Отново си изневерих на желанието да пиша тук, но това се превърна в нещо нормално. Да не говорим и, че никой освен мен и може би 2-3 души влизат периодично тук. НО, не за това исках да говоря (респективно пиша в случая). В този пост ще става дума за музика. И то не всякаква музика, а онези песни, които са някак специални и се запечатват в умовете ни. Запечатват не само себе си, но и ценни моменти и усещания, които още с първите акорди на песента си припомняме къде с усмивка, къде не съвсем.
Тези пет песни са именно едни такива малки капсули, в които времето е спряло и си ме чака. Някои от тях логично пазят спомените ми. При други нямам идея защо са запазили точно тези спомени, но... here goes noting (:
Явно имам намерение да започна леко хронологично. Когато бях малка живеех в Столипеново или циганската махала. По това време не беше само циганска махала - имаше доста блокове само с българи. Ние живеехме точно в един такъв блок. Бяхме близки приятели с няколко семейства и аз, тъй като бях малка - разбирайте на 3-4, защото когато бях на 5 вече се бяхме преместили - бях обсипана с внимание. Бяха едни много хубави години, макар че по това време тати работеше на кораба по 6-8 месеца. Майка ми трябваше да ходи на работа и в същото време и да ме гледа, да ме води на детска и т.н., затова близките семейства ѝ помагаха. Имам много хубави спомени от тогава. Събирахме се често по апартаментите. Това беше все още по времето на хубавата музика. Всичките тези събирания и спомени от периода, през когато живеехме там ги свързвам с тази песен. Напомня ми на тати, на мен като малка, а и е една страхотна песен. Една от онези песни, които в днешно време за жалост вече не се срещат.
Тази песен винаги ще ми напомня за един човек. Този човек си няма представа, че го свързвам с тази песен и то по много забавен начин. Та с тази моя приятелка, която много обичам сме фенки на "Анатомията на Грей", а песента беше включена в някой от епизодите. Не си спомням тя ли ми я прати, но една зимна вечер се бяхме заговорили за сериала и песента изскочи някъде в разговора. Страшно много ми хареса. Аз съм от онези хора, които ако харесат някоя песен започват да я слушат нон-стоп докато не им омръзне (което по принцип не е нещо, което препоръчвам да се прави =D). И така Ландънчо се оказа в айпода ми. Беше може би ноември или декември, а аз бях 9 клас. Учехме първа смяна и всяка сутрин ходех с автобуса на училище. Беше тъмно, студено и гадно. Обаче пък в автобуса беше едно такова... светло и не мога да кажа, че беше приятно, защото никога не си намирах място да седна, защото беше препълнено, но беше горе-долу топло. Тъй като тръгвах рано, стигах много рано в училище. Помня, че беше може би към 7:05 и обикновено стигах първа. Другите започваха да идват след минимум десет минути. Отварях един прозорец и сядах до него, за да ме разсъни хладният въздух. По това време вече се развиделяваше и небето преливаше от тъмно синьо до оранжево. В този момент и гаргите преминаваха по пътя си към полетата. А аз се чувствах ужасно щастлива и горда със себе си, че съм имала късмета да стана свидетел на всичко това. Бяха някакви само мои моменти, които другите не разбираха. Та, тази песен някак е успяла да запечата точно тези спомени - приятелката ми [кодово име: Айляк =D], пътуването в автобусите и гледката от прозореца в училище през зимните сутрини.
