Преди малко прибрах няколко от последните неща в куфара и сега имам време да напиша няколко реда, пък и бях накарана от Йо. Най-сетне ще ида да обещаната екскурзия до Париж. Страхотно ще е! Ние технически заминаваме утре, но в 2 часа сутринта, което на практика си е сряда за мен... вечерта. Както и да е. Страшно съм развълнувана и не знам как бих могла да заспя тази вечер. Пък и ставането в 10 и половина не помогна доста, въпреки че си легнах в 2 xD.
С този пост планирам да завърша поредицата от "наваксване". Първо смятам да довърша историята с изложбата. След многократно сменяне на имената ден преди да я подредим, името щеше да бъде "Когато думите не стигат, се изразявам със снимки!". В последствие обаче решихме, че е твърде дълго и затова името остана само "Когато думите не стигат" и три точки! Те са много важни! За успеха на изложбата са виновни госпожата по изобразително, Мариана и Йоана! Трябва да призная, че деня беше доста дълъг, но накрая бях изключително доволна. Така де бях в училище от 7 до 5 и половина. Но не бих върнала и секунда от това време. С подробности няма да се занимавам.. ще кажа само, че беше изключително забавно на моменти! Ето я и самата изложба
Еее, има и още няколко колони, но си личи за какво става въпрос. Дори от ръководството я харесаха, което е постижение, защото те много рядко харесват неща направени от ученици (въпреки че тук имахме и помощ ^^).
Продължавам с друг много голям хайлайт от юни месец, това беше страхотния дъждовен ден с Диди, Лекс и Йо. Идеята беше да ида да документирам водните войни и после да се видим с Йо някъде. Деня протече по страхотен начин. След като бях брутално омокрена от разни хлапета се качих на тепе да се видя с Алистъра и там се запознах с половината Рокплейс. Не се оплаквам - беше страхотно. Тогава се запознах и с Ди, която е страшно готин и позитивен човек. Много радва :) Пък малко по-късно същия ден се запознах и с Лекс, която също е много точна. Точно след като си купиха сладолед Йо и Ди, и след като се разминахме с Лечев (вече бившия класен) изведнъж запраска егати дъжда. И защото аз съм аз, разбира се, че нямах чадър! И като рзбрахме, че така и така ще сме си мокри тръгнахме най-спокойно под дъжда в градската към фонтаните. Като стигнахме там бяхме вир вода и лиготията яко ни изби. За това говоря:
Изобщо деня тогава беше върховен. А като стана дума за вода и войни, юни беше истинска водна война във ФЕГ. Жужа редовно обявавяше конкурс мис мокра фланелка и ни гонеше, но горещината беше такава, че дори и Звездарова не можеше да ни спре. Въпреки усилията на дежурящите учители ние все намирахме начин да се направим вир вода!
Друго, друго, друго... О, да! Ходих на "Lord of the Dance". Готино беше като цяло. :) Но тези танци ми се струват лесни. Нашите по мое мнение са по трудни, защото имат много по-сложни и различни стъпки.
Пренебрегвайки на Йоана възраженията си отрязах и косата. С по-малко коса е много по-добре xD И разбира се се снимах една камара пъти xD На тази снимка косата ми хич не се вижда, но много си обичам самата снимка, защото съм си аз на нея... плезла ;P (Кой казваше, че очите ми са кафяви? xD)
Нямам много време и ще пропусна рок концерта. Запознах се с много хора и беше супер яко. Точка. Еее... хайде да не се излагам! Това е една рок баба, която през цялото време танцуваше. Шапка ѝ свалям! И аз искам рок баба!
