Както и предполагах, посещението на Брацигово наистина беше забавно. Бях писала за кучето на баба ми - най-сладкото пекинезче, което съм виждала. Горкичкото, цял ден го тормозихме XD
Какво мога да кажа. Ядохме много, смяхме се много, спахме много XD На сутринта имах лоша среща с близкия петел, който се разкукурига в 5:30, но по-късно пак заспах с Цумито при мен /горкото/ =].По-забавно беше, когато се качихме по-високо в планината, където между другото е доста хладно. След цялата тази горещина ми дойде добре малко студ. Прекалих със самоснимането XD
А вие виждали ли сте градски чеда в балкана? В общи линии звучи така:
- Ааа паяк, ааа бръмбър, ааа скакалец!!! XD За щастие ние не сме чак толкова зле и беше само "ааа паяк". XD
Днес открих, че планинските ягоди са по-хубави от обикновените. Не че ги ям. Всички ягоди ми идват твърде кисели, незнайно защо =]
Не мога да спра да се ядосвам на себе си. Трябваше да взема хубавия фотоапарат, а не моя, който за нищо не става. Е не за нищо, може да документира семейни сбирки, но за фотография и дума да не става... Изпуснах толкова много хубави снимки, защото фотоапарата не искаше да заключи фокуса. Обаче аз съм си виновна. Намерих си един много интересен камък, но и на него не можах да направя нито една свястна снимка.
Като за финал. Ето тази снимка представя общото настроение от изминаля ден:
Какво мога да кажа. Ядохме много, смяхме се много, спахме много XD На сутринта имах лоша среща с близкия петел, който се разкукурига в 5:30, но по-късно пак заспах с Цумито при мен /горкото/ =].По-забавно беше, когато се качихме по-високо в планината, където между другото е доста хладно. След цялата тази горещина ми дойде добре малко студ. Прекалих със самоснимането XD
А вие виждали ли сте градски чеда в балкана? В общи линии звучи така:
- Ааа паяк, ааа бръмбър, ааа скакалец!!! XD За щастие ние не сме чак толкова зле и беше само "ааа паяк". XD
Днес открих, че планинските ягоди са по-хубави от обикновените. Не че ги ям. Всички ягоди ми идват твърде кисели, незнайно защо =]
Не мога да спра да се ядосвам на себе си. Трябваше да взема хубавия фотоапарат, а не моя, който за нищо не става. Е не за нищо, може да документира семейни сбирки, но за фотография и дума да не става... Изпуснах толкова много хубави снимки, защото фотоапарата не искаше да заключи фокуса. Обаче аз съм си виновна. Намерих си един много интересен камък, но и на него не можах да направя нито една свястна снимка.
Като за финал. Ето тази снимка представя общото настроение от изминаля ден:
Публикуване на коментар