Ееееех, Ед! Открих Ed Sheeran може би през пролетта миналата година. Оттогава съм влюбена във всичките му песни. Миналата пролет беше изключителен важен да не кажа определящ момент в живота ми. Запознах се с едни малки индивиди, които ми преобърнаха представите за толкова много неща. А пък благодарение на един друг човек, който пък ми преобърна живота се запознах с тези дребните. Бях на нещо като екскурзия (поне за мен беше екскурзия, малките рисуваха - аз имах помагаческа функция) с всичките гореспоменати и беше едно от най-хубавите неща през тази година. Оттогава правим страшно много неща - дали ще са училищни, арт или просто за губене на време. Но да се върнем на връзката с Ед. Началото на лятото същата година рисувахме (този пък се чувствам по-сигурна да се сложа в това число) в Стария град. Това включваше да бъдем в градинката на Джумаята около 9-9:30. Обикновено през лятото не ставам толкова рано, но страшно много обичам летните сутрини - хладината, росата, спокойствието. Тази песен е съхранила в себе си онези сутрини, през които вървях по главната към градинката, запечатала е лиготиите ни от тези летни дни и прекрасните цветове на лятото.
Та, това са петте ми времеви капсулки ^.^ Ако някой прочете това и има желание да остави един коментар - Имаш ли такива специални за теб песни? Това е от мен за момента. Предупреждавам, че може би скоро се задава някакъв депресантски/метафоричен пост! =D От мен толкова - нека музиката бъде с вас :3
Тези пет песни са именно едни такива малки капсули, в които времето е спряло и си ме чака. Някои от тях логично пазят спомените ми. При други нямам идея защо са запазили точно тези спомени, но... here goes noting (:
1. Dire Straits - Sultans of Swing
Явно имам намерение да започна леко хронологично. Когато бях малка живеех в Столипеново или циганската махала. По това време не беше само циганска махала - имаше доста блокове само с българи. Ние живеехме точно в един такъв блок. Бяхме близки приятели с няколко семейства и аз, тъй като бях малка - разбирайте на 3-4, защото когато бях на 5 вече се бяхме преместили - бях обсипана с внимание. Бяха едни много хубави години, макар че по това време тати работеше на кораба по 6-8 месеца. Майка ми трябваше да ходи на работа и в същото време и да ме гледа, да ме води на детска и т.н., затова близките семейства ѝ помагаха. Имам много хубави спомени от тогава. Събирахме се често по апартаментите. Това беше все още по времето на хубавата музика. Всичките тези събирания и спомени от периода, през когато живеехме там ги свързвам с тази песен. Напомня ми на тати, на мен като малка, а и е една страхотна песен. Една от онези песни, които в днешно време за жалост вече не се срещат.
2. Cheb Khaled - Aicha
Хората, които ме познават знаят, че тази песен не е много-много в мой стил. За разлика от това пък е от онези неочаквани песни, които някак успяват да запазят част от спомените ти. Когато бях малка *отново!* имахме една червена шкодичка (май беше фаворит, но не съм сигурна). В тази шкодичка имахме само една ксетка, която където и да ходехме слушахме. Толкова много я бяхме слушали, че аз хлапетията на 5-6-7 години "знаех" (защото как мога да знам истинския текст на английски и френски?! =D) всичките песни на изуст и си ги пеех непрекъснато. Касетката беше някаква компилация с различни песни, други от които са Nana - Lonely и Mr. President - Coco Jumbo. Тази песен обаче май най-много ми се е запечатала в съзнанието и всеки път, когато я чуя си спомням за пътуванията ни със сестра ми, мама и тати към морето и вълнението и онова "еха" когато го видехме наистина за първи път това лято.
