Размисли за фотографията и Великден


Изглежда Христосчо за пореден път е възкръснал. Така че Честито Възкрсение Христово! Не че си падам много-много по тези неща. Да не говорим колко съм "вярваща". В годината ходя на църква максимум 4 пъти, и то защото другите ходят. Но въпреки всичко съм християнка и чествам празниците заедно със семейството. Между другото този Великден е доста *да не кажа изключително* скучен. Тази година сме и без баща ми, така че става още по-скучно. Решихме да не си стоим вкъщи и в момента съм в един хотел в Павел баня. Ям, спя и бездействам като цяло. А като се прибера не ми се мисли колко ще тежа. Започвам стриктно да си спазвам диетата. Пък и ще трябва да се движа повече де. Сега ще бъдем първа смяна на училище и даже ще бъде по-лесно да се разкарвам. Имам намерението да се прибирам по-често пеша от училище. Един час ходене не е лошо, пък и времто е хубаво. И е любимия ми сезон - пролетта. Обичам да ми е топло и зелено! А и освен това ако не намеря нещо по-добро за снимане, винаги мога да щракам разните цветчета наоколо. Както тези дни:



По принцип не обичам да снимам цветя. Някак си твърде лесно и безинтересно ми е. Вярно е, че цветята са изкуство, но не са нашето изкуство. Това е изкуството на природата и колкото и да е изящно някак си не е нищо особено. Това си е лично мнение де. А и съм виждала гениални снимки на цветя, но болшинството не са нищо повече от близък план на някое цветче. Такива са и горните. Както и да е. Всеки започва с цветя и облаци. Въпроса е кога ще се абстрахира от тях и ще започне да гледа по-различно и на другите неща. Аз не смятам, че снимам страхотно или пък че снимките ми са върха или нещо особено. В интерес на истината имам чувството, че по-голямата част са страшен боклук. Но се опитвам и смятам да продължавам да се опитвам!

Като стана дума за снимки. Преди малко гледах един филм и там имаше доста папараци. Забелязала съм, че по филмите фотографите са изключително сакати. Имам предвид, че продуцентите или там, който отговаря за тези неща, не са изпипали нещата. Например: изключително рядко виждам във филм някой да дърши фотоапарата както трябва. Не е въпрос на правила или нещо, а по-скоро до удобство. Доста трудно се зумира когато лакътя ти стърчи нагоре, а пък снимката не знам каква ще бъде когато дори ръката на снимащия няма опора (нали е нагоре). Друго нещо, което гледах. На игрище с ,по мое мнение, доста добра светлина папараците снимаха със светкавици. Ъъъ, моля?! Вярно, че светкавицата може да се използва и за запълваща светлина, но все пак... И разни подобни неща. Може пък и да греша.

Ооо и да кажа само за първата снимка. Да, знам, че е ужасна, но не ми се искаше да слагам някоя от интернет (уж се старая да използвам само мои снимки) а мястото където се намирам не предоставяше условия за по-нормална снимка. Като се прибера в Пловдив може и да стане някоя хубава, но за момента трябва да се задоволя с това.

1 Response to "Размисли за фотографията и Великден"

  1. Анонимен Says:

    на мен па ми харесва снимката
    първата ако искаш да съм по точен
    Бойко

Публикуване на коментар