах и косата. С по-малко коса е много по-добре xD И разбира се се снимах една камара пъти xD На тази снимка косата ми хич не се вижда, но много си обичам самата снимка, защото съм си аз на нея... плезла ;P (Кой казваше, че очите ми са кафяви? xD)



Нямам много време и ще пропусна рок концерта. Запознах се с много хора и беше супер яко. Точка. Еее... хайде да не се излагам! Това е една рок баба, която през цялото време танцуваше. Шапка ѝ свалям! И аз искам рок баба!



Юни. Защо ли учениците го обичат толкова. Ами последния месец е! Въпреки че като цяло обичам ваканциите тази година изобщо не ми се завършваше. И как да ми се завършва. 2 любими предмета имам в това училище и ги уча за последна година. Не е честно! И да, за пореден път мрънкам за изобразителното и музиката. И то някак си не толкова за предметите колкото за госпожите. За госпожата по изобразително ако започна да пиша мога да изпиша няколко параграфа и пак да не успея да кажа всичко. Искаше ми се да ѝ благодаря за търпението, с което ме трая цели 2 години, за чувството за хумор, което винаги ме е удивлявало, защото е рядкост в това училище и затова, че беше там когато ни хрумваха шури идеи като тази с изложбата. Че ни се връзваше на щуротиите и не се държеше високомерно както други учители. Не ни гледаше от високо и се държеше приятелски с нас. Благодаря! Относно госпожата по музика. Тя определено е един от най-широко скроените хора, които познавам. На нея дължа същото голямо благодаря, за всички часове, които ни подаряваше, за да се разтоварим. За разбирането и търпението Благодаря ви! Ето ги любимите ми снимки от последните дни:







Ами, мисля, че това е всичко! Сега се връщам към багажа, защото след точно един час имам среща с Йо, за да клъвнем малко царевица. Поздрав с тази песен, и не обръщайте внимание на лошия клип xP

Който не знае - успях да завърша! Хаха, то оставаше и да не завърша, но това цялото е съвсем друга тема. За нея ще мрънкам в един отеделен пост. Та дойде лятото. В предишния пост бях изтъкнала главната причина за създаването на блогчето и ето, че тя отново ме гони - лятната ваканция. Не ме разбирайте погрешно - обичам ваканциите, но съм егати скапаното човеченце и нямам достатъчно приятели, с които да се занимавам. И така по едно или друго време се озовавам в къщи мислейки си как може да съм такъв ъъ Йоана какво казваше... катил. (Не че знам какво значи xD Но ще го използвам в смисъла, който тя използва.) Скуката редовно ме гони. И за да илюстрирам колко лошо е положението - днес от скука чистих стаята. Тя вярно е кочинка, но чак да я чистя доброволно.. нещо не е наред! След като свърших това останах съвсем без нещо за правене и ето че се появих да пиша.

Събития през май имаше доста. Но то май беше толкова "учебен" ден! Нямаше почти една пълна седмица. Не че се оплаквам... стига да не ми закачат часовете по изобразително нямам нищо против да почиваме много xD И тъй като съм много скарана с паметта напоследък ще се придържам само към документираните събития (кой би помислил, че датирането на албуми по папки би вършило работа! xD).


За изпращането на 12 клас... ами интересно беше в общи линии xD 5 май беше сряда! Изключително полезен факт, нали? xD През май бяхме втора смяна, което значи че започвахме в 2 без 10. И нали сме във Вачковския манастир дори при изпращането на 12 клас щяхме да учим. Това почти се случи. Всичко започна нормално, бяха ни викнали достатъчно рано за да можем да си караме нормално часовете. При това първата смяна отърваха няколко часа. Та стоени сме си ние в жегата на пек и чакаме тържеството да започне. Е, да ама не! Не помня колко стояхме там, но по едно време бяхме останали само една малка групичка заедно с госпожата по изобразително. Всички се бяха изпокрили на сянка, а само ние продължавахме да висим на слънцето... в знак на протест! xD На мен по едно време ми писна да си стоя мирно права и седнах най-спокойно на земята.

