AnnaTeo DayDreaming

Който не знае - успях да завърша! Хаха, то оставаше и да не завърша, но това цялото е съвсем друга тема. За нея ще мрънкам в един отеделен пост. Та дойде лятото. В предишния пост бях изтъкнала главната причина за създаването на блогчето и ето, че тя отново ме гони - лятната ваканция. Не ме разбирайте погрешно - обичам ваканциите, но съм егати скапаното човеченце и нямам достатъчно приятели, с които да се занимавам. И така по едно или друго време се озовавам в къщи мислейки си как може да съм такъв ъъ Йоана какво казваше... катил. (Не че знам какво значи xD Но ще го използвам в смисъла, който тя използва.) Скуката редовно ме гони. И за да илюстрирам колко лошо е положението - днес от скука чистих стаята. Тя вярно е кочинка, но чак да я чистя доброволно.. нещо не е наред! След като свърших това останах съвсем без нещо за правене и ето че се появих да пиша.

Събития през май имаше доста. Но то май беше толкова "учебен" ден! Нямаше почти една пълна седмица. Не че се оплаквам... стига да не ми закачат часовете по изобразително нямам нищо против да почиваме много xD И тъй като съм много скарана с паметта напоследък ще се придържам само към документираните събития (кой би помислил, че датирането на албуми по папки би вършило работа! xD).


За изпращането на 12 клас... ами интересно беше в общи линии xD 5 май беше сряда! Изключително полезен факт, нали? xD През май бяхме втора смяна, което значи че започвахме в 2 без 10. И нали сме във Вачковския манастир дори при изпращането на 12 клас щяхме да учим. Това почти се случи. Всичко започна нормално, бяха ни викнали достатъчно рано за да можем да си караме нормално часовете. При това първата смяна отърваха няколко часа. Та стоени сме си ние в жегата на пек и чакаме тържеството да започне. Е, да ама не! Не помня колко стояхме там, но по едно време бяхме останали само една малка групичка заедно с госпожата по изобразително. Всички се бяха изпокрили на сянка, а само ние продължавахме да висим на слънцето... в знак на протест! xD На мен по едно време ми писна да си стоя мирно права и седнах най-спокойно на земята.

За мен най-яката част от цялото преживяване беше великото чакане. Говорехме си с госпожата и изобщо яко беше, като изключим слънцето. Успях да изгоря! xD Иначе самото изпращане не беше нищо ново. Изненадата беше като видяхме Борето, че е водещ. Неочаквано беше xD От там натаък беше обичайното: речи, сълзи, мажоретки, песни, танци. В предишния пост се олях откъм снимки, затова вече се сдържам xD

С Мариана *на живо* се запознах някъде преди зимната ваканция, когато бях взлязла в един техен час по изобразително заради една препоръка. Но и самото ни запознанство го дължа на госпожата по изобразително. Ако не беше тя сигурно така и нямаше да се запознаем на живо. Та както и да е. Оказа се, че с Мариана и двете имаме симпатии към госпожата, но не това беше най-важното, а по-скоро това, че и двете харесвахме фотографията и снимахме. Ооо не знам защо говоря в минало време. Май беше месеца, в който бяхме доста пъти заедно. Пък и двете си взехме Никони *че са и един и същ модел xD*.

Но този месец го помня и с това, че започнахме работа по изложбата. Идеята за нова изложба госпожата си я имаше още преди да завършим първата xD Но тук идеята беше доста по-мащабна. Целта беше да изложим работите на хора от 9 клас. Първитя снимки, които видях бяха на Партиция на изпращането. После вече започнах да се занимавам по-сериозно с цялата организация. Май месец беше голямото искане, събиране и подбиране на снимките. Очевидно доста хора от 9 клас снимат. Не знам за другите, но на мен всичко ми се разви с много голяма скорост. Аз бях втора смяна, което усложняваше цялата работа, затова оставихме изкарването на снимките и изобщо подреждането на изложбата за юни месец. Изобщо работата по изложбата, колкото и да беше трудна на моменти беше най-приятното нещо през цялата година. Кофтито беше, че края на учебната година идваше и трябваше да се учи, но на мен не ми се занимаваше с нищо друго освен с изложбата. Но за нея - в следващия пост. Сега стигаме до една паметна дата:


Най-сетне! От толкова време си мечтаех за огледално-рефлексен фотоапарат и най-сетне го получих! В общи линии събрах една част от парите и после нашите ми помогнаха. Трудно е да се опише с думи вълнението ми когато отивахме към магазина, като го взехме, като го разопаковах! А за снимането да не говорим! Първите ми снимки не са нищо особено, но са началото на нещо ново.




И тъй като съм много умна се връщам два дни назад на другата паметна дата. Този път не е паметна само за мен:


Да, там пише спортен празник и да, той наистина се състоя. Първия спортен празник във ФЕГ! Да се надяваме, че ще има отново. Все пак се държахме много прилично! Учители бяха разпределени по спортове, за които учениците предварително се записваха, като беше казано, че после няма как да се записва човек. Това което стана е, че всеки правеше каквото си иска, независимо дали е записан или не. Например, аз бях записана за волейбол, а накрая се озовах караща колело xD



Деня беше супер забавен, а колко много снимки имаме! И то все на госпожата по изобразително... шегувам се! Но, сериозно, наистина има голямо количество! Във фейсбук съм качила една голяма част. Тук смятам да пусна само това: *не ме убивайте (angel) xD*


Като цяло това е най-важното от май месец. Пък и мързела натежа вече... xD