3. Avril Lavigne - My Happy Ending
4. Landon Pigg - The Way It Ends
Хронологично достигаме до 6-7 клас. Това пък беше времето, когато преокрих музиката и започнах да слушам хубави неща - до онзи момент слушах главно еднодневки. Тогава бяхме една групичка дечица - аз, Вики, Ели и Нони. Беше етапът със Simple Plan, Linkin Park, Avril Lavigne, лентите за ръка, черния лак и т.н. Слушахме разни такива парчета непрекъснато, пращахме си разни песни през скайп и си се кефехме. Тази песен е съхранила този период, както и четвъртъците, когато не ходехме на труд и техника, а прекарвахме двата часа седнали на едни бивши печки на 5 метра от учителската и се лигавехме. =D
BTW: Слушането на музика с повече китари и барабани, пък било то и за някакъв определен период от време е много полезно! Аз и Викито учим в езикови гимназии, Нони е в художествена, Ели е в търговска. Изводът: слушай хубава музика и ще успееш в живота =D
Тази песен винаги ще ми напомня за един човек. Този човек си няма представа, че го свързвам с тази песен и то по много забавен начин. Та с тази моя приятелка, която много обичам сме фенки на "Анатомията на Грей", а песента беше включена в някой от епизодите. Не си спомням тя ли ми я прати, но една зимна вечер се бяхме заговорили за сериала и песента изскочи някъде в разговора. Страшно много ми хареса. Аз съм от онези хора, които ако харесат някоя песен започват да я слушат нон-стоп докато не им омръзне (което по принцип не е нещо, което препоръчвам да се прави =D). И така Ландънчо се оказа в айпода ми. Беше може би ноември или декември, а аз бях 9 клас. Учехме първа смяна и всяка сутрин ходех с автобуса на училище. Беше тъмно, студено и гадно. Обаче пък в автобуса беше едно такова... светло и не мога да кажа, че беше приятно, защото никога не си намирах място да седна, защото беше препълнено, но беше горе-долу топло. Тъй като тръгвах рано, стигах много рано в училище. Помня, че беше може би към 7:05 и обикновено стигах първа. Другите започваха да идват след минимум десет минути. Отварях един прозорец и сядах до него, за да ме разсъни хладният въздух. По това време вече се развиделяваше и небето преливаше от тъмно синьо до оранжево. В този момент и гаргите преминаваха по пътя си към полетата. А аз се чувствах ужасно щастлива и горда със себе си, че съм имала късмета да стана свидетел на всичко това. Бяха някакви само мои моменти, които другите не разбираха. Та, тази песен някак е успяла да запечата точно тези спомени - приятелката ми [кодово име: Айляк =D], пътуването в автобусите и гледката от прозореца в училище през зимните сутрини.
5. Ed Sheeran - Little Bird
Ееееех, Ед! Открих Ed Sheeran може би през пролетта миналата година. Оттогава съм влюбена във всичките му песни. Миналата пролет беше изключителен важен да не кажа определящ момент в живота ми. Запознах се с едни малки индивиди, които ми преобърнаха представите за толкова много неща. А пък благодарение на един друг човек, който пък ми преобърна живота се запознах с тези дребните. Бях на нещо като екскурзия (поне за мен беше екскурзия, малките рисуваха - аз имах помагаческа функция) с всичките гореспоменати и беше едно от най-хубавите неща през тази година. Оттогава правим страшно много неща - дали ще са училищни, арт или просто за губене на време. Но да се върнем на връзката с Ед. Началото на лятото същата година рисувахме (този пък се чувствам по-сигурна да се сложа в това число) в Стария град. Това включваше да бъдем в градинката на Джумаята около 9-9:30. Обикновено през лятото не ставам толкова рано, но страшно много обичам летните сутрини - хладината, росата, спокойствието. Тази песен е съхранила в себе си онези сутрини, през които вървях по главната към градинката, запечатала е лиготиите ни от тези летни дни и прекрасните цветове на лятото.
Та, това са петте ми времеви капсулки ^.^ Ако някой прочете това и има желание да остави един коментар - Имаш ли такива специални за теб песни? Това е от мен за момента. Предупреждавам, че може би скоро се задава някакъв депресантски/метафоричен пост! =D От мен толкова - нека музиката бъде с вас :3
13 август 2013 г. в 1:58
Хей, постът и като цяло идеята са доста готини. Смятам да я открадна някой път,когато не ме мързи :Д И ... определено споделям спомените ти със Aicha ... много любима песен,иначе готини спомени и разбирам те за твоите ти моменти,когато просто се наслаждаваш на това,което виждаш :)