За мен най-яката част от цялото преживяване беше великото чакане. Говорехме си с госпожата и изобщо яко беше, като изключим слънцето. Успях да изгоря! xD Иначе самото изпращане не беше нищо ново. Изненадата беше като видяхме Борето, че е водещ. Неочаквано беше xD От там натаък беше обичайното: речи, сълзи, мажоретки, песни, танци. В предишния пост се олях откъм снимки, затова вече се сдържам xD

С Мариана *на живо* се запознах някъде преди зимната ваканция, когато бях взлязла в един техен час по изобразително заради една препоръка. Но и самото ни запознанство го дължа на госпожата по изобразително. Ако не беше тя сигурно така и нямаше да се запознаем на живо. Та както и да е. Оказа се, че с Мариана и двете имаме симпатии към госпожата, но не това беше най-важното, а по-скоро това, че и двете харесвахме фотографията и снимахме. Ооо не знам защо говоря в минало време. Май беше месеца, в който бяхме доста пъти заедно. Пък и двете си взехме Никони *че са и един и същ модел xD*.

Но този месец го помня и с това, че започнахме работа по изложбата. Идеята за нова изложба госпожата си я имаше още преди да завършим първата xD Но тук идеята беше доста по-мащабна. Целта беше да изложим работите на хора от 9 клас. Първитя снимки, които видях бяха на Партиция на изпращането. После вече започнах да се занимавам по-сериозно с цялата организация. Май месец беше голямото искане, събиране и подбиране на снимките. Очевидно доста хора от 9 клас снимат. Не знам за другите, но на мен всичко ми се разви с много голяма скорост. Аз бях втора смяна, което усложняваше цялата работа, затова оставихме изкарването на снимките и изобщо подреждането на изложбата за юни месец. Изобщо работата по изложбата, колкото и да беше трудна на моменти беше най-приятното нещо през цялата година. Кофтито беше, че края на учебната година идваше и трябваше да се учи, но на мен не ми се занимаваше с нищо друго освен с изложбата. Но за нея - в следващия пост. Сега стигаме до една паметна дата:


Най-сетне! От толкова време си мечтаех за огледално-рефлексен фотоапарат и най-сетне го получих! В общи линии събрах една част от парите и после нашите ми помогнаха. Трудно е да се опише с думи вълнението ми когато отивахме към магазина, като го взехме, като го разопаковах! А за снимането да не говорим! Първите ми снимки не са нищо особено, но са началото на нещо ново.




И тъй като съм много умна се връщам два дни назад на другата паметна дата. Този път не е паметна само за мен:


Да, там пише спортен празник и да, той наистина се състоя. Първия спортен празник във ФЕГ! Да се надяваме, че ще има отново. Все пак се държахме много прилично! Учители бяха разпределени по спортове, за които учениците предварително се записваха, като беше казано, че после няма как да се записва човек. Това което стана е, че всеки правеше каквото си иска, независимо дали е записан или не. Например, аз бях записана за волейбол, а накрая се озовах караща колело xD



Деня беше супер забавен, а колко много снимки имаме! И то все на госпожата по изобразително... шегувам се! Но, сериозно, наистина има голямо количество! Във фейсбук съм качила една голяма част. Тук смятам да пусна само това: *не ме убивайте (angel) xD*


Като цяло това е най-важното от май месец. Пък и мързела натежа вече... xD

Реших да направя едно вързо включване.^^ Миналата година след като завърших училище, тоест след 30 юни се чудих какво да правя през лятото. Идеята да си направя блог ми се стори добра. По това време *а и сега де* четях много блога на Стрейнджъра и въпреки, че неговия има информация, която на практика е полезна, ми се искаше и аз да направя нещо такова. И така се роди това мое място в мрежата. Колкото и нередовно да пиша се радвам когато се стегна и напиша нещо и след това го препрочитам след известно време, Стана нещо като дневник, но се радвам, че го има. И да се надяваме, че през новата година ще пиша повече ^^ И за финал пускам една много готина песен. Припева е страхотен, а и текста е изключитлно смислен. Интерпретациите - на който му се мисли ;]