Юни. Защо ли учениците го обичат толкова. Ами последния месец е! Въпреки че като цяло обичам ваканциите тази година изобщо не ми се завършваше. И как да ми се завършва. 2 любими предмета имам в това училище и ги уча за последна година. Не е честно! И да, за пореден път мрънкам за изобразителното и музиката. И то някак си не толкова за предметите колкото за госпожите. За госпожата по изобразително ако започна да пиша мога да изпиша няколко параграфа и пак да не успея да кажа всичко. Искаше ми се да ѝ благодаря за търпението, с което ме трая цели 2 години, за чувството за хумор, което винаги ме е удивлявало, защото е рядкост в това училище и затова, че беше там когато ни хрумваха шури идеи като тази с изложбата. Че ни се връзваше на щуротиите и не се държеше високомерно както други учители. Не ни гледаше от високо и се държеше приятелски с нас. Благодаря! Относно госпожата по музика. Тя определено е един от най-широко скроените хора, които познавам. На нея дължа същото голямо благодаря, за всички часове, които ни подаряваше, за да се разтоварим. За разбирането и търпението Благодаря ви! Ето ги любимите ми снимки от последните дни:
Ами, мисля, че това е всичко! Сега се връщам към багажа, защото след точно един час имам среща с Йо, за да клъвнем малко царевица. Поздрав с тази песен, и не обръщайте внимание на лошия клип xP
С този пост планирам да завърша поредицата от "наваксване". Първо смятам да довърша историята с изложбата. След многократно сменяне на имената ден преди да я подредим, името щеше да бъде "Когато думите не стигат, се изразявам със снимки!". В последствие обаче решихме, че е твърде дълго и затова името остана само "Когато думите не стигат" и три точки! Те са много важни! За успеха на изложбата са виновни госпожата по изобразително, Мариана и Йоана! Трябва да призная, че деня беше доста дълъг, но накрая бях изключително доволна. Така де бях в училище от 7 до 5 и половина. Но не бих върнала и секунда от това време. С подробности няма да се занимавам.. ще кажа само, че беше изключително забавно на моменти! Ето я и самата изложба
Еее, има и още няколко колони, но си личи за какво става въпрос. Дори от ръководството я харесаха, което е постижение, защото те много рядко харесват неща направени от ученици (въпреки че тук имахме и помощ ^^).
Продължавам с друг много голям хайлайт от юни месец, това беше страхотния дъждовен ден с Диди, Лекс и Йо. Идеята беше да ида да документирам водните войни и после да се видим с Йо някъде. Деня протече по страхотен начин. След като бях брутално омокрена от разни хлапета се качих на тепе да се видя с Алистъра и там се запознах с половината Рокплейс. Не се оплаквам - беше страхотно. Тогава се запознах и с Ди, която е страшно готин и позитивен човек. Много радва :) Пък малко по-късно същия ден се запознах и с Лекс, която също е много точна. Точно след като си купиха сладолед Йо и Ди, и след като се разминахме с Лечев (вече бившия класен) изведнъж запраска егати дъжда. И защото аз съм аз, разбира се, че нямах чадър! И като рзбрахме, че така и така ще сме си мокри тръгнахме най-спокойно под дъжда в градската към фонтаните. Като стигнахме там бяхме вир вода и лиготията яко ни изби. За това говоря:
Изобщо деня тогава беше върховен. А като стана дума за вода и войни, юни беше истинска водна война във ФЕГ. Жужа редовно обявавяше конкурс мис мокра фланелка и ни гонеше, но горещината беше такава, че дори и Звездарова не можеше да ни спре. Въпреки усилията на дежурящите учители ние все намирахме начин да се направим вир вода!
Друго, друго, друго... О, да! Ходих на "Lord of the Dance". Готино беше като цяло. :) Но тези танци ми се струват лесни. Нашите по мое мнение са по трудни, защото имат много по-сложни и различни стъпки.
Пренебрегвайки на Йоана възраженията си отрязах и косата. С по-малко коса е много по-добре xD И разбира се се снимах една камара пъти xD На тази снимка косата ми хич не се вижда, но много си обичам самата снимка, защото съм си аз на нея... плезла ;P (Кой казваше, че очите ми са кафяви? xD)
Нямам много време и ще пропусна рок концерта. Запознах се с много хора и беше супер яко. Точка. Еее... хайде да не се излагам! Това е една рок баба, която през цялото време танцуваше. Шапка ѝ свалям! И аз искам рок баба!
Юни. Защо ли учениците го обичат толкова. Ами последния месец е! Въпреки че като цяло обичам ваканциите тази година изобщо не ми се завършваше. И как да ми се завършва. 2 любими предмета имам в това училище и ги уча за последна година. Не е честно! И да, за пореден път мрънкам за изобразителното и музиката. И то някак си не толкова за предметите колкото за госпожите. За госпожата по изобразително ако започна да пиша мога да изпиша няколко параграфа и пак да не успея да кажа всичко. Искаше ми се да ѝ благодаря за търпението, с което ме трая цели 2 години, за чувството за хумор, което винаги ме е удивлявало, защото е рядкост в това училище и затова, че беше там когато ни хрумваха шури идеи като тази с изложбата. Че ни се връзваше на щуротиите и не се държеше високомерно както други учители. Не ни гледаше от високо и се държеше приятелски с нас. Благодаря! Относно госпожата по музика. Тя определено е един от най-широко скроените хора, които познавам. На нея дължа същото голямо благодаря, за всички часове, които ни подаряваше, за да се разтоварим. За разбирането и търпението Благодаря ви! Ето ги любимите ми снимки от последните дни:
Ами, мисля, че това е всичко! Сега се връщам към багажа, защото след точно един час имам среща с Йо, за да клъвнем малко царевица. Поздрав с тази песен, и не обръщайте внимание на лошия клип xP
Публикуване на коментар