Бързам да напиша всичко, защото се страхувам, че в един миг всичко ще се изпари от главата ми! Искам да запомня всеки един детайл, всяка една дума, всяка една усмивка. Не се получава винаги, но затова пък си имам блог, където да пиша всичките тези неща и после да си припомням детайлите, които са ми се изплъзнали. Само да предупредя, че този пост ще е тип "дневник" и няма да е интересен за някой, който изобщо не ме познава. Не че има такива хора, които четат, нов се пак се чувсетвам някак си длъжна да го отбележа! :D
Днес беше един страхотен ден! Иска ми се да се върна отново назад във времето и да го провторя! Толкова прекрасен беше! :] Но, нека да се върна съвсем в началото. Тоест преди 2 години. Това трябва да е било 7 за 8 клас. Викс ми спомена за някакви стипендии, които раздавала някаква фондация. Реших да се поразровя и открих информацията. В общи линии тази фондация ("Комунитас") дава стипендии на ученици с интерес и възможности в дадена област. Та, тогава реших и аз да се пробвам - с фотография. В общи линии нищо не направих. Като се замисля, снимките не бяха достатъчно добри, есето не беше достатъчно добре замислено, а и на интервюто не се представих добре. И след като премислих всички тези неща, тази година реших отново да участвам. Събрах някак си документите, написах есето, подбрах си снимките и ги изпратих с надеждата да ме удобрят. Както предишната година успях да мина първия кръг. По принцип кандидатите с интерес в сферата на изкуството ходят на лично интервю в София, но предишната година нямах възможността да ида до там и интервюто беше по телефона. И стигаме до днешния ден!
Днес беше интервюто ми. Някак си успях да убедя родителското тяло да ме пуснат в София сама. Е, може ми Мими-алибито помогна. Ама съвсем малко! Та, в 8:30 вече бях в автобуса за София. Малко странно беше, защото досега не съм пътувала по този начин между градовете. Беше нещо ново :D Четох си книжката, зяпах през прозореца, гледах "Междузвездни войни"... и тогава телефона иззвъня. Мими, която звучи така все едно току-що се е събудила, ме пита дали съм разбрала за спирките. След това звъни Мони, с която се разбирам да се видим, ама след 12. И накрая за капак - Влади, с който финализирахме сделката за 11:15 - 11:30 пред народния.
В общи линии някак си не успях да свъркам спирката и в 11 без нещо с Мими вече крачехме из студената и леко прекапваща, сива София. Подранихме, разбира се, но той и Влади за щастие подрани, така че след половин час сладки приказчици на една пейка и разглеждането на някаква изложба се бяхме запътили към Дънкин Доунатс. Аз като заклета пловдивчанка бях чувала за това... "нещо" но така и не се беше стигало до ходене там. Висяхме на една маса известно време, а след това и Мони се присъедини. Аз казах, че ще имам мускулна от хилене и ето я вече! Не мога да се вдигам! :D Но все пак не съм аз тази, която спи с колежките :D Беше супер забавно и яко през цялото време, а освен това ядох и поничка! Плюс някакво коафе със странно Дънкин име, което не запомних :D Бях като пълен неандерталец като отидох и питах продавачката каква е разлиата между две от кафетата xD По-късно е озовахме по софийските улици към училището на Влади, където той прекара, вероятно една голяма част от деня си *леко злобее* и след това се отправихме съм френската. Не че очаквах нещо велико, но и двете училища никак не ми приличаха на училища! Както и да е. След известно чакане на студа, най-сетне се видяхме и с Яни и дори получихме малка обиколка из френската. Това, което запомних беше фото-кътчето на втория етаж и графита на третия!
След това посещение някак си се оказах отново в Дънкин Доунатс, но на друго място. По това време вече бях ускорила пулса и ми се гадеше. Въпреки че Мими и Мони бяха убедени, че е от притеснение, аз все още твърдя, че ми се гадеше, защото нещо ми има! :D Въпреки, че до момента нямам никакви видими симптоми на болест... xD След по-малко от 1 час ми беше интервюто! И тук вече спомените ми не са съвсем пълни. Закараха ме до адреса, отидох. После си спомням някакъв пловдивчанин, който ми даваше пари за транспорт и после Мими и Мони през прозореца и после един куп въпроси... Някак си не мисля, че се представих добре, но според тях двете "всичко ще бъде окей". Ще видим какво ще стане! Ако спечелим с Мони (тя също кандидатства, но с математика) ще се ходи в София с Йо, за празнуваме. А ако не - пак ще се ходи до София, за да полеем загубата с чай/кафе/какао! :D След интервюто бяхме пак в някакво заведение и пих чай! Нещо нечувано по принцип :D О, и като стана дума за чай, отивам да си го взема ^^ Обещала съм да пия един чай као се върна в Пловдив xD Та, пихме чай и после Мони трябваше да си ходи. Изпратихме я до някаква спирка, или поне аз останах с такова впечетление, защото после тръгнахме в някаква друга посока и хванахме трамвай :D Не се бях возила в трамвай, колкото и смешно да звучи ^^ От трамвая на гарата и след предаване на прегръдките от Йо и Тоти и от мен си де на автобуса и в Пловдив. 45 минути излизахме от София!
Така, в общи линии останах с ужасно впечетление за София! Цял ден беше студено и мрачно, но за това е виновен сезона. Има твърде много хора, твъде много коли, твърде много шум. Особено за някой като мен, който е свикнал на спокойствие. Вече се присъединявам към Мими относно мрънкането за София! Този град е отвратителен, а за трафика да не говорим. Освен с моите софиянци, срещите ми с други бяха много неприятни... особено с лелката в трамвая! :D НО, майната им на гадните неща! Аз имам намерение да си мисля само колко яко беше да се видя с всички след толкова много време. Да слушам на Мими мимизмите, Мони и "мазно"-то, да гледам на Влади всичките жестове с ръце и игрането на Angly Birds и на Яни блузката с къс ръкав! xD Благодаря ви много за страхотния ден и дано не съм ви изтормозила много :P (h) :*
Публикуване на коментар